Лозан Коцев
| Лозан Коцев | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Лична информация | |||||||||
| Прякор | Лозко | ||||||||
| Роден |
Лозан Владимиров Коцев 8 февруари 1911 г. |
||||||||
| Починал | 14 юни 1991 г. | ||||||||
| Пост | централен нападател | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
|
|||||||||
| Национален отбор | |||||||||
|
|||||||||
| Треньор | |||||||||
|
|||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Лозан Коцев е български футболист и треньор. Коцев е първият българин, спечелил шампионската титла на чужда държава, като през сезон 1935/36 г. става шампион на Швейцария в тима на Лозана-Спорт. Бил е треньор на националните отбори на Судан и Сингапур и лектор във ФИФА.
Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 8 февруари 1911 г.[1] Играе за тимовете на Борислав (София) и ФК 13. В периода 1932 – 1936 учи право в Швейцария е част от швейцарския Лозана-Спорт, като през сезон 1935/36 става шампион на страната, като вкарва 4 гола в 5 мача, а тимът завършва на три точки пред отбора на Йънг Фелоуз.[2] Също е първият българин с мач и гол в европейски клубен турнир. В Купа Митропа Коцев играе в срещите с Жиденице Бърно (0:5 и 2:1) и открива резултата във втория мач.
Носител е на Царската купа за 1938 г. в състава на ФК 13.[3]
Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]
Единствения си мач за националния отбор записва на 26 май 1935 г. срещу Б отбора на Германия. Срещата завършва 2:0.[4]
Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]
През 1952 г. поема тима на ВВС (София), като го класира в А група.[5] По-късно работи в Родни Криле, Червено знаме (София) и Академик (София). От 1960 до 1962 г. ръководи Черно море (Варна).[6] През 1963 г. поема националния отбор на Судан и с него достига финал на Купата на африканските нации.[7] През 1967 г. поема националния отбор на Сингапур, като е първият професионален треньор в страната. Коцев води тима на турнира „Мердека“ в Малайзия през 1968 г., но сингапурските футболисти губят и трите си срещи.
През сезон 1972/73 е начело на Берое, като извежда тима до финала за Купата на съветската армия.[8] По-късно работи в Гърция, Нигерия и Израел и води младежкия национален отбор на България.[9]
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
- Шампион на Швейцария – 1935/36
- Купа на Швейцария – 1935
- Царска купа – 1938
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Калинов, Огнян; Нанев, Наньо – 110 години ПФК „Черно море“ – стр. 236
- ↑ Наши футболисти покориха 19 европейски държави
- ↑ Ентусиасти възродиха славния ФК 13! Започват от есента участие в столичната група
- ↑ Мач № 48, 26 май 1935 г. София,стадион ‘’Атлетик-Слава 23’’-20 000 зрители България-Германия’’Б’’ 2 – 0(0 – 0)
- ↑ ВВС – имаше такъв футболен отбор в „А“ група, архив на оригинала от 2 август 2019, https://web.archive.org/web/20190802182610/https://www.fanface.bg/glasat-na-fena/item/6690-ввс-имаше-такъв-футболен-отбор-в-а-група.html, посетен 2 август 2019
- ↑ Наставниците на ПФК „Черно море“
- ↑ Български треньор е вицешампион на Африка за 1963 г.
- ↑ „Берое в елита“: 1972 – 73 г. – Европейски
- ↑ Забавен футболен летопис: Фатална среща на зет и тъст национали
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Борисов, Теодор – Как цар футбол превзе България – стр. 164 – 168 – ISBN 978-619-7496-20-8