Лошница
| Лошница Γέρμας | |
|---|---|
| — село — | |
 Панорамна гледка към селото | |
  Лошница  Лошница  Лошница | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Синяк |
| Площ | 47[1] km² |
| Надм. височина | 780[1] m |
| Население | 560 души (2011 г.) |
| Лошница в Общомедия | |
Ло̀шница (на гръцки: Γέρμας, Гермас, до 1928 година Λόσνιτσα, Лосница[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.[1][3]
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 780 m надморска височина, на 25 km югоизточно от Костур.[1] Разположено е в котловина на река Порос, която се образува от потоците Язовино (Γιαζιοβινό), извиращ в подножието на Яза, над Куманичево и течащ на юг и Мурикисио (Μουρικίσιο), извиращ западно под връх Мурик. Селото е между планините Саракина на запад и Мурик (Мурики) на изток.[4] Площта на землището е 47 km2, обработваемата земя е 7,1 km2, а горите 17 km2.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Праистория и Античност[редактиране | редактиране на кода]
Лошница е заселена за първи път през епохата на неолита. За това свидетелстват три праисторически укрепени пункта, разположени в южната част на селото - две в местността Мелиси и една в местността Кастри. В древномакедонския период в местността Билия-Керасово е имало важно селище. Там са запазени много руини от елинистичния, римския и ранновизантийския период. Това селище, което според традицията е първото седалище на Сисанийската митрополия, е разрушено около 500 година от готите на Аларих I.[1]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Съдейки по името, селото вероятно е било българско, впоследствие гърцизирано.[3] През първите векове на османското владичество в планината има няколко малки скотовъдни селища - Пираса, Свети Илия (Ай-Лиас), Керасово, Билия, Лошница, Язия, Саракина, Крания и Порос. Около 1750 година жителите на Пираса, Свети Илия, Керасово и Билия са подложени на нападения от турски разбойници и за по-голяма сигурност се заселват в Лошница. Жителите на Саракина се заселват в Горенци, на Крания в Костараджа и на Порос в Богатско. Жителите на Язия се заселват в Горенци, Куманичево и Чурилово, но част и в Лошница - фамилията Дяфис, като завещават земите си на Чуриловския манастир - по-късния чифлик Кукуфика. Жителите на Свети Илия се заселват в къщите на избитото през април 1800 година от капитан Муцо (Муцогрекос) семейство на Ахмед бей. Тъй като принадлежат към рода Санация, малахата получава името Санацийска.[5]
След това в Лошница построяват две църкви „Свети Георги“ в селото и „Свети Атанасий“ на едноименния хълм. В периода 1763 - 1777 година Козма Етолийски посещава Лошница два пъти, като при първото си посещение основава училището в селото. В 1761 година лошницати възстановяват по-голямата енорийска църква „Свети Георги“ и малко по-късно, в 1775 година я украсяват с разкошен дървен иконостас и красиви преносими икони.[1]
Трима души от Лошница участват в Гръцкото въстание от 1821 година - Мисиос, който е убит в Негуш по време на Негушкото въстание, и Довас и Кациапис, загинали при пробива при Месолонги.[1]
В 1878 година свещеникът Апостолос Зундикос, подписва от името на лошничани и изпраща заедно с други жители на Сисанийската епархия протест до Великите сили срещу планираното присъединяване на македонските територии към новосъздадената българска държава.[1]
В края на XIX век Лошница е гръцко село в Османската империя на самата южна българска етническа граница. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лошница (Losnitza) живеят 1200 гърци.[6] В 1889 година Стефан Веркович пише за Лошница:
| „ | На изток от Сачиста, на 5 часа разстояние е разположено християнското село Лошница, състоящо се от 130 къщи. Данъкът им е 11650 пиастри, а инание-аскерие 6600. В селото има едно училище.[7] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Лошница е село в Клисурска нахия на Костурска каза и има 600 жители гърци християни.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лошница има 400 жители гърци.[9]
