Локомотиви ДБ Карго 56.000

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Локомотив 56.000
204 492 der Railion NL in Sas van Gent.jpg
Локомотив 204 492, еднакъв с експлоатираните в България
Обща информация
Производител Flag of East Germany.svg Hans Beimler – Hennigsdorf и
LKM – Babelsberg
Производство 1966 – 1985
Междурелсие 1435 mm
Предназначение дизелов маневрен
Колоосна формула B'B'
Период на експлоатация от 1966 г.
Друга информация
Спецификации
Дължина 13 940 / 14 240 mm
Ширина 3100 mm
Височина 4255 mm
Маса 64 000 kg
Максимална скорост 100 / 80 km/h
Служебно тегло 64 000 kg
Сцепно тегло 64 000 kg
Минимален диаметър на вписване в крива 80 m
Мощност 736 (987 hp) (DR 110);
750 (1 010 hp) (DR 108);
883 (1 184 hp) (DR 112);
1 100 kW (1 500 hp) (DR 114) kW
Тип на предавката хидравлична
Натоварване на ос 16 t
Диаметър на задвижващите колооси 1000 mm
Тендер
Запас гориво 2600 kg
Локомотив 56.000 в Общомедия

Локомотивите V–100 (на немски: DR-Baureihe V 100) са производство на източногерманските локомотивни фабрики VEB Lokomotiv und Elektrotechnishe Werke „Hans Beimler“ – Hennigsdorf bei Berlin (днес AEG – Schienenfahrzeuge) и VEB Lokomotivbau Karl Marx Babelsberg (днес несъществуваща). Те са четириосни и са предназначени за тежка маневрена работа. Локомотиви от този тип са изнасяни за железниците на Чехословакия и Китай, също и за различни промишлени предприятия. Произведени са общо 1145 единици от този клас:

  • 2 броя прототипа (1964);
  • 867 броя тип V 100.1 (серия DR V100.0, впоследствие серия 110.0) – (1965-78);
  • 59 броя тип V 100.2 за Китай – (1974–76);
  • 131 броя тип V 100.3 за Китай – (1977–82);
  • 68 броя тип V 100.4 (серия DR 111 – 37 локомотива, останалите за различни промишлени предприятия) – (1981–83);
  • 18 броя тип V 100.5 (като DR 110.9 – 11 локомотива 1976–83 и серия CSD T476 – 7 локомотива) – (1981);

История[редактиране | редактиране на кода]

Локомотивът е създаден в средата на 60-те години за замяна на парните локомотиви в Deutsche Reichsbahn в Източна Германия. През 1964 г. е построен първият прототип (със синя ливрея) с двигател 900 к.с. (671 кВт), еднакъв със серия DR V-180. Нa следващата година е построен вторият прототип (с червена ливрея) с двигател 1000 к.с. (746 кВт). Двете машини не са взети от Deutsche Reichsbahn и по-късно са унищожени при избухнал голям пожар в завода в Котбус.

По-късно е построен още един прототип през 1966 г. (с номер V-100 003), като това е най-старият запазен локомотив от серията. През следващите години V-100 навлиза по цялата територия на Източна Германия, обслужвайки всякакви по вид влакове. При преномерацията в DR през 1970, серия V-100 става серия 110. Последният от основната серия от 867 локомотив за DR е построен през 1978 г. (№ № 110 001-171 и 110 201-896).

Следващите доставки за DR са 11 специални локомотива подсерия 110.9, с повишена мощност за обслужване на машини за поддръжка и за снегорини. Последната доставка е от 37 локомотива серия 111 за маневра, като на мястото на котела за влаково отопление е монтиран допълнителен баласт за увеличаване на сцеплението.

След Обединението на Германия (1990) и сливането на DR s DB все още действащите локомотиви са преномерирани по следния начин:

  • DR 108–110 – DB 298;
  • DR 110.9 – DB 710;
  • DR 111 – DB 293 (DR 110 без котел за отопление, за тежка маневрена работа);
  • DR 112 – DB 202 (DR 110 с двигатели с мощност 883 kW);
  • DR 114 – DB 204 (DR 110 с двигатели с мощност 1100 kW);
  • DR 115 – DB 204 (DR 114 с двигатели с мощност 1029 kW);
  • DR 199 – DB 299 (10 локомотива за междурелсие 1000 mm).
  • DB 203 е серия от изцяло модернизирани локомотиви от DR 112 (DB 202) с двигатели с мощност 1380 kW.

В България[редактиране | редактиране на кода]

Единствен собственик на локомотивите V-100 в България е DB Карго България. Оперират основно на територията на предприятието „Аурубис България“. До 2017 г. те са експлоатирани с номерата, които носят в Германия. След това са номерирани както следва:

Фабр. номер Експлоатационен номер в DR Експл. номер в DВ Експл. номер
в България
първоначален
номер
след
преустройство
Първоначално
(2010-2017 г.)
след 2017 г.
12875/1971 110 366-2 114 366-8 204 366-9 98 52 0204 366-9 98 52 17 56 366-9
12908/1971 110 399-3 114 399-9 204 399-0 98 52 0204 399-0 98 52 17 56 399-0
13524/1972 110 485-0 114 485-6 204 485-7 98 52 0204 485-7
13923/1973 110 605-3 114 605-9 204 605-0 98 52 0204 605-0
13925/1974 110 607-9 114 607-5 204 607-6 98 52 0204 607-6
13934/1973 110 616-0 114 616-6 204 616-7 98 52 0204 616-7
13944/1973 110 626-9 114 626-5 204 626-6 98 52 0204 626-5
14361/1974 110 660-8 114 664-4 204 660-5 98 52 0204 660-5
14372/1974 110 671-5 115 671-1 204 671-2 98 52 0204 671-2
14399/1974 110 698-8 114 698-4 204 698-5 98 52 0204 698-5
14411/1974 110 710-1 114 710-7 204 710-8 98 52 0204 710-8
15077/1975 110 805-9 114 805-5 204 805-6 98 52 0204 805-6 98 52 17 56 805-6

Източници[редактиране | редактиране на кода]