Лоренцо II де Медичи
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Лоренцо де Медичи.
| Лоренцо II де Медичи | |
|---|---|
| херцог на Урбино, господар на Флоренция | |
 Рафаело Санцио, Портрет на Лоренцо де Медичи, херцог на Урбино, 1518, частна колекция | |
| Управление | 18 август 1516 – 4 май 1519 (Урбино) 17 март 1516 – 4 май 1519 (Флоренция) |
| Наследил | Франческо Мария I дела Ровере (Урбино) Джулиано II де Медичи (Флоренция) |
| Наследник | Франческо Мария I дела Ровере (Урбино) Джулио де Медичи (Флоренция) |
| Лични данни | |
| Роден | 12 септември 1492 г.
|
| Починал |
Вила „Медичи“, Кареджи |
| Погребан в | Параклиси на Медичите, Сакрестия Нуова, Базилика „Сан Лоренцо“, Флоренция |
| Други титли | Генерал-капитан на Флоренция (от 1515) Генерал-капитан на Църквата (от 8 август 1515) Посланик на Синьорията при Франсоа I, крал на Франция (от 17 октомври 1515) |
| Религия | Католицизъм |
| Семейство | |
| Династия | Медичи |
| Баща | Пиеро II де Медичи |
| Майка | Алфонсина Орсини |
| Брак | Маделин дьо ла Тур д'Оверн |
| Потомци | Катерина де Медичи Алесандро де Медичи (вероятен) |
| Герб | .svg) |
| Лоренцо II де Медичи в Общомедия | |
Лорèнцо II ди Пиèро де Мèдичи (на италиански: Lorenzo di Piero de’ Medici, * 12 септември 1492 във Флоренция, Флорентинска република; † 4 май 1519 във Вила Медичи, Кареджи, пак там) от Династията Медичи е от 1516 г. до смъртта си де факто господар на Флорентинската република и от 1516 г. херцог на Урбино. Баща е на френската кралица Катерина де Медичи и вероятен баща на първия херцог на Флоренция Алесандро де Медичи.
Николо Макиавели му посвещава „Владетелят“, а Микеланджело Буонароти идеализира фигурата му в статуята „Образ на Лоренцо де Медичи, херцог на Урбино“ в Параклисите на Медичите в базиликата „Сан Лоренцо“ (Флоренция).[1]
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на Пиеро II де Медичи Злочестия (1472 – 1503), владетел на Флоренция, и съпругата му Алфонсина Орсини (1472 – 1520). По бащина линия е внук на Лоренцо де Медичи Великолепни и Клариса Орсини, а по майчина – на Роберто Орсини, граф на Талякоцо, и на Катерина Сансеверино. Племенник е на папа Лъв X.
Има двама братя и две сестри:
- Лоренцо (? – 1492 млад).
- Клариса (1493 – 1528), от 1508 г. съпруга на флорентинския банкер Филипо Строци Млади
- Луиза (1494 – ?)
- Козимо (? – ? млад)
- Семейството на Лоренцо
-
Пиеро Злочестия, баща
-
Алфонсина Орсини, майка (вероятен портрет)
-
Клариса, сестра
-
Лоренцо де Медичи „Великолепни“, дядо по бащина линия
-
Клариса Орсини, баба по бащина линия
-
Роберто Орсини, дядо по майчина линия
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Посрещнат с „голямо тържество“ при раждането си, Лоренцо е кръстен и получава името на наскоро починалия си дядо си по бащина линия – Лоренцо Великолепни.[2]
С прогонването от Флоренция на баща му през 1494 г. Лоренцо пристига тайно в Урбино. Благодарение на загрижеността на Антонио Довици е настанен във Венеция, където се крие Пиеро Довици, и е поверен на грижите на Джироламо Липомано, в чиято резиденция остава поне до 29 февруари 1500 г. с голяма благодарност от страна на Медичите.[2]
Почти 8-годишен и вече грамотен, „Лоренцино“ е извикан от майка си Алфонсина в Рим. След това той и майка му следват Пиеро II Злочестия, военно ангажиран в Южна Италия от името на Франция. Така Лоренцо първо живее в Монтекасино, а след това в Гаета. След трагичната смърт на баща му, който се удавя в река Гариляно с още 300 души в опит да прехвърли артилерията на 28 декември 1503 г. за вдовицата и сираците се погрижва Бартоломео д'Алвиано, победител с Гонсало Фернандес де Кордоба,, докато не ги предаде в безопасност на брат си Бернардино д'Алвиано.
