Луда Камчия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луда Камчия
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.8203° с. ш. 26.2131° и. д.
43.0442° с. ш. 27.4428° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Сливен
Община Сливен
Община Котел
Област Бургас
Община Сунгурларе
Община Руен
Област Варна
Община Дългопол
Дължина 200,9 km
Водосборен басейн 1 612 km²
Отток 11,4 m³/s
Начало
Място северно от връх Вратник
Сливенска планина
Координати 42°49′13.08″ с. ш. 26°12′47.16″ и. д. / 42.8203° с. ш. 26.2131° и. д.
Надм. височина 1 109 m
Устие
Място дясна съставяща на река КамчияЧерно море
Координати 43°02′39.11″ с. ш. 27°26′34.08″ и. д. / 43.0442° с. ш. 27.4428° и. д.
Надм. височина 26 m
Луда Камчия в Общомедия

Лу̀да Ка̀мчия или Малка Камчия (от 29 юни 1942 г. до 5 януари 1946 г. Луда Тича)[1] е река в Североизточна България, Стара планина, дясна съставяща на река Камчия. Нейната дължина е 200,9 km, с което се нарежда на 10-то място сред реките на България.

Протича през област Сливен – общини Сливен и Котел, област Бургас – общини Сунгурларе и Руен и Област Варна – община Дългопол.

На 42°58′03″ с. ш. 27°17′34″ и. д. / 42.9675° с. ш. 27.292778° и. д., на десния бряг на язовир „Цонево“, между селата Добромир и Аспарухово се намира скалното образувание Чудните скали.

Водосборен басейн на р. Камчия

География[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Луда Камчия води началото си от извор-чешма (на 1 109 м н.в.) в северното подножие на връх Вратник в Сливенска планина. До село Градец протича в дълбока и тясна долина, обрасла с широколистни гори. След Градец долината ѝ се разширява и образува големи меандри. От извора си до до село Дъскотна тече, общо взето, в източна посока между планинския рид Разбойна и Котленска и Върбишка планина на север и Сливенска, Стидовска и Карнобатска планина на юг. От село Дъскотна до село Цонево тече на североизток в дълбока проломна долина между Върбишка планина на северозапад и Камчийска планина на югоизток. В югозападния край на село Величково, община Дългопол, на 26 м н.в. се съединява с идващата отляво река Голяма Камчия и двете заедно дават началото на същинската река Камчия.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на реката е 1 612 km2, което представлява 30,1% от водосборния басейн на река Камчия. Водосборният басейн на Луда Камчия на север граничи с водосборния басейн на река Голяма Камчия, на северозапад – с водосборния басейн на река Янтра, а на юг – с водосборния басейн на река Тунджа и водосборните басейни на Айтоска и Хаджийска река, вливащи се директно в Черно море.

Основни притоци (→ ляв приток, ← десен приток):

  • ← Хайдутдере
  • → Калафирдере
  • ← Цигански дол
  • → Брезовец
  • ← Дивешка река
  • ← Сърбинов дол
  • → Цигански дол
  • → Горански дол
  • ← Колибенски дол
  • Котленска река (Котелшница)
  • ← Бъчвен дол
  • Медвенска река
  • → Алмалъдере
  • → Садовска река
  • → Ортадере
  • → Селското дере
  • ← Пепелник дере (влива се в яз. „Камчия“)
  • → Папаздере (влива се в яз. „Камчия“)
  • → Асадере
  • → Железна река
  • ← Дериндере
  • → Моравска река
  • ← Соргондере
  • → Керездере
  • ← Бяла река
  • Голяма река (Алмадере)
  • ← Казандере
  • → Айваджикдере
  • Дам дере
  • Балабандере (влива се в яз. „Цонево“)
  • → Шекерски дол (влива се в яз. „Цонево“)
  • ← Разкраченица (влива се в яз. „Цонево“)
  • → Мечи дол (влива се в яз. „Цонево“)
  • ← Козя река (влива се в яз. „Цонево“)
  • ← Дермендере (влива се в яз. „Цонево“)

Хидрология[редактиране | редактиране на кода]

Река Луда Камчия е с дъждовно-снежно подхранване, като максималният отток е през месеците февруари и март, а минималният – през август и септември. Средният годишен отток при село Аспарухово е 11,4 m3/s.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени 13 села:

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Водите на реката се използват за водоснабдяване с питейна вода на множество населени места, в т.ч. Варна и Бургас, и за напояване. За целта по течението ѝ са изградени 2 язовира (сред най-големите в страната) – „Камчия“ и „Цонево“, а по множеството ѝ притоци – десетки микроязовира.

По долината на реката в долното ѝ течение, в участъка от Аспарухово до Ведрово преминава част от трасето на железопътната линия Варна – Карнобат.

По долината ѝ преминават и участъци от 2 третокласни пътя от Държавната пътна мрежа:

Долината на реката, бреговете и водите на двата големи язовира са притегателен център за множество туристи, летовници и риболовци.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 130 – 131.