Луда Камчия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луда Камчия
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.8203° с. ш. 26.2131° и. д.
43.0442° с. ш. 27.4428° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Сливен
Община Сливен
Община Котел
Област Бургас
Община Сунгурларе
Община Руен
Област Варна
Община Дългопол
Дължина 200,9 km
Водосборен басейн 1 612 km²
Отток 11,4 m³/s
Начало
Място северно от връх Вратник
Сливенска планина
Координати 42°49′13.08″ с. ш. 26°12′47.16″ и. д. / 42.8203° с. ш. 26.2131° и. д.
Надм. височина 1 109 m
Устие
Място дясна съставяща на река КамчияЧерно море
Координати 43°02′39.11″ с. ш. 27°26′34.08″ и. д. / 43.0442° с. ш. 27.4428° и. д.
Надм. височина 26 m
Луда Камчия в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Камчия

Лу̀да Ка̀мчия е река в Североизточна България, Стара планина, област Сливен — общини Сливен и Котел, област Бургас — общини Сунгурларе и Руен и Област Варна — община Дългопол, дясна съставяща на река Камчия. Дължината ѝ е 200,9 km, която и отрежда 10-то място сред реките на България).

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Луда Камчия води началото си от извор-чешма (на 1 109 м н.в.) в северното подножие на връх Вратник в Сливенска планина. До село Градец протича в дълбока и тясна долина, обрасла с широколистни гори. След Градец долината ѝ се разширява и образува големи меандри. От извора си до до село Дъскотна тече, общо взето, в източна посока между планинския рид Разбойна и Котленска и Върбишка планина на север и Сливенска, Стидовска и Карнобатска планина на юг. От село Дъскотна до село Цонево тече на североизток в дълбока проломна долина между Върбишка планина на северозапад и Камчийска планина на югоизток. В югозападния край на село Величково, община Дългопол, на 26 м н.в. се съединява с идващата отляво река Голяма Камчия и двете заедно дават началото на същинската река Камчия.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборният басейн на реката е 1 612 km2, което представлява 30,1% от водосборния басейн на река Камчия. Водосборният басейн на Луда Камчия на север граничи с водосборния басейн на река Голяма Камчия, на северозапад — с водосборния басейн на река Янтра, а на юг — с водосборния басейн на река Тунджа и водосборните басейни на Айтоска и Хаджийска река, вливащи се директно в Черно море.

Основни притоци — → ляв приток, ← десен приток:

  • ← Хайдутдере
  • → Калафирдере
  • ← Цигански дол
  • → Брезовец
  • ← Дивешка река
  • ← Сърбинов дол
  • → Цигански дол
  • → Горански дол
  • ← Колибенски дол
  • Котленска река (Котелшница)
  • ← Бъчвен дол
  • Медвенска река
  • → Алмалъдере
  • → Садовска река
  • → Ортадере
  • → Селското дере
  • ← Пепелник дере (влива се в язовир "Камчия")
  • → Папаздере (влива се в язовир "Камчия")
  • → Асадере
  • → Железна река
  • ← Дериндере
  • → Моравска река
  • ← Соргондере
  • → Керездере
  • ← Бяла река
  • Голяма река (Алмадере)
  • ← Казандере
  • → Айваджикдере
  • Дам дере
  • Балабандере (влива се в язовир "Цонево")
  • → Шекерски дол (влива се в язовир "Цонево")
  • ← Разкраченица (влива се в язовир "Цонево")
  • → Мечи дол (влива се в язовир "Цонево")
  • ← Козя река (влива се в язовир "Цонево")
  • ← Дермендере (влива се в язовир "Цонево")

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Река Луда Камчия е с дъждовно-снежно подхранване, като максималният отток е през месеците февруари и март, а минималният — август и септември. Средният годишен отток при село Аспарухово е 11,4 m3/s.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени 13 села:

Стопанско значение, природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Водите на реката се използват за водоснабдяване с питейна вода на множество населени места, в т.ч. Варна и Бургас и напояване, като за целта по течението ѝ са изградени два язовира (едни от най-големите в България) — "Камчия" и "Цонево", а по множеството ѝ притоци десетки микроязовира.

По долината на реката в долното ѝ течение, в участъка от Аспарухово до Ведрово преминва част от трасето на жп линията ВарнаКарнобат.

По долината ѝ преминават и участъци от два третокласни пътя от Държавната пътна мрежа:

На 42°58′03″ с. ш. 27°17′34″ и. д. / 42.9675° с. ш. 27.292778° и. д., на десния бряг на язовир "Цонево", между селата Добромир и Аспарухово се намира природния феномен "Чудните скали".

Долината на реката, бреговете и водите на двата големи язовира са притегателен център за множество туристи, летовници и риболовци.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]