Лудвиг Карл Франц Леополд фон Хоенлое-Валденбург-Бартенщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Княз Лудвиг Карл Франц Леополд фон Хоенлое-Валденбург-Бартенщайн
Епитаф на княза, манастир Енгелберг, Гросхойбах
Надпис на епитафа

Лудвиг Карл Франц Леополд фон Хоенлое-Валденбург-Бартенщайн (на немски: Ludwig Carl Franz Philipp Leopold zu Hohenlohe-Waldenburg-Bartenstein; * 15 ноември 1731 в Зиген; † 14 юни 1799 г. в Клайнхойбах) е от 1 март 1763 г. вторият княз на Хоенлое-Бартенщайн.

Той е най-големият син и наследник на княз Карл Филип Франц фон Хоенлое-Бартенщайн (1702 – 1763) и съпругата му принцеса София Доротея Вилхелмина Фридерика фон Хесен-Хомбург, графиня на Лимпург (1714– 1777), дъщеря на Лудвиг Георг, господар на Вининген (1693 – 1728) и Христина Магдалена Юлиана фон Лимпург-Зонтхайм (1683 – 1746). Майка му е внучка на принца фон Хомбург ландграф Фридрих II фон Хомбург-Вининген (1633 – 1708).

Брат му Йозеф Христиан Франц (1740 – 1817) e 1795 г. епископ на Бреслау, херцог на Гроткау и княз на Найсе.

На 6 май 1757 г. принц Лудвиг Карл Франц Филип Леополд (често наричан само Лудвиг Леополд) се жени за Фридерика Поликсена фон Лимбург-Щирум. Той живее като наследствен принц с фамилията си в Шилингсфюрст. През 1762 г. той се мести в Бартенщайн.[1] По време на френската революция множество избягали френски благородници са приети в княжеството Хоенлое-Бартенщайн. Образува се полк за борба против революцията. Бартенщайн става културен, политически и икономически център. Около 1763 г. той дава градски права на резиденцията си.

Дворец Бартенщайн

След смъртта на съпругата му княз Лудвиг Леополд се отказва през 1798 г. от службата си като княз. След това следва подялба на наследството на Хоенлое-Бартенщайн и Хоенлое-Ягстберг.

Лудвиг Леополд фон Хоенлое-Бартенщайн умира на 14 юни 1799 г. на 67 години след катастофа с колата му в Клайнхойбах и е погребан в манастир Енгелберг, гробното место на князете фон Льовенщайн.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Лудвиг Леополд фон Хоенлое-Бартенщайн се жени на 6 май 1757 г. в Шилингсфюрст за графиня Фредерика Поликсена Бенедикта Йозефа Филипина Антония фон Лимбург-Щирум (* 28 октомври 1738; † 26 февруари 1798), дъщеря на граф Христиан Ото фон Лимбург-Щирум и третата му съпруга принцеса Каролина Луиза фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст. Те имат седем деца:[2][3][4]

  • София Каролина Йозефа Филипина Мария Анна Луция (13 декември 1758 – 20 януари 1836 в Рим)
  • Мария Анна Елизабет Йозефа (20 март 1760 – 11 юни 1811 в Братислава), омъжена на 22 август 1784 г. в Бартенщайн за граф Пиер Гаспард Мари де Гримод-Бевил фон Орсай († 3 януари 1809 във Виена)
  • Мари Леополдина Хенриета (15 юли 1761 – 15 февруари 1807), омъжена на 9 май 1780 г. в Бартенщайн за княз Доминик Константин фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор-Розенберг (16 април 1762 – 18 април 1814)
  • Йозефа Елизабета Еуфемия Розина (11 март 1763 – 19 февруари 1796), монахиня в Торн
  • Лудвиг Алойс Йоахим Франц (12 декември 1766 – 31 май 1829 в Париж), 3. княз на Хоенлое-Бартенщайн, австрийски генерал-лейтенант и маршал на Франция, женен I. на 18 ноември 1786 г. за графиня Франциска Вилхелмина Августа фон Мандершайд-Бланкенхайм (13 март 1770 – 26 август 1789), II. на 19 януари 1790 г. в Бедбург за Мария Кресценция алтграфиня фон Залм-Райфершайт (29 август 1768 – 4 април 1826)
  • Карл Йозеф (12 декември 1766 – 6 юли 1838), 5. княз на Хоенлое-Бартенщайн-Ягстберг от 1803 г., женен I. на 5 юли 1796 г. в Лудвигсбург за херцогиня Хенриета Шарлота фон Вюртемберг (11 март 1767 – 23 май 1817), II. на 9 юли 1820 г. във Вурцах за графиня Мария Валбурга фон Валдбург-Цайл-Вурцах (13 септември 1794 – 9 октомври 1823)
  • Франциска Романа Луиза Хенриета Амброзия (7 декември 1770 – 17 януари 1812 във Вюрцбург), омъжена на 15 ноември 1796 г. за княз Франц Вилхелм фон Залм-Райфершайт-Краутхайм († 14 май 1831)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Fritz Kempt: Pfedelbach 1037 – 1987: Aus Geschichte und Gegenwart (= Forschungen aus Württembergisch Franken Bd. 30). Jan Thorbecke Verlag, Sigmaringen 1987, ISBN 3799576304, S. ?.
  • Karl Schumm: Hohenlohe, zu.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
  • Pia Wüst: Schloss Bartenstein und die Schlossbautätigkeit der Grafen und Fürsten von Hohenlohe im 18. Jahrhundert. Der Andere Verlag, Wissenschaftlicher Buchverlag, Osnabrück 2002, S. 46 ff.</ref><ref>Markus Wirth: Hohenloher Herrschaft im Elsass: Handlungsspielräume eines mindermächtigen Reichsstandes in geographisch entlegenen Besitzungen am Beispiel der Seigneurie Oberbronn, 1727 – 1789/93. 2009, S. 25.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Anne und Claus Reimann: Bartenstein wie es früher war. Niederstetten 2009, S. 18 ff.
  2. Hohenlohe 7, genealogy.euweb.cz
  3. Ludwig Fürst zu Hohenlohe-Waldenburg in Bartenstein, Genealogics – Leo van de Pas
  4. Ludwig Carl Franz Leopold Fürst zu Hohenlohe-Bartenstein, ww-person.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]