ПФК Локомотив (Пловдив)

ПФК „Локомотив“ (Пловдив)
Прозвище	„смърфовете“ „железничарите“
Основан	25 юли 1926 г. (1926-07-25)
Държава	България
Стадион	„Локомотив“
Капацитет	14 500
Собственик	Адам Сотков (50%) Христо Крушарски (50%)
Старши треньор	Александър Томаш
Първенство	Първа лига
2022/23	Първа лига, 5-о
Спонсор	Уинбет
Екипировка	Хома
Уебсайт	lokomotivpd.com
Екипи и цветове
Домакин Гост Трети екип
ПФК Локомотив в Общомедия

„Локомотив“ Пловдив е български професионален футболен отбор от Пловдив. Цветовете на клуба са черно, бяло и червено. Домакинските си мачове от 6 септември 1982 година играе на стадион „Локомотив“ с капацитет 14 500 места.

„Локомотив“ е шампион на България за сезон 2003/04, двукратен носител на Купата на България (2018/19 и 2019/20), както и двукратен носител на Суперкупата на България (2004 и 2020).

История

=Основан: 25 юли 1926г. Цветове: бяло-черно-червено.

Държавно първенство: шампион (2004г.), вицешампион (1973г., 2021г.), бронзов медалист (1969г., 1974г., 1992г., 2005г.); полуфиналист (1945г.).

Първенец на Южнобългарската футболна дивизия, съставена от осемте най-силни отбора в Южна България – 1941г.

Държавна купа: носител (2020г., 2019г., 1983г.), финалист (1940г., 1942г., 1948г., 1960г., 1971г., 1982г., 2012г.).

Суперкупа: носител (2020г., 2004г.).

Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г.с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз. Тържественото им обединително събрание станало в едно от духовните средища на Пловдив – централното читалище “Иван Вазов”, издигащо снага на самия Понеделник пазар. Тоест, Пловдивски Спортклуб, който четвърт век по-късно щял да приеме името Локомотив Пловдив, се родил в сърцето на града. Спортклуб с течение на годините все повече спечелвал пловдивчани. Клубът се радвал на многобройни привърженици още преди първата си градска титла през 1936г., но възходът, започнал в същата година, усилил популярността на червено-черно-белия клуб. Постепенно Спортклуб достигнал ръста на най-масова спортна организация в Пловдив. Критерият за това бил количествен, тоест – лесно измерим, еднакъв за всички клубове и позволяващ съпоставка. А именно – броят на картотекираните членове. И още нещо – съществувала негласна надпревара между българските спортни клубове кой щял да картотекира най-голям брой членове, а БНСФ (Българската национална спортна федерация) насърчавала картотекирането на максимален брой клубни членове.

В началото на 40-те години Спортклуб бил безспорно най-масовата, тоест най-голямата спортна организация в Пловдив, а през 1942г. и 1943г. бил обявен и за най-голямата спортна организация в България.

През 1933г. Спортклуб станал първенец на 2-ра пловдивска дивизия, встъпвайки в елитната 1-ва, чиято титла извоювал за първи път през 1936г. През 1938г. Пловдивски Спортклуб (както вече било официалното му име) се преборил за място в Националната футболна дивизия, учредена година по-рано и включваща 10-те най-добри български тима. В нея спортклубци се състезавали с успех две години – до разпускането й, като за това им представяне значителна заслуга имал техният унгарски треньор Ласло Клайн (ученик на прочутия тогава англичанин Джими Хоган, когото специалистите днес наричат “създателят на тоталния футбол”). През втория си сезон в НФД (1939/40г.) Спортклуб бил единственият клуб, представляващ цялата Южна България в елитния футбол.

В годините до 1944г. тимът станал Южнобългарски първенец и достигнал четвъртфинал за Държавно първенство (1941г.), като през 1940г. и 1942г. играл на финалните мачове за Царската купа (Държавната купа). Специално за втория мач, състоял се на 3 октомври 1942г. в София, постъпленията от него се оказали рекордни за цялата дотогавашна история на българския футбол, надхвърляйки постъпленията на всеки от дотогава изиграните финални мачове за Държавно първенство или Царската купа! А на 3 октомври 1942г. в София бил поставен и още един, дори по-внушителен рекорд: привържениците на Спортклуб направили невиждано дотогава “нашествие” в чужд град, като според оценки на столичната преса, над 3000 пловдивчани пристигнали в София, за да окуражават своя тим.

През 1948г. Спортклуб вече носел името Славия-Ченгелов. Клубът все така стоял в сърцето на града, централната част.

И в края на 40-те продължавал да бъде най-голямата спортна организация в Пловдив. Критерият оставал количествен, но след 1944г. била променена неговата философия – клубовете се съревновавали за това кой щял да мобилизира максимален брой членове за физкултурния парад. Той се провеждал веднъж годишно в рамките на т. нар. “Ден на физкултурата”. През 1945г., 46г. и 47г. Спортклуб (с имена С. П. 45, Славия, Славия-Ченгелов) спечелил три пъти поред купата за най-масово представила се спортна организация на физкултурния парад и съгласно регламента купата останала завинаги притежание на клуба.

През месец август на 1949г. дошла поредната вълна за „реорганизиране” на българските спортни (футболни) клубове – тя била обявена посредством решение на ЦК на БКП. Съобразно това решение териториалният принцип на изграждане на клубовете се премахвал, заменяйки се от производствено-ведомствен. Така, различните профсъюзи (ведомства) се окрупнявали в няколко големи групи, всяка от които излъчвала своя т.нар. „Доброволна спортна организация” (ДСО). Така било на теория, а на практика съществуващите дотогава клубове се трансформирали в ДСО, като на много места тази трансформация била съпроводена и с нови обединения между съществуващите клубове.

Именно по силата на тези обстоятелства, през месец октомври 1949г. Славия Пловдив се обединил с още един клуб – който тогава се казвал Локомотив, ала, както щяло да се окаже, на това обединение било съдено да остави важни последици в клубната история. Тук е времето да изпълним уговорката, която направихме още в самото начало и, оставяйки за момент едното направление в биографията на днешния ПФК Локомотив Пловдив, да последваме другото “разклонение” от същата биография – то обещава да изясни произхода на името, с което този клуб е обичан от десетки хиляди пловдивчани през последните десетилетия.