Лошница в годините на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония 1904 - 1908 година е база и убежище на много гръцки андартски чети, воюващи в околните райони Костурско, Леринско и Кожанско. На 16 юли 1907 година четите на Николаос Цотакос-Гермас и Григорис Фалиреас-Закас са обкръжени от турски части в местността Калогерико край Лошница и в сражението загиват Цотакос и Василиос Цимбидарос и 21 четници.[1]
Гръцка статистика от 1905 година представя селото два пъти по-голямо с 1500 жители гърци елинофони.[10][11]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.[1]
Няколко души от Лошница участват в Гръцко-турската война (1919 - 1922), като Георгиос Пройос е убит в битката при река Сангариос.[1] В 1926 година селото е прекръстено на Гермас по псевдонима на андартския капитан Николаос Цотакос.[1]
През Втората световна война след сражение между германски части и гръцка паравоенна чета селото е опожарено.[12] Селото пострадва и от нападения на немци, италианци и българи, като загиват 10 души. В Гражданската война загиват още 48 души.[1] След войната започва емиграция отвъд океана.[3] Селото традиционно произвежда прочут боб и жито.[3] От 1997 година село е част от дем Йон Драгумис, който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Хрупища (тогава Орестида).[13]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Гамза[14] | Γκαμζιὰ | Гидовуно | Γιδόβουνο[15] | местност ЮИ от Лошница[14] |
| Яза[16] | Γιάζας | Воскорема | Βοσκόρεμα[15] | река в Саракина, началото на Порос[16] |
| Карагацьо | Καραγκάτσιο | Фтелиес | Φτελιές[15] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 903[3] | 900[3] | 1024[3] | 1186[3] | 1032[3] | 1017[3] | 799[3] | 747[3] | 830[3] | 720 | 560 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Лошница
Димитриос Дзимас (Δημήτριος Τζήμας), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[17]- Зисис Дуфляс или Катарахяс (Ζήσης Δούφλιας, Καταραχιάς), гръцки андартски деец, ръководител на лошнишкия комитет[17]
- Илияс Селциотис (Ηλίας Σελτσιώτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[17]
- Константинос Папайоану (Κωνσταντίνος Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[17]
- Стерьос Мисиос, гръцки андартски капитан
- Починали в Лошница
- Василиос Цимбидарос – капитан Цимбидас (? – 1907), гръцки андартски капитан
- Димитриос Склавунос (? – 1906), гръцки андартски деец
- Илияс Кундурас – капитан Фармакис (? – 1908), гръцки андартски капитан
- Николаос Цотакос – капитан Гермас (1874 – 1907), гръцки андартски капитан
- Стерьос Кундурас (? – 1908), гръцки андартски деец
- Свързани с Лошница
- Такис Зьогас (1934 - 2010), виден гръцки фотограф, по произход от Лошница
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Γεωργίου Χρ. Γ., Το Γλωσσικό Ιδίωμα Γέρμα Καστοριάς, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, Θεσσαλονίκη 1962.
- Филипова-Байрова, М. Български думи в говора на с. Гермас (Лошница), Костурско - Известия на Института за български език, 16, 1968, с. 163 - 169.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Τα χωριά της Ελλάδας: Γέρμας Καστοριάς (εικόνες). // Fouit.gr, 28 Μαρτίου 2016. Посетен на 5 април 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Τα μικρά γεφύρια του Γέρμα Καστοριάς. // Ο Γέρμας Καστοριάς. Посетен на 4 февруари 2021 г.
- ↑ Αλεξίου, Γιώργος Τ. Το εγκαταλειμμένο χωριό Αϊ-Λιάς της Καστοριάς. // Fiout.gr, 20 Ιουλίου 2019. Посетен на 5 април 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 186. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182 – 183. (на френски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Germas Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Λόσνιτσα[неработеща препратка]
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 2010-07-05
- ↑ а б Grevená GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 76. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „