Ломница (област Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ломница.

Ломница
Ломница - кметството и пощата
Ломница - кметството и пощата
Общи данни
Население 40 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 13,534 km²
Надм. височина ? m
Пощ. код 2562
Тел. код ?
МПС код КН
ЕКАТТЕ 44255
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Ломница (Област Кюстендил) в Общомедия

Ломница е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

с.Ломница
с.Ломница - църквата "Свети Георги" - 1869 г.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Ломница се намира в географската област Каменица, в планински район, в Чудинската планина, по двата склона на Ломничка река и Ломнички рид.

Разпръснат тип селище, съставено от 9 махали : Селото, Милошево орниче, Грамаге, Бабадонина, Маркови падини, Джурина, Равно буче, Попов дол и Щърбец (присъединена 1971 г. към с.Горановци).

Климат - умерен, преходно-континентален.

Името на селото идва от "лом" - стръмно място.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Ломница (1949-1958), община Драговищица (1958-1961), община Долно Уйно (1961-1978), община Драговищица (1978 - 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 390 499 707 701 638 533 265 158 126 56

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично селище и градище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Ломница е старо средновековно селище. Споменато е в Рилската грамота на цар Иван Шишман (1371 - 1395) от 1378 г. за дарените селища на Рилския манастир "Свети Иван Рилски".

В стари писмени извори е записано като Ломница (1448), Ломнидже (1453) и Ломниче (1624). В турски данъчни документи от 1570-1572 г. е посочено под името Долна Ломница като тимар към нахия Славище на Кюстендилския санджак с 1 мюсюлманско и 35 християнски домакинства, 21 ергени и 3 бащини. В руска триверстова карта от 1878 г. е означено като Ломница.

През 1869 г. е построена църквата "Свети Георги".

В края на XIX век селото има 8505 декара землище, от които 3440 дка гори, 3660 дка ниви, 1205 дка мери и 200 дка естествени ливади и се отглеждат 618 овце, 897 кози, 212 говеда, 74 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж, овес и ечемик) и животновъдството (овце). Развити са домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни строителни работници.

В селото има училище от 1881 г., като през 1928-29 г. е открито махленско училище в махала Джурина, а от 1930 г. училището е в собствена сграда.

През 1951 г. е създадено читалище "Прогрес". Открити са пощенска станция, фелдшерски пункт, здравен пункт.

През 1956 г. е учредено ТКЗС"Дружба", заедно със селата Ивановци, Чудинци и Кършалево, което от 1979 г. е в състава на АПК - с.Драговищица.

Селото е електрифицирано (1970), повечето махали са водоснабдени. Пътят до селото и площада са асфалтирани.

Активни миграционни процеси.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Ломница принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Възрожденска църква “Свети Георги”. Построена е през 1869 г. Представлява голяма трикорабна църква с по два реда от по четири колони. Средният таван е полуцилиндричен, а страничните са плоски. От западната страна е изградена нартика с колони, които поддържат отделението за хора. Иконостасът е дървена направа без резба, изпълнен с растителни мотиви. Иконите са рисувани вероятно от живописеца Иван Доспевски (иконата на Христос носи дата 1869 г. и инициали Ив.Д.).
  • Оброк "Свети Спас". Намира се на около 1,7 км. североизточно от църквата в местността "Манастира", махала Вучи дол. Отбелязан е с малка дървена къщичка и дървен кръст.
  • Оброк. Намира се на около 0,8 км. южно от църквата в местността "Манастира", махала Вучи дол. Отбелязан е с малка дървена къщичка. Служба на Илинден с курбан.
  • Оброк. Намира се на около 1,6 км западно от църквата, в местността "Грамади", при махала Попов дол. Оброчището е оградено от три страни със зид от суха каменна зидария и заобиколено от стари дъбове. Служба на Спасовден.
  • Оброк. Намира се на около 2,1 км североизточно от църквата, в местността "Кулата". Служби на Спасовден, Света Троица, Петровден, Илинден, Голяма Богородица.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Селски събор - провежда се ежегодно в първата събота от месец септември.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Пейчо Станков - първия кмет на Ломнишката селска община след Освобождението (1883).
  • Юрдан Мицов (1877 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Бабата

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. книга LX. Каменица, София, 1935 г., с.320-324;
  • Василиев, Асен - В: Кюстендил и Кюстендилско. Сборник. София, изд.ОФ, 1973 г., с.309-310;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.23;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.218-219;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.378-379;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт., с.143;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд.Фабер, 2003 г., с.28-29;

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]