Клубът, с който Славия Пловдив се обединил през октомври 1949г., се казвал Локомотив – това всъщност бил ЖСК Пловдив, преименуван след 1944-та година според изискванията на съветския образец. Биографията му до 1949г. била такава: пловдивският Железничарски спортен клуб (ЖСК) бил учреден в рамките на кампания по основаване на Железничарски спортни клубове в цялата страна. На 1 април 1935г. официалният орган на Профсъюза на железничарите и моряците – „Железничарски подем”, обявил създаването на Културно-просветен комитет към Профсъюза. Този комитет включвал няколко секции: читалищна, религиозна, музикална, туристическа, за хигиенна грижа, въздържателна, спортна и женска.

Нужно било във всеки по-голям железопътен център да бъде учреден Културно-просветен комитет, обхващащ съответните секции, включително и спортна. В Пловдив изискването за учредяване на Железничарски спортен клуб се осъществило на 13 юни 1935г. На тази дата било проведено учредително събрание на ЖСК Пловдив, съставил се учредителен протокол и се избрало временно клубно настоятелство. На първото общо годишно събрание на ЖСК (1 октомври 1935г.) бил утвърден постоянен Управителен съвет, а на следващия ден представителният тим провел първата си тренировка.

Заради последвалата по-сетне „корекция” в годината на основаване, нужно е да акцентираме върху факта, че и до днес са запазени официални и общодостъпни документи, които категорично посочват 1935-та като година на основаване на пловдивския ЖСК.

Годините на прохождане на този клуб били обаче твърде трудни, като той бил приет за член на Спортната федерация (БНСФ) едва през април 1938г., а първия си официален мач изиграл на 25 юни 1939г. (2:11 срещу Спортклуб). В края на 1944г. ЖСК бил обединен с Левски Пловдив под името „ЖСК-Левски”, което дружество година по-късно се разпаднало, а останалият като самостоятелен клуб ЖСК бил преименуван на Локомотив (както и всички останали клубове ЖСК в страната).

В исторически план, ЖСК Пловдив, най-вече в лицето на ведомственото ръководство, имал огромен принос в развитието на спортната база в Пловдив през 40-те години на ХХ век. Със средства основно на БДЖ (плюс малки суми от сп. кл. Левски Пловдив и Пловдивската Община), на мястото на игрище „Левски” през 1943г. бил изграден първият стадион в Пловдив, разполагащ с масивни трибуни. Той първоначално носел името „ЖСК-Левски” или „БДЖ-Левски”.

В спортно отношение, отборът на ЖСК Пловдив играел в цветовете синьо и бяло, като към момента на обединението със Славия Пловдив (октомври 1949г.) имал една титла от градско първенство и един мач на държавно равнище (домакинска победа с 4:3 над хасковския България през септември 1944г.). Към октомври 1949г. ЖСК (под името Локомотив) се състезавал на третото равнище във футболната йерархия – Южната зона.

Към същия онзи момент – октомври 1949г., Спортклуб (под името Славия Пловдив) бил член на елитната “А” РФГ, като в годините след 1944-та тимът достигнал до полуфинал за държавно първенство (1945г.) и до четвъртфинал (1948г.), а в турнира за Купата бил полуфиналист (1945г.) и финалист (1948г.).

Вследствие на успешното си представяне през целия сезон 1948г. (футболен първенец и на Пловдивска областна група), то Славия бил определен за единствения тим, който да представлява Пловдив в новоучредената “А” Републиканска футболна дивизия. Именно поради това клубът, който днес носи името „Локомотив” Пловдив, фигурира в специализираната футболна литература като един от десетте съучредители на „А” РФГ през есента на 1948г. Пак поради същите основания, първият мач на Славия Пловдив в „А” РФГ (10 октомври 1948г. срещу „ТВП” Варна) фигурира като първи мач на Локомотив Пловдив в „А” РФГ.

Колкото до равносметката от дотогава извървения от Спортклуб път – тя наистина впечатлявала: Спортклуб (след 1944г. под имената СП45, Славия, Славия-Ченгелов) бил изиграл общо 84 мача на държавно равнище, с голова разлика 157:129. Към октомври 1949г. нито един друг пловдивски клуб дори не се доближавал до такива показатели. А Славия имал безспорно превъзходство и в друго: за годините 1945-49г. клубът бил пет пъти поред официално обявяван за най-голямата (най-масовата) спортна организация в Пловдив, а през 1948г. – и в България.

През октомври 1949г., по силата на поредната „реорганизация” на българския спорт, пловдивските Славия и Локомотив трябвало да бъдат обединени, за да изградят ДСО Енергия Пловдив. Допълвайки казаното относно мащабите на двата обединяващи се клуба, трябва да се спомене и това, че както Славия била по официални данни най-големият към онзи момент пловдивски клуб, по същия начин – съобразно същите официални данни, Локомотив бил най-малкият клуб в града.

Така, през октомври 1949г. Славия Пловдив имал поредното свое (външно наложено) обединение, вследствие на което приобщил клуба Локомотив. Последвала поредната смяна на името – ДСО Енергия, което няколко дни по-късно било променено на ДСО Торпедо Пловдив.

В чисто спортно отношение, цветовете на клуба оставали същите: червено-черно-бяло, нещо повече – Торпедо Пловдив не само се състезавал в същите цветове, както Славия Пловдив, но и използвал същите екипи, с които дотогава Славия играела в „А” РФГ. С много малки изключения, отборът оставал същият, както, естествено, и неговите привърженици. От страна на Локомотив дошли двама играчи (и двамата юноши на други клубове, състезавали се в Локомотив само от година време), ала най-важният принос била материалната база – стадионът-красавец „Локомотив-Спартак”, най-модерният за времето си в града (той също бил преименуван – тъй като ЖСК вече се казвал Локомотив, а Левски пък бил станал Спартак Пловдив).

С името ДСО Торпедо Пловдив отборът играл в „А” РФГ през 1950г. В течение на същата година били афиширани планове за нови реорганизации – някои от съществуващите ДСО щели да бъдат преструктурирани. Така, станало ясно, че от ДСО Торпедо щял да бъде изваден профсъюзът на транспортните работници, който щял да излъчи своя ДСО – под името Локомотив.

Специално за Пловдив, решено било в „А” РФГ да остане да се състезава отборът, който щял да се казва „Локомотив”, а пък „Торпедо” щял да бъде изпратен на трето равнище във футболната йерархия. С оглед на това, целият отбор на Славия Пловдив, състезавал се през 1950г. под името Торпедо Пловдив, бил „прехвърлен” в транспортния профсъюз. Тоест, на всеки играч се намерила формална работа в автомобилния или железопътния транспорт, така че да се запази отборът и той да продължи да играе в „А” РФГ.

