Локомотиви БДЖ серия 47.00

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Локомотив 47.00 [1]
Steam locomotive.jpg
Локомотив 47.05 на Централна гара София
1 лок. 47.01-03 / 2 лок. 47.04-08 / 3 лок. 47.09-18 / 4 лок. 47.19-38
Обща информация
Производител Flag of Germany.svg · Flag of the Czech Republic.svg J.A.Maffei – Munchen, Henschel & sohn – Kassel, Ceskomoravska kolben – Praha
Производство 1897 – 1925
Междурелсие 1435 mm
Предназначение Тендерен
Колоосна формула C n2t
Период на експлоатация до 1979 г.
Запазени локомотиви 47.05 и 47.31
Друга информация
Спецификации
Дължина 89001/ 93002/ 94083/ 93004 mm
Височина 4180/ 4300/ 4300/ 4300 mm
Максимална скорост 40 km/h
Служебно тегло 42 600/ 44 800 / 42 000 / 43 500 kg
Минимален диаметър на вписване в крива 130 m
Натоварване на ос 14,2 / 14,93 / 14 / 14,5 t
Диаметър на задвижващите колооси 1235 / 1216 / 1206 / 1206 mm
Налягане на парата в котела 12 kg.f/m2
Нагревна повърхност 94,11 / 91,21 / 89,61 / 91,21 m2
Скарна повърхност 1,98 / 2,04 / 1,61 / 1,61 m2
Повърхност на димогарните тръби 87,28 / 84,80 / 83,20 / 84,80 m2
Обща изпарителна повърхност 94,11 / 91,21 / 89,61 / 91,21 m2
Брой на димогарните тръби 165 / 187 / 184 / 187
Парна машина Цвилинг
Брой цилиндри 2
Диаметър на цилиндрите 420 m
Ход на буталото 610 m
Тип рама листова
Тендер
Тип тендер няма тендер
Воден запас 5,5 / 5 / 5,5 / 5,5 (на локомотива) m3
Запас гориво 1500 / 1600 / 1600 / 2000 (на локомотива) kg

Това е най-многобройната серия маневрени парни локомотиви на БДЖ, а и най-продължително попълваната изобщо в цялата история на нашите железници - 28 години. За това и при всяка от доставките има известни конструктивни различия, посочени в шаблона. Първите три доставени локомотива са носили номера 101 - 103, а след пристигането на следващата доставка са означени 1002 - 1040. По време на Първата световна война е загубен локомотив 1019 и затова след въвеждане на новото означение през 1936 г. получават серия и номера 47.01 – 47.38.

Локомотивите се отличават с опростена конструкция, не създаваща затруднения при обслужването и ремонта. Лесната смяна посоката на движение ги прави особено подходящи за маневрена работа. Локомотивите са снабдени само с ръчна спирачка, а впоследствие и с парна. За машини 47.01-03 и 47.19-38 спирателни са 2-ра и 3-та, с едностранно разположени калодки отпред, а за останалите спирателни са всички с едностранно разположени калодки отзад.

Първите два локомотива от серията 47.03 и 47.33 са предадени на предприятия от жп промишленост през 1951 г., а на външно предприятие - на следващата година (47.08). До 1964 г. са предадени още 11 машини. През 1968 г. са бракувани първите 11 машини от серията. До 1979 г. са бракувани и останалите в експлоатация. За музейната колекция на БДЖ е запазен 47.05, локомотив 47.31 е поставен върху бетонен постамент като локомотив-паметник в депо Варна.

Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 47.00[2][редактиране | редактиране на кода]

Експлоатационен номер Фабрика фабр. №/
година
Бележки
към 1898 г. към 1905 г. от 1908 г. от 1936 г.
102 102 1002 47.01 J.A.Maffei -
München
1869/1897 Пристанище
Варна 1954 г.
103 103 1003 47.02 1943/1898 ЛВЗ-Русе 1951 г.
104 104 1004 47.03 1944/1898 ЛВЗ-Русе 1958 г.
- 105 1005 47.04 2130/1900 Захарна фабрика
Русе 1953 г.
- 106 1006 47.05 2133/1900 Експонат Централна
гара София 1998 г.
- 107 1007 47.06 2135/1900 Пристанище Бургас 1962 г.
- 108 1008 47.07 2140/1900 Пристанище Варна 1964 г.
- 109 1009 47.08 2141/1900 ЗММ-София 1952 г.
- - 1010 47.09 Henschel –
Kassel
9524/1909 Захарна фабрика
Г. Оряховица 1963 г.
- - 1011 47.10 9525/1909 Бракуван 1968 г.
- - 1012 47.11 9526/1909 Бракуван 1975 г.
- - 1013 47.12 9527/1909 Останал в Турция 1918 г.
Върнат 1933 г.
ЖП Завод-София 1960 г.
- - 1014 47.13 9554/1909 Бракуван 1968 г.
- - 1015 47.14 9841/1909 Пристанище Бургас 1953 г.
- - 1016 47.15 9842/1909 Бракуван 1968 г.
- - 1017 47.16 9843/1909 Бракуван 1968 г.
- - 1018 47.17 9844/1909 Бракуван 1968 г.
- - 1019 - J.A.Maffei -
Műnchen
3109/1909 Загубен 1915-18 г.
- - 1020 47.18 3110/1909 Захарна фабрика
Пловдив 1953 г.
- - 1021 47.19 Českomoravska
kolben – Praha
1021/1925 Бракуван 1973 г.
- - 1022 47.20 1022/1925 ЖП Завод-София 1978 г.
- - 1023 47.21 1023/1925 Бракуван 1968 г.
- - 1024 47.22 1024/1925 КЦМ-Пловдив 1963 г.
- - 1025 47.23 1025/1925 Бракуван 1973 г.
- - 1026 47.24 1026/1925 Бракуван 1973 г.
- - 1027 47.25 1027/1925 Бракуван 1968 г.
- - 1028 47.26 1028/1925 Бракуван 1968 г.
- - 1029 47.27 1029/1925 Бракуван 1975 г.
- - 1030 47.28 1030/1925 Бракуван 1975 г.
- - 1031 47.29 1031/1925 Бракуван 1979 г.
- - 1032 47.30 1032/1925 Бракуван 1979 г.
- - 1033 47.31 1033/1925 Музеен 1979 г.
- - 1034 47.32 1034/1925 Бракуван 1975 г.
- - 1035 47.33 1035/1925 ЖП Завод-София 1951 г.
- - 1036 47.34 1036/1925 Бракуван 1968 г.
- - 1037 47.35 1037/1925 ВЗ – Бургас 1963 г.
- - 1034 47.32 1034/1925 Бракуван 1975 г.
- - 1035 47.33 1035/1925 ЖП Завод-София 1951 г.
- - 1036 47.34 1036/1925 Бракуван 1968 г.
- - 1037 47.35 1037/1925 ВЗ-Бургас 1963 г.
- - 1038 47.36 1038/1925 Бракуван 1968 г.
- - 1039 47.37 1039/1925 Пристанище-Бургас 1964 г.
- - 1040 47.38 1040/1925 Бракуван 1973 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
  • Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
  • Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
  • Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]