Лугунци (дем Мъглен)
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Лугунци (община Велес).
|
Лугунци Λαγκαδιά |
|
|---|---|
| — село — | |
  Лугунци  Лугунци |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Влахомъглен |
| Надм. височина | 610 m |
| Население | 89 души (2001) |
Лугунци (на гръцки: Λαγκαδιά, Лангадия, до 1926 Λούγγουντσα, Лунгунца,[1] на мъгленорумънски: Lugunţa или Lundzini) е село в Егейска Македония, в област Централна Македония, дем Мъглен (Алмопия), Гърция. Селото има население от 89 души (2001).
Георгафия[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в североизточната част на областта Мъглен в малка котловина между планините Суха Рупа от изток, Паяк (Пайко) от югоизток и Нидже (Дзена) от северозапад, на около 25 километра североизточно от Къпиняни. На два километра южно е разположено по-голямото село Бериславци (Периклия), а на 6 километра на север е границата със Северна Македония.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Лугунци е влашко (мъгленорумънско) село във Влахомъглен.
Поп Ной от Лугунци прави описание на Мъгленска каза, което в 1866 година чрез мачуковския учител Христо Боженов стига до Стефан Веркович и в 1889 година той го публикува в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“.[2]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Луглидже (Louglidjé), Мъгленска епархия, живеят 660 гърци.[3]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[4] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[5].
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Лугонци (Лунци) живеят 700 власи християни.[6] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лугунци има 588 власи и в селото има влашко училище.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Лугунци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. От 1919 година е част от община Берислав (Бериславци), която в 1997 година е присъединена към Дем Ексаплатанос.[9] В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 19 семейства с 65 души и така селото става смесено влашко-бежанско.[10]
Лугунци днес е малко село, което има под 100 жители, занимаващи се предимно с животновъдство и земеделие. Основна забележителност на селото е църквата „Свети Безсребреници“ („Свети Врач“) от 1863 година.[11]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Лугунци
Георги Коев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[12]
Георгиос Ранготис (Γεώργιος Ραγκότης), гръцки андартски деец от втори клас[13]
Димитър Баялджиев (р.1944), виден юрист от Северна Македония, декан на Юридическия факултет на Скопския университет- Димо Токов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Иван Янев, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Лазар Колев Златев, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Никола Димитров Нойов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
Константин Ное (1883 – ?), румънски публицист, историк- Кристу Ное, румънски учител в Лугунци. Фамилията Ное от Лугунци дава видни прорумънски активисти[14]
- Ное Папайоану (Νώε Παπαϊωάννου), свещеник и андартски деец от първи клас[13]
- Папаянис Папаноис (? – 1944), гръцки андарт, убит от българи на 18 януари 1944 година заедно с 18 други жители на селото. На площада срещу училището по-късно е издигнат негов бюст[11]
- Ставре Кръстев, деец на румънската пропаганда, румънски учител, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Теодор (Тоди) Минда (1911 – 1982), румънски поет и фолклорист
- Христос Терьокис (Χρήστος Τεργιώκης), гръцки андартски деец от трети клас, прехранва гръцките чети в периода 1905 – 1908 година, след като през 1904 година брат му Ангел е убит от български комити[13]
- Починали в Лугунци
- Иван Михов Иванов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[15]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λούγγουντσα -- Λαγκαδιά
- ↑ Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 25.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
- ↑ а б в г д е „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 53, ISBN 9549514560
- ↑ Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, стр.194 – 195.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 859.
- ↑ Περίκλεια.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ а б Η Λαγκαδιά. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 352.
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)
- ↑ Documente berciu biserici
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 21, л. 5
| |||||
Портал „