Именно това се и случило: отборът, който през 1949г. играел в „А” РФГ под името Славия Пловдив, а през 1950г. играел в „А” РФГ под името Торпедо Пловдив, от новата 1951г. заиграл в „А” РФГ под името Локомотив Пловдив. Разбира се, цветовете му през цялото това време оставали неизменни – червено-черно-бяло, както неизменни били и неговите привърженици, които и през 1949г., и през 1950г., и през 1951г. препълвали трибуните на стадиона „Локомотив-Спартак” (средно по около 10 000 души посещаемост).

Вследствие на почти пълна подмяна на представителния отбор, през 1955г. Локомотив Пд отпаднал в “Б” РФГ – трябва да се каже, че от учредяването на “А” РФГ през 1948г. само два тима не били губили мястото си в елита: Локомотив Пловдив и Левски София. А един столичен всекидневник (“Вечерни новини”) изразил съжалението си, че в “Б” група отпадал “един от нашите стари и уважавани футболни отбори”.

Последвали 5 години във втора дивизия, през което време тимът достигнал до финал за Купата – 1960г. Както и в предходния си финал (1948г.), според оценките на централната преса, отборът бил подкрепян в София от около 5000 свои привърженици. В сезона 1960/61г. Локомотив се завърнал в “А” РФГ, където през сезон 1968/69г. спечелил за първи път медали – бронзови. През 1972/73г. тимът бил вицешампион, а през следващото първенство отново спечелил бронз. През 1971г. изиграл петия си финал за Купата – който отново бил неуспешен!

В сезона 1979/80г. Локомотив за втори път в историята си изпаднал в “Б” РФГ, където прекарал три години. В две от тях – 1982г. и 1983г., тимът достигал до финали за Купата, като най-сетне, при седмия си опит успял да я спечели!

Според данните от пресата, във финалния мач на 1 юни 1983г., изиграл се на Националния стадион в София, Локомотив Пловдив бил подкрепян от над 15 000 свои привърженици!Още същия сезон, обаче, тимът отпада в “Б” РФГ, моментално завръщайки се в елита (1984/85г.).

През 1991/92г. Локомотив печели бронзовите медали, а през 1998/99г. изпада за две години в “Б” РФГ, откъдето се завръща в елита по административен път посредством лиценза на кюстендилския Велбъжд. Сезонът 2003/04г. донася първата шампионска титла в историята на Локомотив Пловдив – тя се отпразнува по безпрецедентен за България начин: с тържествено шествие на привържениците от клубния стадион до Централния площад, където пред 40 000 души бива вдигната Шампионската купа! Разбира се, площадът, на който се разиграва този празник, съставлява неизменна част от ІV-ти пловдивски район.

Лятото на 2004г. добавя в клубната витрина и Суперкупа на България. През следващия сезон Локомотив Пловдив за четвърти път става бронзов медалист от първенствата на елитната група. Сезон 2018/19 изписа златна страница в историята на Локомотив. “Черно-белите” спечелиха Купата на България, побеждавайки Ботев Пловдив на финала в София с 1:0. Ален Ожболт, който отбеляза победния гол с пета, ще остане завинаги в сърцата и спомените на локомотивци! 1-ви юли 2020г. – Купата е отново черно-бяла! Бруно Акрапович и неговите възпитаници задържаха трофея в Пловдив! Локомотив се изправи срещу ЦСКА-София на националния стадион и победи столичаните след дузпи. Момчил Цветанов стана третият играч спечелил шест трофея за Купата на България в историята на Българския футбол. Именно той отбеляза петата и победна дузпа на финала.

„Торпедо“ (Пловдив)

Емблема на „Торпедо“ (Пловдив)

В чисто спортно отношение цветовете на отбора запазват тези на Славия, който към този момент е най-големият пловдивски отбор – червено-черно-бяло. С много малки изключения и отборът остава същият, както и неговите привърженици. От страна на Локомотив идват само двама играчи (и двамата юноши на други клубове, състезавали се в Локомотив само един сезон). Най-важният принос е материалната база – стадионът-красавец „Локомотив-Спартак“, най-модерният за времето си в града (той също е преименуван, тъй като ЖСК става Локомотив, а Левски – Спартак (Пловдив)).

С името Торпедо (Пловдив) отборът играе в „А“ група през сезон 1950. В течение на същата година се афишират планове за нови реорганизации – някои от съществуващите ДСО-та се преструктурират. От ДСО „Торпедо“ е изваден Профсъюзът на транспортните работници, който излъчва свое ДСО под името Локомотив. Впоследствие се решава в „А“ група да остане отборът на Локомотив, а пък Торпедо е изпратен в третото равнище на футболната йерархия. С оглед на това бившият вече отбор на Славия (Пловдив) e „прехвърлен“ към транспортния профсъюз. На всеки играч е намерена формална работа в автомобилния или железопътния транспорт, така че да се запази отборът и остане в елитната група.

ДФС „Локомотив“, Пловдив

Така отборът, който през 1949 г. играе в „А“ РФГ под името Славия Пловдив, а през 1950 г. играе в „А“ РФГ под името Торпедо Пловдив, от новата 1951 г. заиграва в „А“ РФГ под името Локомотив Пловдив. Цветовете му през цялото това време остават непроменени – червено-черно-бяло, както и неговите привърженици, които и през 1949 г., и през 1950 г., и през 1951 г. препълват трибуните на стадиона „Локомотив-Спартак“ (средно по около 10 000 души посещаемост).

Въведеният през август 1949 г. модел на „Доброволни спортни организации“ е преустановен през пролетта на 1957 г. с решение отново на ЦК на БКП. Съобразно това решение, възстановявал се териториално-производственият принцип, по който се изграждат българските спортни дружества. Така, през пролетта на 1957 г. съществуващите ДСО били трансформирани в ДФС – Дружества за физкултура и спорт, базирани в отделните райони на големите градове. Заедно с това започнал и процес на възвръщане на изконните имена: ДСО Динамо София станава ДФС Левски София, ДСО Ударник София станава ДФС Славия София, СКНА Пловдив станава АСК „Ботев“ Пловдив и т.н.

В Пловдив, на учредителното събрание на Дружеството за физкултура и спорт в ІV-ти район група привърженици предлагат дружеството на ІV-ти район да се казва ЖСК Славия, но тъй като железопътният транспорт е „прехвърлен“ да „се води“ в ІV-ти район (макар там да няма нито една жп линия), то Дружеството за физкултура и спорт на ІV-ти район получава името ДФС „Локомотив“ Пловдив. Под това име и с цветовете бяло-черно-червено този клуб се състезава и до днес. Спрямо реорганизацията от пролетта на 1957 г. трябва да се допълни, че към ДФС „Локомотив“ Пловдив се вливат ДСО „Торпедо“ и ДСО „Септември“.

