Лугунци (дем Мъглен)

Лугунци Λαγκαδιά
	— село —
	Лугунци Координати: 41°06′38″ с. ш. 22°16′08″ и. д. / 41.110556° с. ш. 22.268889° и. д. Лугунци Лугунци
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Мъглен
Географска област	Влахомъглен
Надм. височина	610 m
Население	82 души (2011 г.)
	Лугунци в Общомедия

Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Лугунци (община Велес).

Лугунци (на гръцки: Λαγκαδιά, Лангадия, до 1926 Λούγγουντσα, Лунгунца,^[1] на мъгленорумънски: Lugunţa или Lundzini, на румънски: Lugunța) е село в Егейска Македония, в област Централна Македония, дем Мъглен (Алмопия), Гърция.

Георгафия[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 610 m надморска височина в североизточната част на областта Мъглен в малка котловина между планините Суха Рупа от изток, Паяк (Пайко) от югоизток и Нидже (Дзена) от северозапад, на около 25 km североизточно от Къпиняни. На 2 km южно е разположено по-голямото село Бериславци (Периклия), а на 6 km на север е границата със Северна Македония.^[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Лугунци е влашко (мъгленорумънско) село във Влахомъглен. Поп Ной от Лугунци прави описание на Мъгленска каза, което в 1866 година чрез мачуковския учител Христо Боженов стига до Стефан Веркович и в 1889 година той го публикува в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“.^[3]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Луглидже (Louglidjé), Мъгленска епархия, живеят 660 гърци.^[4]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.^[5] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.^[6]

В 90-те години на XIX век в селото се появява румънската пропаганда. В 1890 година в селото е отворено румънско училище, което работи периодично до 1910 година. В едната от двете църкви на селото се служи на румънски, а в другата „Свети Никола“ на гръцки и за кратко на румънски.^[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Лугонци (Лунци) живеят 700 власи християни.^[8] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лугунци има 588 власи и в селото има влашко училище.^[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Лугунци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1916 година, по време на Първата световна война, българските военни власти евакуират населението във вътрешността на България. След войната се връщат само част от жителите.^[2]

От 1919 година е част от община Берислав (Бериславци), която в 1997 година е присъединена към Дем Ексаплатанос.^[11] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лугунци има 50 къщи власи християни.^[12]

В 1925 година около 70 семейства се изселват в Румъния и са настанени в добруджанските села Сансалай, Капакли и Казмир. На тяхно място са настанени няколко семейства понтийски гърци, бежанци от Турция,^[2] които в 1928 година са 19 семейства с 65 души и така селото става смесено влашко-бежанско.^[13] В 1926 година името на селото е сменено на Лангадия.^[14]

Селото пострадва силно по време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949), когато много от жителите му бягат в Югославия, а по-малка част са заселени в мъгленските полски села. Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година в селото живеят 83 гърци бежанци и 480 власи.^[2]

След нормализирането на обстановката, селото не е обновено веднага.^[2]

Лугунци към началото на XXI век е малко село, което има под 100 жители, занимаващи се предимно с животновъдство и земеделие. Основна забележителност на селото е църквата „Свети Безсребреници“ („Свети Врач“) от 1863 година.^[15]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011
Население	633^[2]	406^[2]	331^[2]	543^[2]	0^[2]	135^[2]	160^[2]	99^[2]	90^[2]	89	82

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лугунци

Георги Коев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[16]
Георгиос Ранготис (Γεώργιος Ραγκότης), гръцки андартски деец от втори клас^[17]
Димитър Баялджиев (р.1944), виден юрист от Северна Македония, декан на Юридическия факултет на Скопския университет
Димо Токов, български революционер, деец на ВМОРО^[5]
Иван Янев, български революционер, деец на ВМОРО^[5]
Лазар Колев Златев, български революционер, деец на ВМОРО^[5]
Никола Димитров Нойов, български революционер, деец на ВМОРО^[5]
Константин Ное (1883 – ?), румънски публицист, историк
Кристу Ное, румънски учител в Лугунци. Фамилията Ное от Лугунци дава видни прорумънски активисти^[18]
Ное Папайоану (Νώε Παπαϊωάννου), свещеник и андартски деец от първи клас^[17]
Папаянис Папаноис (? – 1944), гръцки андарт, убит от българи на 18 януари 1944 година заедно с 18 други жители на селото. На площада срещу училището по-късно е издигнат негов бюст^[15]
Ставре Кръстев, деец на румънската пропаганда, румънски учител, български революционер, деец на ВМОРО^[5]
Теодор (Тоди) Минда (1911 – 1982), румънски поет и фолклорист
Христос Терьокис (Χρήστος Τεργιώκης), гръцки андартски деец от трети клас, прехранва гръцките чети в периода 1905 – 1908 година, след като през 1904 година брат му Ангел е убит от български комити^[17]

Починали в Лугунци

Иван Михов Иванов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[19]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 93. (на македонска литературна норма)
↑ Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 25.
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 53, ISBN 954-9514-56-0
↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
↑ Minda, Theodor. Meglenoromânii : Studiu istoric. Bucureşti, Editura Societăţii Culturale Aromâne, 2017. ISBN 978-606-93092-2-3. с. 77. (на румънски)
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
↑ Περίκλεια.
↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 92. (на македонска литературна норма)
↑ ^а ^б Η Λαγκαδιά // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 352.
↑ ^а ^б ^в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)
↑ Documente berciu biserici^{[неработеща препратка]}
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 21, л. 5

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[Симовски_93-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 93. (на македонска литературна норма)

[Пенушлиски_25-3] Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 25.

[4] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)

[Докторов.53-5] а ^б ^в ^г ^д ^е „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 53, ISBN 954-9514-56-0

[6] Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.

[Minda_77-7] Minda, Theodor. Meglenoromânii : Studiu istoric. Bucureşti, Editura Societăţii Culturale Aromâne, 2017. ISBN 978-606-93092-2-3. с. 77. (на румънски)

[8] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.

[9] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)

[10] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.

[11] Περίκλεια.

[12] Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)

[13] Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30

[Симовски_92-14] Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 92. (на македонска литературна норма)

[Δήμος_Εξαπλατάνου-15] а ^б Η Λαγκαδιά // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.

[16] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 352.

[manos.128.-17] а ^б ^в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)

[18] Documente berciu biserici^{[неработеща препратка]}

[19] ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 21, л. 5

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]