Лонгозна гора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лонгозните гори по поречието на Камчия

Лонгозните гори представляват крайречни гори в долните течения на черноморските реки – Батова, Камчия, Ропотамо и Велека. Те са съставени от бряст, ясен, дъб, дива лоза, повет, бръшлян, скрипка, гърбач и др.[1] Широко разпространение имат и храстовидните формации от чашкодрян, червена калина и др., общо над 40 дървесни и храстовидни вида. В заблатените ръкави на реката расте водна лилия.[2] Лонгозните гори са периодично наводнявани при речни разливи.[3]

За опазване на лонгозните гори по поречието на река Камчия в низината Лонгоза са създадени резерват „Камчия[4] и защитената местност „Лонгоза[5]. Те се припокриват и със защитената зона от Натура 2000Комплекс Камчия“.[6] През 1951 г. е създаден резерват „Горна Топчия“ за опазване на лонгозни гори по поречието на река Тунджа.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 125.
  2. Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 292.
  3. Пейчев, Веселин, Димитър Димитров. Океанология. Варна, Издателство Онгъл, 2012. ISBN 978-954-8279-82-6. с. 468. (на български)
  4. Камчия. // Министерство на околната среда и водите. Посетен на 26 септември 2018 г. (на български)
  5. Лонгоза. // Министерство на околната среда и водите. Посетен на 26 септември 2018 г. (на български)
  6. Комплекс Камчия. // Министерство на околната среда и водите. Посетен на 26 септември 2018 г. (на български)
  7. Горна Топчия. // Министерство на околната среда и водите. Посетен на 1 февруари 2019 г. (на български)