Лопатка (кост)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лопатка)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За географския нос вижте Лопатка (нос).

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за костта наречена лопатка (на латински: scapula). За други значения на Скапула вижте Скапула.

Лява лопатка, предна подърхност
Лява лопатка, задна подърхност

Лопатка (на латински: scapula) се нарича широка плоска кост от гръдния пояс осигуряваща връзката на раменната кост с ключицата. По форма наподобява на лопата и това е причината костта да се нарича така.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

При лопатката се различават две повърхности:

  • предна, или реберна (facies costalis),
  • задна (facies posterior);

три края:

  • горен (margo superior),
  • медиален (margo medialis),
  • латерален (margo lateralis);

и три ъгъла:

  • медиален, горен (angulus superior),
  • долен (angulus inferior),
  • латерален (angulus lateralis).

Предната повърхност е леко вдлъбната в т.нар. подлопатъчна ямка, която служи за закрепване на едноимения мускул. Задната повърхност на лопатката е изпъкнала и разделена хоризонтално от костна изпъкналост наречена лопатков гребен (spina scapularis). Гребенът започва от средата на медиалния край, върви латерално и завършва преди шийката на костта с образувание наречено акромион. Той осигурява връзката с ключицата.

Шийката на лопатката завършва със ставна повърхност (cavitas glenoidalis). Тук се свързват ставно лопатката и раменната кост. Връзката с ключицата се осигурява посредством акромиално-ключичната става. Медиалният ръб на лопатката е грапав и завършва с лопатков хрущял (cartilago scapulae)

Мускули[редактиране | редактиране на кода]

За лопатката са заловени следните мускули или части от тях:

Особености при животните[редактиране | редактиране на кода]

Поради особеностите в положението на тялото при животните се променя и анатомичната терминология за местоположение на костта. Така например медиалният ръб завършващ с хрущял при животните се нарича дорзален. Лопатковият гребен пък вместо хоризонтално положение при животните се намира дорзо-вентрално.

При конете и свинете лопатковия гребен в средата си е надебелен и образува tuber spinae scapulae. Дистално гребенът се снижава и изгубва без да образува акромион. При чифтокопитните, кучетата и котките гребенът образува акромион. Липсата на ключица при много от видовете бозайници е довела и до рудиментиране на тази част от костта. При хищните бозайници образува добре развит израстък наречен processus hamatus. При котките освен този има и втори израстък насочен каудално. Нарича се processus suprahamatus. Лопатките при домашните зайци и котки са почти еднакви по големина и форма. При зайците обаче липсва характерния за котката processus suprahamatus.

При птиците лопатката е тънка, тясна и дълга кост разположена вържу външната повърхност на прешленната част на ребрата, успоредно на гръбначния стълб. Краниалният край притежава човковиден израстък, който се свързва с човковидната кост. Притежават добре развит акромион.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Гаджев С. Приложна и топографска анатомия на домашните животни и птици. Стара Загора, 1995 г., ISBN 954-8180-31-6
  • Гигов Ц., "Анатомия на домашните птици", второ издание, Земиздат 1985 г.
  • Ковачев Г., Гигов Ц., Анатомия на домашните животни, том I, Земиздат 1995 г., ISBN 954-05-0330-2