Лондонски договор (1915)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лондонски договор.

Разпределяне на сферите на влияние между Италия от една страна и Сърбия и Черна гора от друга.

Лондонският договор е тайно споразумение между Кралство Италия от една страна и страните от Антантата, подписано в Лондон на 26 април 1915 г. По силата на лондонския пакт с представителите на Великобритания, Франция и Русия, Италия се присъединява към Антантата. Този договор определя условията за влизането на Италия в Първата световна война.

Според споразумението, Италия изоставя Тройния съюз и се присъединява към Антантата при условията на предходното тайно споразумение, подписано в Лондон на 4 – 5 септември 1914 г. В изпълнение на лондонския договор, на 23 май 1915 г. Италия обявява война на Германия и Австро-Унгария, с което е изпълнено условието от договора в едномесечен срок от подписването му Италия да обяви война на двете страни.

В замяна на войната срещу Германия и Австро-Унгария, страните от Антантата обещават на Италия:

  1. Тирол до алпийския вододел;
  2. Триест;
  3. Горица и Градишка;
  4. Истрия, без Риека;
  5. част от Вътрешна Крайна;
  6. Северна Далмация със Задар и повечето далматински острови;
  7. Додеканезите;
  8. Вльора (виж Валонско княжество)
  9. протекторат над Албания;
  10. част от азиатските и африкански колонии на Германия.

По силата на Лондонския пакт на Кралство Сърбия са гарантирани:

  1. далматинското крайбрежие между река Кърка и Стон, включително полуостров Пелешац;
  2. Сплит;
  3. остров Брач.

По силата на Лондонския пакт на Кралство Черна гора са гарантирани:

  1. далматинското крайбрежие между Будва и Стон, включително Дубровник с Которския залив, но без полуостров Пелешац, който остава за Сърбия;
  2. част от северноалбанското крайбрежие.

Лондонският пакт също така обещава на Кралство Сърбия и:

  1. Босна и Херцеговина;
  2. Срем;
  3. Бачка;
  4. Славония;
  5. част от територията на Албания.

По италианско настояване бъдещия статут на част от хърватското крайбрежие (Хърватско приморие) между Задар и Истрия остава за решаване след края на войната, което води до известния спор за Далмация. Италия настоява Сърбия да не бъде уводомявана за споразумението, обаче на 4 август 1915 г. съюзниците изпращат официално писмо до сръбските власти, потвърждавайки следвоенните териториални претенции на Сърбия и Черна гора.

Споразумението е пазено в държавна тайна, обаче след Октомврийската революция в Русия (публикувано е във вестник „Известия“ още през ноември 1917 г.) то става публично достояние на всички.

На Парижката мирна конференция представителите на Италия настояват за преговори само с представители на Сърбия и Черна гора, но не и на победени страни включени в състава на новото Кралство на сърби, хървати и словенци, понеже участници в конференцията са хървати и словенци – бивши австро-унгарски депутати и министри.

Споразумението е отхвърлено от САЩ в лицето на президента Удроу Уилсън в частта за италианските претенции към Далмация, което води до печално известния спор за Далмация и по-сетнешното създаване на Тристранния пакт.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]