Лофофор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пресноводен ектопрокт с издаден напред лофофор
Лофофор запазил се при раменоногата вкаменелост Spiriferina rostrata
Пример за изчезнал представител на Lophophorata от девон

Лофофо́р (на английски: Lophophore) е орган на храносмилателната система при четири големи групи водни безгръбначни животни: Раменоноги, Ектопрокти, Ентопрокти и Форониди. Поради тази си морфологична особеност тези типове организми са обединени в обща група Lophophorata.[1]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Думата лофофор е съчетание на: на гръцки: λοφος – гребен и на гръцки: φορε, φορος – нося.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

В общи линии лофофора наподобява на пръстен от къси пипалца намиращи се около устния отвор. Наблюдават се и разлики в подредбата им и под формата на подкова или спирала. Пипалцата са изключително подвижни и се намират отвън на тялото при форонидите и затворени в раковината при раменоногите. Основната функция на лофофора е да създава воден поток около устата посредством движение на ресничките. Върху тях полепват хранителни частици от водата и те биват поднасяни към устата.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Групата, която обединява представителите с лофофор е надтип Lophotrochozoa. В по-стари класификации тя е част от вторичноустните животни.[2] Заедно с гореспоменатите типове към надтипа са включени също Мекотели и Прешленести червеи.

Към Lophotrochozoa са систематизирани и изкопаемите групи Hederelloida, Microconchida, Cornulitida и Tentaculita.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Introduction to the Lophotrochozoa – accessed 3 May 2010
  2. Giribet, G.. Assembling the lophotrochozoan (=spiralian) tree of life. // Philosophical transactions of the Royal Society of London. Series B, Biological sciences 363 (1496). 2008. DOI:10.1098/rstb.2007.2241. с. 1513 – 1522.
  3. Taylor, P.D. и др. Evolution of biomineralization in 'lophophorates'. // Special Papers in Palaeontology 84. 2010. с. 317 – 333.