Лоренцо Чибо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лоренцо Кибо)
Лоренцо Чибо
I. граф на Ферентило
II.съмаркграф на Маса
Лоренцо Чибо (портрет от Пармиджанино, 1524)
Лоренцо Чибо
(портрет от Пармиджанино, 1524)

Роден
Починал
14 март 1549 г. (48 г.)
ПогребанКатедрала на Маса

РелигияКатолицизъм
Управление
ПериодI. 25 юли 1519 – 14 март 1549
II. 21 март 1530 – 26 септември 1541
ПредшественикI. Франческето Чибо
II. Ричарда Маласпина (маркграфиня)
НаследникI. и II. Ричарда Маласпина
Други титлигубернатор и кастелан на Сполето
капитан на гвардията на Апостолически дворец в Орвието
вечен губернатор на Ветрала, Монтеджове и Джано
губернатор на Витербо
губернатор на Пиза
генерал на Папската армия
генерален командващ на Папската армия
Герб
Семейство
РодЧибо
БащаФранческето Кибо
МайкаМадалена де Медичи
Братя/сестриЛукреция
Клариса
Иноченцо
Елеонора
Катерина
Иполита
Джовани Батиста
СъпругаРичарда Маласпина
ДецаЕлеонора
Джулио I
Алаберико I
Отавио
Джулия
Лоренцо Чибо в Общомедия

Лорèнцо Чѝбо (на италиански: Lorenzo Cybo; * 20 юли 1500, Сампиердарена (днес в Генуа), Генуезка република; † 14 март 1549, Пиза, Флорентинска република) от фамилията Чибо е граф на Ферентило (1519 – 1549), губернатор и кастелан на Сполето (23 декември 1519), капитан на гвардията на Апостолически дворец в Орвието (11 ноември 1527), вечен губернатор на Ветрала, Монтеджове и Джано (1529), губернатор на Витербо (1532), губернатор на Пиза (1534), генерал на Папската армия (1520), генерален командващ на Папската армия (22 юни 1530). Приема фамилията Чибо-Маласпина през 1520 г.[1]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е вторият син на Франческето Чибо (* 1449, † 1519), незаконен син на папа Инокентий VIII и неаполитанска благородничка, и на съпругата му Мадалена де Медичи (* 1473, † 1519), дъщеря на Лоренцо де Медичи и на Клариса Орсини, и сестра на папа Лъв X.

Има двама братя и пет сестри:

Биография[редактиране | редактиране на кода]

На 25 юли 1519 г. наследява от баща си феода Ферентило в Папската държава и го управлява до смъртта си, макар че предпочита да го прави от Рим чрез викарий.

През 1524 г. известният художник Пармиджанино му рисува портрет (днес в Statens Museum For Kunst, Копенхаген), който подчертава фините му черти и красивия външен вид: Лоренцо е на 24 години и е командир на Папската гвардия.

След престой във френския двор е губернатор на Сполето от 1524 г., а от 1530 г. е генерален командир на Папската държава благодарение и на влиятелната позиция в Римската курия на брат му Инокентий.[2]

Съпругата му има характер, определен като „горд и извратен“, което е в основата на многобройни семейни разногласия, кулминирали в трагичното събитие със смъртта на техния син Джулио. Ричарда получава императорско разрешение на 21 март 1530 г. да свърже Лоренцо с управлението на маркиза. През 1541 г. властната жена отменя неговото сърегентство, предвид факта че Чибо почти винаги остава в Рим, отдаден на удоволствията от живота, вместо да сътрудничи в управлението на малката държава.[3]

Умира в Пиза през 1549 г. на 49-годишна възраст. Скулпторът от Пиетрасанта Стаджо Стаджи извайва за него великолепен саркофаг с лежаща фигура, който все още може да се види днес в криптата на Катедралата на Маса. Най-големият му син Джулио (през 1573 г.) и съпругата му Ричарда са погребани в гробницата по волята на по-малкия му син Алберико I.[4]

В Графство Ферентило той е наследен от сина си Алберико I, който през 1553 г. също поема управлението от майка си, със задължението да добави това на Маласпина към естественото си фамилно име.[5]

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ 14 май 1520 за Ричарда Маласпина (* 1497 в Маса, Маркграфство Маса, Синьория Карара, Монета и Авенца; † 15 юни 1553 в Бани ди Лука, пак там), маркиза на Маса, господарка на Карара, дъщеря на Антонио Алберико II Маласпина, маркиз на Маса, господар на Карара, и на Лукреция д'Есте.[6] От нея има двама сина и една дъщеря:

Има и две извънбрачни деца:

  • Отавио Чибо-Маласпина († сл. 1580, Рим), доктор по право
  • Джулия Чибо-Маласпина (* ок. 1535 в Рим, † 1591 в Генуа), ∞ 1552 в Генуа за Николо Грималди (* 1524 в Генуа, † 1593 пак там), княз на Салерно, херцог на Еболи, маркиз на Диано и граф на Рапало

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Cybo, Lorenzo, marchese di Massa e conte di Ferentillo, Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2011
  • Franca Petrucci, CIBO, Lorenzo, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 25, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1981
  • Leone Tettoni e Francesco Saladini, La famiglia Cibo e Cybo Malaspina, Massa, Palazzo di S. Elisabetta, 1997
  • Franco Bonatti, Massa ducale, con contributi di Giancarlo e Nicoletta Salvatori e Marzia Ratti Carpenzano, Pisa, Giardini,stampa, 1987
  • Apparati della Vita di Benvenuto Cellini, edizione a cura di Ettore Camesasca, Classici Bur, Milano 2007, prima edizione 1985
  • Carlo Favetti, Ferentillo segreta... Storia di un Principato, Terni, Stampa Tipolito Visconti, 2005
  • Paolo Pelù e Olga Raffo (a cura di), Il feudo di Ferentillo nel tempo di Alberico 1. Cybo Malaspina (1553-1623), Modena, Aedes Muratoriana, 2009

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Giovanni Battista // Посетен на 16 август 2022.
  2. P.Pelù-O.Raffo p.28..
  3. L.Tettoni-F.Saladini,1997 p.7..
  4. C.Favetti p.59..
  5. P.Pelù-O.Raffo p.30..
  6. Cybo 2, genealogy.euweb.cz
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lorenzo Cybo в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​