В рамките на периода 1948 – 55 г. клубът се състезава в елитната футболна група. През 1953 г. дели 3 – 4 място по голова разлика, а през 1954 г. е най-високо класиралият се извънстоличен отбор. В турнира за Купата Локомотив достига на два пъти до полуфинали (1952 г., 1954 г.).

Вследствие на почти пълна подмяна на представителния отбор, през 1955 г. Локомотив Пд отпадна в „Б“ РФГ – трябва да се отбележи, че от учредяването на „А“ РФГ през 1948 г. само два отбора не били губили мястото си в елита: Локомотив Пловдив и Левски София. В този момент столичен всекидневник („Вечерни новини“) изразява съжалението си, че в „Б“ група отпада „един от нашите стари и уважавани футболни отбори“.

Настояще

Христо Бонев – един от основните играчи на отбора през 60-те и 70-те години на ХХ век.

Последвали 5 години във втора дивизия, през което време отборът достига до финал за Купата – 1960 г. Както и в предходния си финал (1948 г.), според оценките на централната преса, отборът е подкрепян в София от около 5000 свои привърженици. В сезона 1960/61 г. Локомотив се завъръща в „А“ РФГ, където през сезон 1968/69 г. печели за първи път медали – бронзови. През 1972/73 г. отборът става вицешампион, а през следващото първенство отново печели бронз. През 1971 г. изиграва петия си финал за Купата, който отново бил неуспешен

През 1980 г. Локомотив за втори път в историята си изпада в „Б“ РФГ, където прекарва три сезона. През последните два от тях – 1981/82 г. и 1982/83 г., отбора достига до финали за Купата на Съветската армия. Сезон 1981/82 е последният, в който турнирът е със статут на турнир за националната купа. На 12 юни 1982, на стадион „Слави Алексиев“ в гр. Плевен, пред 8000 зрители, пловдивчани играят сърцато срещу Локомотив Сф, но губят след продължения с 1:2.

През следващата година Локомотив печели първия трофей в своята историята. На полуфинал за Купата, е отстранен родният колос ЦСКА „Септемврийско знаме“, който само година по-рано елиминира на четвъртфинал в турнира за КЕШ могъщия Ливърпул. На стадиона в гр. Ихтиман локомотивци са безапелационни и печелят с 3:2, като доминират през целия мач. На 1 юни 1983 г. на Националния стадион „Васил Левски“ в София пред 25 000 зрители Локомотив побеждава на финала „Чирпан“ с 3:1 и заслужено печели първия трофей в своята историята. Отборът получава правото да представя България в Турнира за Купата на УЕФА. 1983 г. се оказва паметна и по други причини. Няколко дни след триумфа, Локомотив играе бараж за влизане/оставане в „А“ група с елитния „Черноморец“, но не успява да го премине след загуба с 1:2 в Бургас и 0:0 в Пловдив. Няколко седмици по-късно Спартак (Плевен) е изваден от „А“ РФГ заради опит за уреждане на резултат. Назначен е допълнителен бараж за влизане в „А“ РФГ между „Локомотив“ Пд и „Осъм“ Ловеч, спечелен от „Локомотив“ драматично с 2:1 след продължения. Така отборът се завръща в „А“ група, но отново изпада през следващия сезон – 1983/84.

През сезон 2001/2002 г. собственикът на клуба Георги Илиев закупува акциите на Локомотив (Пловдив). На 23 юли 2001 г. се провежда общо събрание на акционерите на двете дружества, на което се взема решение за заличаване на регистрацията на Локомотив и за преименуване на Велбъжд в Локомотив. Кюстендилският отбор поема всички пасиви и активи на пловдивския, а клубът с новото регистрирано име заема мястото на Велбъжд в „А“ група. Седалището на клуба е преместено от Кюстендил в Пловдив. В Пловдив идват и най-добрите играчи на бронзовите медалисти, начело с треньора Димитър Димитров - Херо, който се среща навръх 42-ия си рожден ден с боса на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев, за да обсъдят летните трансфери в новия им отбор.

Основните акционери на „железничарите“ Федя Миков и Георги Христолов обявяват, че нямат нищо против Илиев да поеме клуба. Досегашният президент на „Локо“ Любомир Корадов се съгласява да не се признават резултатите от последното общо събрание, на което е бил избран на този пост. Корадов мотивира решението си с интересите на клуба, който ще мери сили с най-големите отбори у нас без да е добил право на това с игра. Поканата към Георги Илиев е отправил лично легендата на „черно-белите“ Христо Бонев, който очаква 30 000 души за първия домакински мач. Тимът на „Велбъжд“ пък бива поет от приближени на Г. Илиев и в него се обиграват предимно млади таланти.

Сезонът 2003/04 г. донася първата шампионска титла в историята на Локомотив Пловдив – тя е отпразнувана по безпрецедентен за България начин: с тържествено шествие на привържениците от клубния стадион до Централния площад, където пред 40 000 души е вдигната Шампионската купа. Лятото на 2004 г. добавя в клубната витрина и Суперкупа на България. През следващия сезон Локомотив Пловдив за четвърти път става бронзов медалист от първенствата на елитната група.

През юли 2014 г. след няколкогодишно противопоставяне на привържениците на клуба срещу начинът на управление от едноличния му собственик до този момент Константин Динев, на 7 юли 2014 г. „Сдружение Бъдеще за Локомотив“ (представляващо феновете от отбора) става притежател на 96% от акциите на отбора. От 3 юни 2015 г. собствеността на Локомотив се прехвърля на сдружението „Обединение за Локомотив“, което се захваща с управлението на отбора.

Наименования

• „Пловдивски Спортклуб“ (1926 – 1945)
• „С.П. 45“ (Спортклуб–Парчевич 1945) (1945 – 1946)
• „Славия“ (1946 и 1949)
• „Славия–Ченгелов“ (1946 – 1947)
• „Енергия“ (1949)
• „Торпедо“ (1949)
• „Локомотив“ (от 1951 г.)

Емблеми

Настоящият клубен герб представлява щит с вертикално обособена черна и червена половина. В центъра на щита в характерно графично начертание е разположена буквата „Л“. В горната си част щитът е опасан от бяла лента с надпис „Пловдив“. В долната част на щита под буквата „Л“ са поставени криле, символизиращи историческата обвързаност на клуба с железниците.

