Лопатарка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лопатарка
Eurasian Spoonbill.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Птици (Aves)
разред:Пеликаноподобни (Pelecaniformes)
семейство:Ибисови (Threskiornithidae)
род:Лопатарки (Platalea)
вид:Лопатарка (P. leucorodia)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Лопатарка в Общомедия
[ редактиране ]

Лопатарката (Platalea leucorodia) е птица от семейство Ибисови (Threskiornithidae). Среща се и в България.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Лопатарката достига дължина до 1 метър и тегло около 1 – 1,2 kg. Размахът на крилете е 115 – 135 cm. Окраската на птицата е бяла, клюнът и краката са черни.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Гнезди в Южна Европа, по-рядко в Западна Европа, а също в Азия и Северна Африка. В България се среща в резервата Сребърна. Европейските лопатарки зимуват в Централна и Източна Африка, а азиатските – в Индия и Китай.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Живее във влажни райони, на колонии от 6 до 160 птици. Предпочита малки сладководни или соленоводни водоеми, или бавнотечащи реки.

Храни се с дребни риби и жаби, личинки на насекоми, червеи, ракообразни, а понякога и с водни растения.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Лопатарките гнездят в тръстиката, на дървета, а също на гнезда ниско над водата. Обикновено снасят 3 до 6 яйца, които се мътят и от двамата родители в течение на 21 – 25 денонощия.

Пиленцата се отглеждат и изхранват и от двамата родители. Отначало имат дебел и мек клюн, който се превръща в характерния за този вид чак след 5 – 6 седмици. Започват да летят около 49 дни след излюпването.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Platalea leucorodia (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Лопатарка. Посетен на 21 февруари 2012

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]