Лоран Терзиеф
| Лоран Терзиеф Laurent Terzieff | |
| френски актьор | |
| Роден | Лоран Дидие Алекс Терзиеф
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Монпарнаско гробище, Париж, Франция |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1953 – 2010 |
| Уебсайт | |
| Лоран Терзиеф в Общомедия | |
Лоран Терзиеф (на френски: Laurent Terzieff) е френски актьор. [1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е самоук актьор, роден в семейство на руски скулптор и приложничка имигранти във Франция. Като юноша той се увлича от философия и поезия. Очарован от театралния спектакъл на режисьора Роже Блин и пиесата на Аугуст Стриндберг „Соната за призраци“, той решава да се посвети на театъра.
Изучава занаята направо от извора, като работи първо като сценичен работник, суфльор, фигурант, и дубльор преди през 1952 да дебютира благодарение на Жан-Мари Саро в пиесата на Артюр Адамов „Всички срещу всички“.
През 1961 г. той основава своя театрална компания и играе в малки частни театри.
Политически ангажиран, през 1960 г. подписва Манифеста на 121-те срещу войната в Алжир, а през 2002 петицията „Не с нашите имена“ срещу войната в Ирак.
В киното той играе във филми на Луис Бунюел – „Млечният път“ през 1969 г., в „Затворничката“ на Анри Жорж Клузо – 1968 г. и в „Медея“ на Пазолини – 1969 г.
В киното той работи още с Филип Гарел и Жан-Люк Годар. Във филма „Червената целувка“ играе ролята на троцкист, а в „Жерминал “ – на анархист.
Играе в театралните пиеси на Артюр Адамов, Бертолт Брехт, Пол Клодел, Райнер Мария Рилке, Пиер Корней и Луиджи Пирандело.
Независим, взискателен и скромен имената на авторите Леонид Андреев, Славомир Мрожек и Оскар Милош, Едуард Олби и др. стават известни благодарение на неговото театрално дело.
Лоран Терзиеф е отличаван многократно за своя талант като актьор и режисьор включително с френския национален Орден за заслуги и наградата Молиер.
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]Като актьор
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1959 | Бурна нощ | La notte brava! | Руджеро | Мауро Болонини |
| 1959 | Капо | Kapò | Саша | Джило Понтекорво |
| 1969 | Млечният път | La Voie lactée | Жан | Луис Бунюел |
| 1969 | Медея | Medea | Хирон | Пиер Паоло Пазолини |
| 1976 | Татарската пустиня | Il deserto dei Tartari | лейтенант фон Амерлинг | Валерио Дзурлини |
Като озвучител
[редактиране | редактиране на кода]1959 година
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1959 | Арая | Araya | Разказвача | Марго Бенасераф |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Laurent Terzieff, IMDb.com.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|