Успехи

Национални успехи

Първа лига

• Шампион (1 път) – 2003/04
• Вицешампион (2 пъти) – 1972/73, 2020/2021
• Бронзов медалист (5 пъти) – 1945, 1968/69, 1973/74, 1991/92, 2004/05

Купа на България

• Носител (2 пъти) – 2018/19, 2019/20
• Финалист (7 пъти) – 1940, 1942, 1948, 1959/60, 1970/71, 1981/82, 2011/12

Суперкупа на България

• Носител (2 пъти) – 2004, 2020
• Финалист (2 пъти) – 2012, 2019

Купа на Съветската армия

• Носител (1 път) – 1982/83

Европейски клубни турнири

Най-успешно Локомотив се представя в Купата на панаирните градове през сезон 1964/65: 1/32-финал – елиминира Войводина 1:1, 1:1, допълнителен мач на неутрален терен в София: 2:0; 1/16-финал – елиминира Петролул 0:1, 2:0; 1/8-финал – отпада от Ювентус 1:1, 1:1, допълнителен мач в Торино: 1:2.

След равния мач в Торино италианските вестници не скриват доброто си впечатление от играта на пловдивчани. „Туто спорт“: „Ювентус“ се огъна пред българския „Локомотив“; „Ла стампа“: „Бяло-черните“ се изгубиха сред сърцатите българи; „Гадзета дело Спорт“: За Купата на панаирните градове „Ювентус“ угасна срещу българите от Пловдив.

През сезон 2020/21 пловдивчани се изправят срещу английския Тотнъм във втория предварителен кръг на турнира Лига Европа. Заради пандемията от Ковид-19 победителят от двубоя се излъчва в един мач, който се провежда на стадион „Локомотив“. Отборът на Тотнъм, който е финалист в турнира Шампионска лига от предходния сезон, пристига в Пловдив воден от португалския треньор Жозе Моуриньо и водещите си звезди, сред които Хари Кейн, Сон Хюн-мин и Уго Лорис. След нулево първо полувреме домакините от Локомотив откриват резултата в 71-та минута с попадение на Георги Минчев. Авансът на домакините продължава до 78-та минута, когато Хари Кейн изравнява от дузпа. Три минути по-късно англичаните правят пълен обрат, оформяйки крайния резултат – 1:2.

Сезон	Турнир	Етап	Страна	Отбор	Домакин	Гост	Резултат
1963 – 64	Купа на панаирните градове	1/16-финал		Стягул Рошу	3:1	2:1	5:2
	Купа на панаирните градове	1/8-финал		Дожа Уйпещ	1:3	0:0	1:3
1964 – 65	Купа на панаирните градове	1/32-финал		Войводина (Нови Сад)	1:1	1:1	2:0 /Трети мач в София/
	Купа на панаирните градове	1/16-финал		Петролул	2:0	0:1	2:1
	Купа на панаирните градове	1/8-финал		Ювентус	1:1	1:1	1:2 /Трети мач в Торино/
1965 – 66	Купа на панаирните градове	Първи квалификационен кръг		Спартак (Бърно)	1:0	0:2	1:2
1967 – 68	Купа на панаирните градове	Втори квалификационен кръг		Партизан (Белград)	1:1	1:5	2:6
1969 – 70	Купа на панаирните градове	Втори квалификационен кръг		Ювентус	1:2	1:3	2:5
1971 – 72	Купа на УЕФА	Втори квалификационен кръг		Карл Цайс Йена	3:1	0:3	3:4
1973 – 74	Купа на УЕФА	Първи квалификационен кръг		Слиема Уондърърс	1:0	2:0	3:0
	Купа на УЕФА	Втори квалификационен кръг		Хонвед	3:4	2:3	5:7
1974 – 75	Купа на УЕФА	Първи квалификационен кръг		Раба ЕТО Гьор	3:1	1:3	4:4 /4:5 след дузпи/
1976 – 77	Купа на УЕФА	Втори квалификационен кръг		Цървена звезда	2:1	1:4	3:5
1983 – 84	Купа на УЕФА	1/32-финали		ПАОК	1:2	1:3	2:5
1992 – 93	Купа на УЕФА	1/32-финали		Оксер	2:2	1:7	3:9
1993 – 94	Купа на УЕФА	1/32-финали		Лацио	0:2	0:2	0:4
2004 – 05	Шампионска лига	Втори квалификационен кръг		Брюж	0:4	0:2	0:6
2005 – 06	Купа на УЕФА	Втори квалификационен кръг		ОФК Београд	1:0	1:2	2:2 /ПГЧТ/
	Купа на УЕФА	Първи квалификационен кръг		Болтън	1:2	1:2	2:4
2006 – 07	Интертото	Втори квалификационен кръг		Фарул (Констанца)	1:1	1:2	2:3
2012 – 13	Лига Европа	Втори квалификационен кръг		Витес (Арнем)	4:4	1:3	5:7
2019 – 20	Лига Европа	Втори квалификационен кръг		Спартак (Търнава)	2:0	1:3	3:3 /ПГЧТ/
	Лига Европа	Трети квалификационен кръг		Страсбург	0:1	0:1	0:2
2020 – 21	Лига Европа	Първи квалификационен кръг		Искра (Даниловград)	N/A	1:0	1:0
	Лига Европа	Втори квалификационен кръг		Тотнъм Хотспър	1:2	N/A	1:2
2021 – 22	Лига на конференциите	Втори квалификационен кръг		Словачко	1:0	0:1	1:1 /3:2 след дузпи/
	Лига на конференциите	Трети квалификационен кръг		Копенхаген	1:1	2:4	3:5

Детско-юношеска школа

Самият факт, че „Локомотив“ създава десетки футболисти, преминали през различните национални гарнитури на страната, говори за добра работа на детско-юношеската школа. Почти във всички първенства за подрастващи – деца, юноши младша и старша възраст – отборите на „Локомотив“ са сред челниците в страната и водещи в окръга. За първи път детски железничарски отбор влиза във финалната четворка на републиканско първенство през 1960 г. Тогава треньорът Христо Бъчваров разчита на футболисти, които скоро ще станат известни и сред мъжете – Хр. Бонев, Т. Паунов, Г. Пеев, П. Манов и други.

Особен ръст детско-юношеската школа на „Локомотив“ бележи през 70-те и 80-те години. През тези години с много любов работят Христо Бъчваров, Георги Киров, Йордан Андреев, по-късно – Атанас Ангелов. С много заслуги към детско-юношеската школа на „Локомотив“ са и Васил Анков, Чавдар Муратев, Недялко Стамболиев, Петър Харитев, Ганчо Пеев, Михаил Георгиев, Петър Базарски и много други. Открояват се и редица спортни деятели, които обикалят пловдивските улици, търсят талантливи попълнения за любимия отбор: Панайот Паришев, д-р Тодор Тотев, Борис Стойков, Жеко Койчев и други, които със своя скромен, но всеотдаен труд допринасят много за издигане на футбола в железничарското дружество.

