Лондон (тежък крайцер, 1927)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Лондон“
HMS London (69)
HMS London tow.jpg
„Лондон“
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Тежък крайцер от типа „Лондон“
Производител HM Dockyard в Портсмът, във Великобритания.
Живот
Заложен 23 февруари 1926 г.
Спуснат на вода 14 септември 1927 г.
Влиза в строй 31 януари 1929 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1950 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 193 m
Ширина 20,1 m
Газене 6,32 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
8 парни водотръбни котли;
4 гребни винта;
80 000 к.с.
Скорост 32 възела
(59 km/h)
Водоизместимост 9850 t (стандартна)
13 315 t (пълна)
Броня пояс: 89 mm;
траверси: 25 mm;
палуба: 35 – 37 mm;
погреби: до 111 mm;
кули: 25 mm;
барбети: 25 mm;
Екипаж 784 души
Далечина на
плаване
9120 морски мили при 12 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x2 203 mm;
4x2 102 mm;
Зенитна артилерия:
2x8 40 mm;
4x4 12,7 mm картечници
Самолети 2 хидроплана Supermarine Walrus;
1 катапулт
Торпеда 2x4 533 mm ТА[1]
„Лондон“
HMS London (69)
в Общомедия

Лондон (на английски: HMS London (69)) е тежък крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Главен кораб на едноименният подтип, който отнася към типа „Каунти“, 2-ра серия. 11-я кораб на Кралския военноморски флот на Великобритания, носещ това име.

Заложен на 23 февруари 1926 г., спуснат на вода на 14 септември 1927 г., влиза в строй на 31 януари 1929 г.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след постройката е включен в 1-ва крайцерска ескадра на Средиземноморския флот (Mediterranean Fleet), където и провежда първите 10 години служба. След края на модернизация, през февруари 1941 г., влиза в състава на Флота на Метрополията (Home Fleet). В течение на 1941 г. се занимава с конвойна дейност и прихващане на германски търговски съдове (принуждава да се самопотопят 3 транспорта). През септември 1941 г. доставя в Архангелск личните представители на президента Ф. РузвелтУилям Хариман и Г.Стърди и упълномощения от английското правителство лорд 1-ви барон Бивърбрук. В периода 1942 – 43 г. участва в арктическите конвои, прикрива прехода на PQ15, PQ17, PQ18. След ремонт, в началото на 1944 г., е изпратен в Далечния Изток. Участва в операции на британския флот при бреговете на Индонезия и Малайзия.

На 21 април 1949 г., плавайки по река Яндзъ в хода на опита му да помогне на заседналата на плитчина британска фрегата „Аметист“, влиза в престрелка с полевата артилерия на НОАК. В хода на артилерийския дуел „Лондон“ получава тежки повреди и е принуден да се оттегли, губейки 13 човека убити и 30 ранени.

Събитията на Янцзъ символизират края на дълговременния период на присъствие на значи­телни сили на чужди държави във вътрешнокитайските води. Вратите към Средната империя, широко отворени пред европейските държави още от периода на опи­умните войни, неочаквано се затръшват. [2].

През същата година „Лондон“ е изведен в резерва, а през 1950 г. е продаден за скрап.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са приведени по състояние към 1941 г.
  2. HMS London

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. ISBN 978-985-13-8619-8.
  • Патянин С. В. Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. ISBN 978-5-699-19130-7.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 978-1557501417.
  • Smith P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. ISBN 978-0718302184.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS London (1927)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.