Лугунци (дем Мъглен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Лугунци (Община Велес).

Лугунци
Λαγκαδιά
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Влахомъглен
Надм. височина 610 m
Население (2001) 89 души
Карта на Влахомъглен.

Лугунци (на гръцки: Λαγκαδιά, Лангадия, до 1926 Λούγγουντσα, Лунгунца,[1] на мъгленорумънски: Lugunţa или Lundzini) е село в Егейска Македония, в област Централна Македония, дем Мъглен (Алмопия), Гърция. Селото има население от 89 души (2001).

Георгафия[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в североизточната част на областта Мъглен в малка котловина между планините Суха Рупа от изток, Паяк (Пайко) от югоизток и Нидже (Дзена) от северозапад, на около 25 километра североизточно от Къпиняни. На два километра южно е разположено по-голямото село Бериславци (Периклия), а на 6 километра на север е границата със Северна Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Лугунци е влашко (мъгленорумънско) село във Влахомъглен.

Поп Ной от Лугунци прави описание на Мъгленска каза, което в 1866 година чрез мачуковския учител Христо Боженов стига до Стефан Веркович и в 1889 година той го публикува в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“.[2]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Луглидже (Louglidjé), Мъгленска епархия, живеят 660 гърци.[3]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[4] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[5].

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Лугонци (Лунци) живеят 700 власи християни.[6] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лугунци има 588 власи и в селото има влашко училище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Лугунци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. От 1919 година е част от община Берислав (Бериславци), която в 1997 година е присъединена към Дем Ексаплатанос.[9] В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 19 семейства с 65 души и така селото става смесено влашко-бежанско.[10]

Лугунци днес е малко село, което има под 100 жители, занимаващи се предимно с животновъдство и земеделие. Основна забележителност на селото е църквата „Свети Безсребреници“ („Свети Врач“) от 1863 година.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лугунци
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Коев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[12]
  • Flag of Greece.svg Георгиос Ранготис (Γεώργιος Ραγκότης), гръцки андартски деец от втори клас[13]
  • Flag of North Macedonia.svg Димитър Баялджиев (р.1944), виден юрист от Северна Македония, декан на Юридическия факултет на Скопския университет
  • Flag of Bulgaria.svg Димо Токов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Янев, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Колев Златев, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Димитров Нойов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Константин Ное (1883 – ?), румънски публицист, историк
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Кристу Ное, румънски учител в Лугунци. Фамилията Ное от Лугунци дава видни прорумънски активисти[14]
  • Flag of Greece.svg Ное Папайоану (Νώε Παπαϊωάννου), свещеник и андартски деец от първи клас[13]
  • Flag of Greece.svg Папаянис Папаноис (? – 1944), гръцки андарт, убит от българи на 18 януари 1944 година заедно с 18 други жители на селото. На площада срещу училището по-късно е издигнат негов бюст[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Romania.svg Ставре Кръстев, деец на румънската пропаганда, румънски учител, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Flag of Romania.svg Теодор (Тоди) Минда (1911 – 1982), румънски поет и фолклорист
  • Flag of Greece.svg Христос Терьокис (Χρήστος Τεργιώκης), гръцки андартски деец от трети клас, прехранва гръцките чети в периода 1905 – 1908 година, след като през 1904 година брат му Ангел е убит от български комити[13]
Починали в Лугунци
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Михов Иванов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[15]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λούγγουντσα -- Λαγκαδιά
  2. Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 25.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  4. а б в г д е „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 53, ISBN 9549514560
  5. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  7. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, стр.194 – 195.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 859.
  9. Περίκλεια.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. а б Η Λαγκαδιά. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 352.
  13. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)
  14. Documente berciu biserici
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 21, л. 5
     Портал „Македония“         Портал „Македония