Една от най-характерните черти на детско-юношеската школа на „Локомотив“ – за разлика от много други школи – е, че почти винаги най-добрите от подрастващите стават титуляри в представителния отбор. Тази тенденция се забелязва от десетилетия:

Христо Попов, Стефан Паунов, Георги Киров, Атанас Тодоров, Иван Лазаров, Аспарух, Методи и Васил Караяневи, Никола и Борис Белкови, Димитър Батинов, Христо Бъчваров, Хр. Бонев, Г. Пеев, Тодор Паунов, Петър Манов, Васил Валентинов, Минчо Овчаров, Красимир Чавдаров, Веселин Балевски, Ружди Керимов, Георги Загорчев, П. Станков, А. Садъков, Е. Ераносян, Хр. Колев, Емил Илиев, Рачо Килапов, Георги Димитров, Стефан Драганов...

През 1979 г. юношите младша възраст на „Локомотив“ достигат до финалния турнир в Русе и печелят третото място. Следващата година (1980) юношите от същата възрастова група донасят първата в историята на дружеството републиканска титла, след като на финала в София надиграват „Левски-Спартак“ с 4:3 (след дузпи, редовното време – 0:0). Съставът в този мач: Любен Жилков, Атанас Тосков, Георги Танев, Минко Иванов, Асен Юмеров, Петър Бумбаров, Иван Петков, Иван Дивров (Георги Попов), Ем. Илиев, Хр. Колев, Ангел Костадинов. Дял за успеха имат също Васил Палавуров, Валентин Вълков, Стойчо Мазгалов, Васил Джонджоров, разбира се, и треньорите Атанас Ангелов и Иван Андреев.

През 1981 г. същите тези футболисти достигат до финалната четворка при юношите – старша възраст, въпреки че са с година-две по-малки от своите противници. През 1982 г. юношите старша възраст на „Локомотив“ (с треньор Чавдар Муратев) са отново сред най-добрите в страната. Малко не им достига до шампионската титла. Заемат второто място след „Тракия“. Следващата година отборът е отново втори в републиканското първенство (след ЦСКА). Малко юношески отбори в България могат да се похвалят с такова постоянство за толкова продължително време.

1985 г. носи нов връх. „Локомотив“ за втори път е републикански шампион по футбол – този път за деца. Във финалния турнир, който се провежда в Пловдив, младите локомотивци постигат три убедителни победи: над ЦСКА „Септемврийско знаме“ с 6:1, над „Пирин“ с 4:0 и над ЖСК „Спартак“ с 5:4 и заслужено застават на най-високия връх. Съставът на този отбор, от който с надежда се очакват попълнения за представителния е: Стоян Лулчев, Кирил Рудов, Димитър Радев, Лазар Тръпчев, Васил Гергевски, Михаил Юмерски, Румен Татаров, Георги Будев, Стефан Иванов, Георги Армазов, Тодор Милев, Валентин Вълков, Иван Витков, Димитър Иванов, Димитър Чобанов, Стоян Делчев, Тодор Капитански, Васил Бибилеков, Петър Секулов, Пламен Маджаров. Треньори: Атанас Ангелов и Петър Базарски.

Юношите на „Локомотив“ се представят много добре и на международното поле, и в своя клуб, и в националния отбор. През 1976 г., на турнир за юноши до 18 години на остров Корсика, младите пловдивчани постигат три впечатляващи резултата срещу националните отбори: с Югославия 2:1, с Франция 1:1 и с Мароко 0:0. През 1981 г. те печелят големия международен турнир в Хановер, където участват много силни отбори от цял свят. Показателен е фактът, че след този турнир отборът получава покани да гостува в Барселона и Калифорния. Наближават стотина юношите на „Локомотив“, преминали през младежкия национален отбор, през националните отбори за юноши младша и старша възраст. Просто не е възможно да ги изброяваме. Ще споменем само, че рекордьор по участия в „А“ юношеския ни отбор е Аян Садъков – 40 мача (15 гола), Красимир Манолов има 37 мача и 13 гола, Веселин Балевски – 30, Николай Курбанов – 27 с 6 гола и т.н. Красимир Манолов е участник в българския юношески национален отбор, спечелил купата на УЕФА в XXVII първенство на Стария континент.

Ето какво пише журналистът Асен Виденов във вестник „Старт“: „Колкото и да „раздава“ на другите, „Локомотив“ създава много! Създава добри млади играчи, най-силните от който остават верни на своя клуб...“

Стадион „Локомотив“

Стадион „Локомотив“ през април 2022 г.

Централната трибуна на стадиона

Стадион „Локомотив“ е разположен в парк Лаута (в югоизточната част на Пловдив). Той е част от спортен комплекс Локомотив, състоящ се от футболен стадион, три помощни терена, пет тенис корта, зала за волейбол и закрито лекоатлетическо хале.

Капацитетът на стадион „Локомотив“ е около 14 500 души. Централната трибуна на стадиона е покрита с козирка. Размерът на игралното поле е 105,3 м на дължина и 71,4 м на ширина. Теренът е основно ремонтиран през 2016 г. Съоръжението разполага с осветителната система с мощност от 1898 лукса.

История

През 1941 – 1942 г. с помощта на БДЖ започва изграждането на масивна трибуна за 7000 зрители на игрището на „Левски Пловдив“ (между Асеновградско шосе и ЖП коловозите) и на 11 юли 1943 г. за първи път се провеждат състезания на него. Единствен в града и окръга до 1954 г. в продължение на 11 години на него се провеждат и организират всички големи спортни празненства и състезания.

Днешният стадион „Локомотив“ е завършен през 1982 г. Десет години преди това са изградени намиращите се в непосредствена близост помощни тренировъчни терени, а в средата на 70-те е построена хандбалната зала, намираща се също в спортния комплекс. При построяването си, капацитетът му е предвиден да побира 24 000 души.

Първият мач изигран на стадион „Локомотив“ е на 6 септември 1982 г., когато Локомотив Пловдив побеждава Нефтохимик Бургас с 4:1.

Рекордното посещение е през 1983 г., когато „Черноморец“ гостува на Локомотив, в мач за влизане в елитната група. Стадионът побира 33 000 души, а поне 6000 остават извън неговите рамки.

