Лотар Франц фон Шьонборн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лотар Франц фон Шьонборн, 1715
Герб на курфюрста в Ерфурт
Гербът на рода фон Шьонборн

Лотар Франц фон Шьонборн (на немски: Lothar Franz von Schönborn Erzbischof von Mainz; * 4 октомври 1655 в Щайнхайм - Ханау, Майн/Ашафенбург; † 16 ноември 1729 в Майнц) от благородническата фамилия Шьонборн е княжески епископ на Бамберг (1693 – 1729), курфюрст и архиепископ на Курфюрство Майнц (1695 – 1729), ерцканцлер за Германия.

Той е най-малкият син на фрайхер Филип Ервайн фон Шьонборн (1607 – 1668) и съпругата му Мария Урсула фон Грайфенклау цу Фолрадс (1612 – 1682), дъщеря на фрайхер Хайнрих Грайфенклау фон Фолрадс (1577 – 1638) и Анна Мария цу Елтц (1575 – 1640). Майка му е племенница на Георг Фридрих фон Грайфенклау цу Фолрадс, архиепископ на Майнц, епископ на Вормс († 1629).

По-големият му брат е граф Мелхиор Фридрих фон Шьонборн-Буххайм (1644 – 1717), който е баща на Йохан Филип Франц фон Шьонборн, епископ на Вюрцбург († 1724), Фридрих Карл фон Шьонборн, епископ на Бамберг и Вюрцбург († 1746), кардинал Дамиан Хуго Филип фон Шьонборн, епископ на Шпайер и Констанц († 1743), Франц Георг фон Шьонборн, архиепископ на Трир († 1756) и Рудолф Франц Ервайн фон Шьонборн († 1754), дипломат и композитор.[1][2]

Лотар Франц е образован в йезуитския колеж в Ашафенбург. През 1665 г. той е катедрален ицелар във Вюрцбург, 1667 в Бамберг, 1674 е на служба в катедралата на Майнц. Пътува е Холандия, Франция и Италия. Учи от 1673 до 1675 г. във Виена и става про-императорски привърженик. Той става домхер в Бамберг 1681 и във Вюрцбург 1683 г. За епископа на Бамберг той участва в различни дипломатически мисии и е номиниран за президент на дворцовата камера. През 1689 г. той е с холастикус и кустос в Бамберг и домхер в Майнц. През 1694 г. той украсява двореца Гайбах, а по-късно прави и парк за двореца Зехоф.

През 1693 г. Лотар Франц фон Шьонборн е избран за епископ на Бамберг. През 1695 г. против препоръката на императора е избран за архиепископ на Майнц, след като през 1694 г. той е коадютор. Той получава малко след това архиепископският палиум и е помазан за свещеник и епископ.

Лотар Франц фон Шьонборн, както по-късно неговите племенници, е значим строител. Той построява втори крепостен кръг и пет кули около град Майнц (1710 – 1730).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Karl Georg Bockenheimer: Lothar Franz von Schönborn. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 32, Duncker & Humblot, Leipzig 1891, S. 276.
  • Uta Hasekamp: Die Schlösser und Gärten des Lothar Franz von Schönborn. Das Stichwerk nach Salomon Kleiner. (= Grüne Reihe. Band 24). Wernersche Verlagsgesellschaft, Worms 2005, ISBN 3-88462-192-0.
  • Friedhelm Jürgensmeier: Lothar Franz von Schönborn. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 15, Duncker & Humblot, Berlin 1987, ISBN 3-428-00196-6, S. 227 f. (Digitalisat).
  • Kurfürst Lothar Franz von Schönborn. 1655 – 1729. Gedächtnisausstellung zur 300-Jahr-Feier seines Geburtstages. St. Otto-Verlag, Bamberg 1955.
  • Constantin von Wurzbach: Schönborn, Lothar Franz Graf. In: BLKÖ: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 138 f.
  • R.H. Thompson: Lothar Franz von Schönborn and the Diplomacy of the Electorate of Mainz. From the Treaty of Ryswick to the Outbreak of the War of the Spanish Succession, Springer Netherland 1973; ISBN 978-90-247-1346-2
  • Constantin von Wurzbach: Schönborn, die Herren und Grafen, Genealogie. In: BLKÖ, Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 131 – 136

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]