Луан Старова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луан Старова
Luan Starova
северномакедонски писател и дипломат
Роден

Етнос Албанци
Образование Парижки хуманитарен факултет
Скопски университет
Загребски университет
Научна дейност
Област Филология
Семейство
Баща Ариф Старова
Съпруга Гъзиме Старова
Деца Дита Старова-Керими

Луан Старова (на албански: Luan Starova) е северномакедонски писател и дипломат с албански произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1941 година в Поградец, Албания в семейството на Ариф Старова. Негов брат е политикът Вулнет Старова. Завършва филология в Скопския университет, след което защитава магистратура и докторат по френска литература и сравнително литературознание в Загребския университет. Преподава френска филология в Скопския университет.

Посланик е на Югославия в Тунис и към ООП в края на 80-те години. След отделянето на Република Македония от Югославия става първият посланик на страната във Франция. Акредитиран е и като посланик на страната в Испания, Португалия и ЮНЕСКО.[1].

Автор е на научна и художествена литература на албански и македонски литературен език. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1970 година и на Македонския ПЕН център. Член е на Македонската академия на науките и изкуствата от 2003 година.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Луѓе и мостови (пътеписна проза, 1971),
  • Kutijte e pranveres (Границите на пролетта, роман, 1971),
  • Barikadat e kohes (Барикадите на времето, пътеписи, 1976),
  • Доближувања (есета и книжовни студии, 1977),
  • Релации (есета и книжовни студии от балканските литератури, 1982),
  • Кинеска пролет (пътеписна проза, 1984),
  • Пријатели (пътеписи и есета, 1986),
  • Континуитети (книжовни есеи, 1988),
  • Митска птица (кратък роман, 1991),
  • Песни од Картагина (поезия, 1991),
  • Мостот на љубовта (роман, 1992),
  • Татковите книги (роман, 1992),
  • Време на козите (роман, 1993; българско издание: „Времето на козите“, Библиотека 48, С., 2003. ISBN 954-793-006-0).
  • Балкански клуч (разкази, 1995),
  • Француски книжевни студии – XX век (есета и книжовни студии, 1995),
  • Атеистички музеј (роман, 1997),
  • Пресадена земја (1998),
  • Патот на јагулите (роман, 2000),
  • Тврдина од пепел: сиџилите (роман, 2002),
  • Ервехе: книга за една мајка (роман, 2005),
  • Потрага по Елен Лејбовиц (роман, 2008),
  • Љубовта на генералот (роман, 2008),
  • Амбасади (спомени, 2007),
  • Нови амбасади (спомени, 2011).

Носител е на наградите: „11 октомври“, „13 ноември“, „Григор Пърличев“, „Стале Попов“.[2]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ариф Старова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вулнет Старова
(1934 — 1994)
 
 
 
Луан Старова
(р. 1941)
 
Гъзиме Старова
(р. 1946)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дита Старова
(р. 1984)
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1421-22. (на македонска литературна норма)
  2. Биография на сайта на Македонския ПЕН център[неработеща препратка]
     Портал „Македония“         Портал „Македония