Лозен (област Хасково)

Лозен
	Лозен
	Лозен Координати: 41°48′10.42″ с. ш. 26°01′38.93″ и. д. / 41.802895° с. ш. 26.027482° и. д. Лозен
Общи данни
Население	407 души (15 март 2024 г.); 18,5 души/km²
Землище	21,962 km²
Надм. височина	101 m
Пощ. код	6552
Тел. код	03754
МПС код	Х
ЕКАТТЕ	44077
Администрация
Държава	България
Област	Хасково
Община; – кмет	Любимец; Анастас Анастасов ; (ГЕРБ; 2011)
Кметство; – кмет	Христо Янъков (ГЕРБ)
	Лозен в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Лозен.

Лозен е село в Южна България. То се намира в община Любимец, област Хасково.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото е Диниклия или Дийникли.

Селото възниква преди около 260 години (1730 – 1750 г.). При възникването си селището се намира югозападно от днешното Лозен и е населено с турци, които започват да се заселват тук по време на турските набези през XIV в. Селището е достигало 900 къщи (по сведение на Христо Станков). Към края на XVII – началото на XVIII в. в селото върлува чума и много от жителите са покосени; оцелелите селяни се изселват и селото се обезлюдява. От това селище са намерени следи на турските гробища в местността „Тузла“, които са се разпростирали на площ от 20 дка. През 1895 – 1900 г. старото турско гробище е изчистено от надгробните плочи и е превърнато в обработваема земя, собственост на църквата „Свети Димитър“ в селото. В местността Иринка са намерени остатъци от лозови насаждения.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Народно читалище „Просвета“ е основано през 1925 година и има важна роля в обществения живот на с. Лозен. Читалището поддържа и дава място за изява на любителите самодейци. Към него функционират групи за автентичен и обработен фолклор, които участват в различни фестивали в страната.

Близо до селото се намират пещерата „Средковата дупка“ и местността „Хаджа бунар“ с извор, посветен на Света Марина. В кладенеца някога хората са пускали пари за здраве. През 2022 година мястото е почистено и е изградена чешма, има екопътека до мястото.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събор на селото се организира всяка година около Димитровден – първата събота и неделя след датата на празника (26 октомври).

В селото все още се изпълнява уникалният и позабравен обичай за правене на подници „Ирминден“.

Ежегодно, в последната събота и неделя на месец май се провежда Национален фестивал за автентичен фолклор „Кехлибарен грозд“. Организатор на фестивала е Народно читалище „Просвета-1925“, съвместно с Министерство на културата и Национално движение „Достойни за България“. Фестивала е част от Националния културен календар на Р. България и е едно от най-значимите културни събития в региона.^[2]