Веднъж в Рим, образованието на Лоренцо продължава. Сред възпитателите му е и хуманистът Дж. Фаворино. Способен да овладее латински и да разбира старогръцки, той не е запален по учението, а предпочита конете, хрътките, соколите, ловните дружинки и жените. Майка му не одобрява желанието му за забавление и винаги изисква той да ѝ се подчинява. Въпреки натрапчивостта на ѝ - „твърде амбициозна“ според съвременниците му, интригантка и често неуместна, Лоренцо не скъсва с нея, а напротив – запазва чувствата на „любов и благоговение“, като се грижи да получи нейното одобрение.[2]
Херцог на Урбино[редактиране | редактиране на кода]
През 1512 г. Лоренцо успява да се върне във Флоренция благодарение на подкрепата на папа Юлий II и Свещената лига: испанска армия, под командването на Рамон де Кардона, нахлува в Муджело и разграбва Прато и Кампи Бизенцио по ужасяващ начин. Изправени пред тези опустошения, флорентинците се предават и приемат завръщането на семейство Медичи. Сред жертвите на репресиите и отмъщенията, последвали реставрацията на Медичите, са и Николо Макиавели, който е заточен в имението си Сан Кашано ин Вал ди Пеза, и гонфалониерът Пиеро Содерини, който е принуден да отиде в изгнание.
През 1516 г. папа Лъв X отнема всичката собственост на херцог Франческо Мария I дела Ровере в края на една скъпа и безполезна война и дава Херцогство Урбино на своя племенник Лоренцо. През 1517 г. Лоренцо е ранен във врата от вражески аркебуз по време на обсадата на Мондолфо. През 1518 г., когато херцогството е нападнато от войските на лишения от собственост Франческо I, Лоренцо не е в състояние да се изправи срещу атаката и предава командването на войната на Бернардо Довици ди Бибиена (известен като кардинал Бибиена), талантлив писател и елегантен светски мъж, както и лош военен, който на свой ред е принуден да отстъпи.
Брак и ранна смърт[редактиране | редактиране на кода]
Като част от усилията си да спечели властта в Италия кралят на Франция Франсоа I се обръща към създаването на определени стратегически съюзи. На 8 декември 1515 г. той и папа Лъв X се срещат и подписват споразумение за приятелство, в което Франсоа се съгласява да осигури властта на Ватикана над Католическата църква във Франция, а Лъв обещава да подкрепи претенциите на Франсоа над трона на Неапол. Това споразумение, подобно на повечето други от времето, е скрепено с брачен съюз. Племенникът на Лъв, Лоренцо II де Медичи, току-що е станал господар на Флорентинската република през 1516 г. Франсоа му пише, за да го поздрави, като заявява: „Възнамерявам да ви помогна с цялата си сила. Също така искам да ви омъжа за някоя красива и добра дама от благородническо потекло и от моите роднини, така че любовта, която нося към вас, да расте и да се укрепва.“[3] „Добрата дама“, предложена от крала, е неговата богата и далечна роднина Маделин дьо ла Тур д'Оверн, дъщеря на Жан IV дьо ла Тур д'Оверн, граф на Оверн, и Жана дьо Бурбон-Вандом. Лоренцо приема надлежно, тъй като е голяма чест да бъда свързан с френското кралско семейство, особено след като е от по-малко благороднически род (Медичите стават благородници едва наскоро), макар и изключително богат.[4] Що се отнася до Маделин и нейното семейство, те са щастливи да бъдат обвързани със сферата на самия папа.
_-_Uffizi.jpg)
Лоренцо се жени на 2 май 1518 г. в Замъка на Амбоаз за Маделин.[2],[5] Техният брак е знак за съюза между краля на Франция Франсоа I и папа Лъв X, чичо на Лоренцо II, срещу император Максимилиан I. Тяхната сватба е разкошен празник, който отбеляза не само техния съюз, но и раждането на дофина за Франсоа I.[6] Както при другите празненства, организирани от краля през целия му живот, танците заемат много важно място. Танцува се предимно в италиански стил. 72 дами са облечени в италиански, немски и други модни костюми, правейки доста богата изложба на коприна и цвят.[6] Франсоа дава на Маделин 10 000 златни монети, докато Лоренцо предлага богати подаръци на френските благородници.[5] По време на сватбеното тържество за първи път е поставена Мандрагола, известната комедия на Николо Макиавели.
Младото семейство се радва много на раждането на дъщеря им Катерина на 13 април следващата година и според летописците те са така доволни сякаш имат син. На 4 май 1519 г. обаче 26-годишният Лоренцо умира от сифилис, по-малко от две седмици след 19-годишната си съпруга. Маделин умира на 28 април от това, за което се смята, че е чума (някои спекулират, че може да е била заразена със сифилис от съпруга си).[7] Лоренцо е погребан в гробницата, дело Микеланджело в Параклисите на Медичите в базиликата „Сан Лоренцо“ във Флоренция. След смъртта му Херцогство Урбино се връща у сем. Дела Ровере.
Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]
∞ 2 май 1518 г. в Замъка на Амбоаз за Маделин дьо ла Тур д'Оверн (* 1495, † 28 април 1519), дъщеря на Жан IV дьо ла Тур д'Оверн, граф на Оверн, на Лораге, господар на Ла Тур, и Жана дьо Бурбон-Вандом, от която има една дъщеря:
- Катерина де Медичи (* 13 април 1519, Флоренция; † 5 януари 1589, Блоа, Кралство Франция), графиня на Оверн, кралица на Франция; ∞ октомври 1533 в Ница за Анри II, крал на Франция, от когото има 10 деца, сред които 3 крале на Франция, 1 кралица на Испания и 1 кралица на Франция и Навара.
- Алесандро де Медичи (* 22 юли 1510, † 6 януари 1537) „Мавъра“, херцог на Пене, градски владетел на Флоренция от 1530 до 1537 г., от 1532 г. херцог на Флоренция, се смята за извънбрачен син на Лоренцо от мулатката[8][9] Симонета да Колевекио, прислужница на майката на Лоренцо II Алфонсина в Рим.[10][11][12][13] Някои обаче смятат тази информация за прикритие, за да скрие факта, че Алесандро може би е плод на тайната любовна афера между Алфонсина и кардинал Джулио де Медичи, бъдещ папа Климент VII и братовчед на Лоренцо II.[8][13]
Лоренцо де Медичи в изкуството и литературата[редактиране | редактиране на кода]
Неговата гробница в Параклисите на Медичите в църквата Сан Лоренцо във Флоренция, дело на Микеланджело, е известна със статуите на Здрача и Зората и с неговия алегоричен портрет в дрехите на римски водач. Поради омонимията с неговия дядо Лоренцо Великолепни (и двамата се казват Лоренцо ди Пиеро де Медичи) гробницата му понякога се бърка с тази на неговия прародител.
-
Микеланджело, Здрач
-
Микеланджело, Зора
-
Микеланджело, Статуя на Лоренцо де Медичи
_Cappelle_Medicee_Florenz-3.jpg)
_Cappelle_Medicee_Firenze.jpg)
През 1519 г. неговият портрет е нарисуван на маслена картина от Рафаело Санцио. Платното е закупено през 2007 г. на търг на Кристис от неизвестен купувач за 27,5 млн. евро.[14]
След като първоначално предлага да го посвети на чичо му Джулиано, Николо Макиавели посвещава на Лоренцо „Владетелят“, родена като колекция от примери, дискусии и предложения към човека, управлявал Флоренция по това време.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Emmanuella Lugnani Scarano: Opere di Francesco Guicciardini. Storia d'Italia, Turin 1981 (Bd. 2).
- Massimo Winspeare: Die Medici. Florenz 2000, ISBN 88-8347-057-5, S. 58–59.
- Gino Benzoni, LORENZO de' Medici, duca di Urbino, в Dizionario biografico degli italiani, Istituto dell'Enciclopedia Italiana. Посетено на 17 март 2023 г.
- Giovanni Battista Picotti, LORENZO de' Medici, duca d'Urbino, в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana. Посетено на 17 март 2013 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ LORENZO de' Medici, duca d'Urbino. // Посетен на 2023-3-18.
- ↑ а б в г Gino Benzoni. LORENZO de' Medici, duca di Urbino. // Посетен на 2023-3-18.
- ↑ Knecht, R.J. (1999). Catherine de' Medici. Pearson Education Limited, с. 5-6
- ↑ Knecht, R.J. (1999). Catherine de' Medici. Pearson Education Limited, с. 6-7
- ↑ а б Knecht, R.J. (1999). Catherine de' Medici. Pearson Education Limited, с. 7
- ↑ а б McGowan, Margaret M. (2008). Dance in the Renaissance: European Fashion, French Obsession. Yale University Press, с. 135
- ↑ Knecht, R.J. (1999). Catherine de' Medici. Pearson Education Limited, с. 8
- ↑ а б Caroline P. Murphy, Murder of a Medici Princess, Oxford, Oxford University Press, 2008, с. 9
- ↑ Lilian H. Zirpolo, Michelangelo: A Reference Guide to His Life and Works, Lanham, USA, Rowman & Littlefield, 2020, с. 111.
- ↑ Christopher Hibbert, The House of Medici Its Rise and Fall, HarperCollins Publishers, 2012 [1974], с. 471
- ↑ John K. Brackett, Race and Rulership: Alessandro de' Medici, First Medici Duke of Florence, 1529-1537, в T.F. Earle e K.J.P. Lowe (a cura di), Black Africans in Renaissance Europe, Cambridge, Cambridge University Press, 2005
- ↑ Catherine Fletcher, The Black Prince of Florence. The Spectacular Life and Treacherous World of Alessandro de’ Medici, Oxford, Oxford University Press, 2016, с. 14-18
- ↑ а б Ippolita Douglas Scotti, 100 personaggi che hanno fatto la storia di Firenze, Roma, Newton Compton Editori, 2020, с. 144
- ↑ “Duca” di Raffaello venduto a 27,4 milioni di euro. // 2007-7-7. Посетен на 2023-3-17.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lorenzo de' Medici, duca di Urbino в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