Привърженици

Привържениците на Локомотив на трибуна „Спортклуб”

Привържениците на Локомотив по време на Пловдивското дерби

Черно-белите фенове са сред водещите в България по организираност и численост. Неслучайно и първият организиран фенклуб на привърженици в България е този на Локомотив Пловдив. Той е официално учреден на 11 май 1988 г. ставайки първият фенклуб на български футболен тим.

Най-старата фенска фракция е основана в началото на 1992 г. под името „Tequila Boys“ като съществува и до днес, но с друго наименование – „The Usual Suspects“.

Всички организирани групи от фенове на Локомотив са обединени под името „Lauta Army“.

Привържениците на клуба, които живеят извън България също са организирани във фенклубове – в САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Испания и други страни, в които има българска диаспора. Фенклубовете извън страната са обединени от 2015 г. под името „World Wide Locos“.

Рекордни посещения

• Рекордът за най-голяма домакинска публика на мач в „Б“ група принадлежи на привържениците на Локомотив Пловдив. На 15 март 1983 г. Локо Пловдив играе дербито си с Берое (Стара Загора) пред над 40 000 зрители на стадион „9-и септември“ (сега „Пловдив“). Пловдивският любимец с Христо Бонев в състава си бие с 2:1 заралии, а пръскащият се по шевовете стадион остава в историята на родния футбол като мачът, събрал най-голямата маса от футболни запалянковци.
• Рекордът за най-голяма гостуваща публика също принадлежи на феновете на Локомотив Пловдив. На 11 август 1983 г. отборът печели бараж-квалификация за влизане в „А“ група играна в София срещу Осъм (Ловеч). Черно-белите бият с 2:1 след продължения и голове на Аян Садъков и Едуард Ераносян. Над 35 000 запалянковци от Пловдив окупират софийския стадион „Васил Левски“. Това е абсолютният рекорд за гостуваща публика и то поставен в „Б“ група, което спомага за изграждането на образа на локо-публиката като най-вярна в страната. Неописуема гледка представлява връщането от София до Пловдив по автомагистрала Тракия – огромни, километрови колони от всевъзможни МПС-та с надути клаксони, шум и еуфория до небето.
• Феновете на Локомотив Пловдив държат рекорда и за най-голяма гостуваща публика в „Б“ група. На 22 юни 1985 г. около 10 – 12 000 пловдивчани посещават Казанлък в мач от „Б“ група на стадион „Цвятко Радойнов“ срещу отбора на Розова долина, за да подкрепят своя отбор в последната му крачка към „А“ РФГ. Черно-белите печелят с 0:3 с голове на Садъков, Бурнарски и Ераносян.

Приятелства

• Феновете на Локомотив имат силно приятелство с привържениците на италианския Наполи. В много случаи фенове на двата отбора пътуват, за да гледат мачове на любимите си отбори заедно.

Съперничества

• Най-големият съперник на Локомотив е Ботев (Пловдив). Мачовете между двата клуба са известни като Пловдивското дерби и датират от 30-те години на ХХ век. Двубоите между двата противника винаги са с огромен заряд и страхотна атмосфера по трибуните.

Играчи

Към 2 юли 2022 г.

Състав 2022/2023

Вратари
01	Илко Пиргов
23	Динко Хоркаш

Спортно-технически щаб

Длъжност	Име
Старши треньор	Александър Томаш
Помощник-треньор	Константин Мирчев
Треньор на вратарите	Тодор Кючуков
Лекар	Константин Павлов
Кинезитерапевт	Славчо Меченов
Кинезитерапевт	Димитър Клисаров
Кинезитерапевт	Благой Вангелов
Администратор	Тома Цилев
Пресаташе	Николай Тънковски
Домакин	Здравко Драгоев

Замразени номера

No.	Играч	Националност	Позиция	Дебют	Последен мач	Източник
8	Христо Бонев	България	Атакуващ полузащитник	5 юни 1965	15 октомври 1983

Футболист на годината

Година Победител 2006 Стоян Колев 2007 Даксон да Силва 2008 Йордан Милиев 2009 Кирил Акалски 2010 Здравко Лазаров 2011 Здравко Лазаров 2012 Христо Златински 2013 Мартин Камбуров 2014 Мартин Камбуров 2015 Мартин Камбуров

Година Победител 2016 Мартин Камбуров 2017 Мартин Камбуров 2018 Димитър Илиев 2019 Димитър Илиев 2020 Димитър Илиев 2021 Димитър Илиев 2022 Бирсент Карагарен

Класиране по сезони

Последни 10 сезона

Сезон	Група	Място	М	П	Р	З	Г.Р.	Т	Купа на България	Суперкупа на България	EKT	Голмайстор
2013/14	А ФГ	7	38	15	5	18	49:55	50	1/2 финал	-	-	Мартин Камбуров /20 гола/
2014/15	А ФГ	10	32	9	5	18	28:52	32	1/2 финал	-	-	Мартин Камбуров /13 гола/
2015/16	А ФГ	5	32	15	4	13	40:45	49	1/8 финал	-	-	Мартин Камбуров /18 гола/
2016/17	Първа Лига	5	36	14	10	12	50:52	52	1/4 финал	-	-	Мартин Камбуров /17 гола/
2017/18	Първа Лига	8	36	11	11	14	35:48	44	1/16 финал	-	-	Димо Бакалов /9 гола/
2018/19	Първа Лига	10	34	10	8	16	37:40	38	Носител на Купата	-	Лига Европа	Димитър Илиев /9 гола/
2019/20	Първа Лига	5	31	15	8	8	53:35	53	Носител на Купата	Финалист	Лига Европа	Димитър Илиев /12 гола/
2020/21	Първа Лига	2	31	17	10	4	48:23	61	1/4 финал	Носител на Купата	Лига на конференциите	Димитър Илиев /13 гола/
2021/22	Първа Лига	9	32	9	11	12	36:43	38	1/4 финал	-	-	Димитър Илиев /13 гола/
2022/23	Първа Лига	5	35	15	9	11	35:34	54	1/8 финал	-	-	Джовани Бариани /8 гола/

Почетни листи

Най-много мачове

Христо Бонев – рекордьор по изиграни мачове и отбелязани голове за Локомотив Пловдив.

№	Име	Период	Мачове
1	Христо Бонев	1963 – 1967 1968 – 1979 1982 – 1984	404
2	Георги Василев	1965 – 1980	386
3	Станчо Бончев	1962 – 1967 1969 – 1980	331
4	Ганчо Пеев	1966 – 1981	327
5	Илко Бекяров	1959 – 1973	314
6	Недялко Стамболиев	1967 – 1978	290
7	Тодор Иванов	1971 – 1980	237
8	Аян Садъков	1978 – 1989 1992 – 1994	228
9	Мартин Камбуров	2000 – 2001 2002 – 2006 2007 – 2008 2013 – 2014 2014 – 2017	227
10	Димитър Илиев	2004 – 2009 2018 –	225

Мартин Камбуров е 4-кратен голмайстор на Първа лига с Локомотив Пловдив.

Най-много голове

№	Име	Период	Голове
1	Христо Бонев	1963 – 1967 1968 – 1979 1982 – 1984	180
2	Мартин Камбуров	2000 – 2001 2002 – 2006 2007 – 2008 2013 – 2014 2014 – 2017	145
3	Георги Василев	1965 – 1980	115
4	Иван Кънчев	1956 – 1969	73
5	Аян Садъков	1978 – 1989 1992 – 1994	66
6	Димитър Илиев	2004 – 2009 2018 –	65
7	Едуард Ераносян	1978 – 1988 1993 – 1995	64
8	Стефан Драганов	1985 – 1991 1995 – 1997	54
9	Георги Димитров	1983 – 1991 1994 – 2001	46
10	Христо Колев	1982 – 1988 1997 – 1998	40

Димитър Илиев е Футболист № 1 на България за 2019 и 2020 г. Той е капитан и лидер на отбора в последните години.

Голмайстори на „А“ група

Име	Сезон	Голове
Едуард Ераносян	1983/84	19
Мартин Камбуров	2003/04	25
Мартин Камбуров	2004/05	27
Мартин Камбуров	2013/14	20
Мартин Камбуров	2015/16	18

Футболист №1 на България

Име	Година
Христо Бонев	1969
Христо Бонев	1972
Христо Бонев	1973
Димитър Илиев	2019
Димитър Илиев	2020

• Данните са до 6 юни 2023.

Известни футболисти

Шампионски отбор – сезон 2003/04

Сезон 2003/2004
№		Играч	Позиция
Вратари
1		Васил Камбуров	Вратар
12		Румен Попов	Вратар
32		Красимир Петков	Вратар
Защитници
2		Владимир Иванов	Десен бек
3		Александър Тунчев	Централен защитник
4		Георги Петров	Централен защитник
5		Петър Колев	Централен защитник
6		Кирил Котев	Централен защитник
17		Несим Нешадов	Централен защитник
20		Иван Пасков	Централен защитник
24		Роберт Петров	Ляв бек
Полузащитници
4		Недялко Хубенов	Десен халф
7		Жарко Серафимовски	Десен халф
9		Светослав Бърканичков	Атакуващ халф
10		Атанас Георгиев	Атакуващ халф
11		Мартин Камбуров	Атакуващ халф
14		Велко Христев	Десен халф
16		Димитър Ценовски	Дефанзивен халф
16		Иво Михайлов	Атакуващ халф
17		Ванчо Траянов	Атакуващ халф
19		Красимир Димитров	Дефанзивен халф
19		Добрин Орловски	Дефанзивен халф
21		Георги Илиев	Атакуващ халф
22		Траян Дянков	Десен халф
25		Иван Кризманич	Дефанзивен халф
		Деян Постоловски	Халф
Нападатели
9		Бобан Янчевски	Централен нападател
10		Дарко Спалевич	Централен нападател
13		Методи Стойнев	Централен нападател
15		Нешко Милованович	Централен нападател
18		Явор Въндев	Ляво/дясно крило
23		Екундайо Джайеоба	Централен нападател

Треньорски щаб
		Едуард Ераносян	Старши треньор
		Иван Маринов	Помощник-треньор
		Георги Василев	Помощник-треньор
		Любомир Шейтанов	Треньор на вратарите

С най-много мачове – сезон 2003/04

К. Котев

В. Камбуров

К. Димитров

И. Пасков

В. Иванов

И. Михайлов

Г. Илиев

Р. Петров

М. Камбуров

Б. Янчевски

Е. Джайеоба

Известни привърженици

• Георги Божилов, художник
• Катя Паскалева, актриса
• Ирмена Чичикова, актриса
• София Маринкова, актриса
• Проф. Крикор Азарян – преподавател по „Актьорско майсторство и режисура“ в НАТФИЗ, председател на Българската асоциация на режисьорите от театъра
• Атанас Кръстев  (известен също с псевдонима Начо Културата) – културен деятел, основател на „Старинен Пловдив“
• Проф. Димитър Русков – хоров диригент и педагог
• Найден Тодоров – диригент, Министър на културата (2023)
• Иван Демерджиев, юрист и политик
• Андрей Андреев, музиковед
• Кольо Карамфилов – живописец, график и скулптор
• Лука Станчев – председател на „Пловдивски Граждански Клуб“, физик и деятел
• Доц. Владимир Янев – историк, поет и белетрист
• Добромир Тонев – поет и редактор
• Проф. Атанас Джурджев – кардиолог, ректор на Медицинския университет (1995 – 2003)
• Арх. Здравко Василков, главен архитект на Пловдив (1970 -1980)
• Манол Пейков, издател, преводач и политик
• Спас Гърневски, кмет на Пловдив (1995 – 1999)
• Диран Парикян, кмет на Пловдив (1971 – 1979)
• Здравко Йончев – художник, дългогодишен говорител в Радио Пловдив
• Илиян Джевелеков – режисьор, сценарист и продуцент
• Стефан Мавродиев – театрален и киноактьор, режисьор
• Любен Гройс – театрален режисьор, драматург, поет и преводач
• Драгомир Симеонов – водещ и актьор
• Енчо Пиронков, художник
• Станимир Видев, художник
• Здравко Йончев, художник
• Момчил Андреев – икономист и банкер
• Николай Неделчев – бизнесмен и предприемач
• Михаил Георгиев – бизнесмен, изпълнителен директор на SKF България
• Атанас Узунов, футболен съдия
• Едуард Папазян, спортен журналист
• Мирослав Барняшев (известен също с псевдонима Александър Русев) – кечист
• Васил Миленчев – съдия по фехтовка, най-признатият български съдия във всички спортове
• Цветана Пиронкова, тенисистка
• Димитър Кузманов, тенисист
• Тодор Енев, тенисист
• Александър Христов, боксьор
• Габриела Петрова, лекоатлет
• Йосиф Миладинов, плувец

Вижте също

• ФК Спортклуб (Пловдив)
• Стадион „Локомотив“

Външни препратки

• Официален сайт
• Исторически сайт (част от официалния уебсайт)
• Официален сайт на Фенклуб Локомотив (Пловдив)
• Официална Фейсбук страница
• Официален Youtube канал