Лудвиг Кюблер
Лудвиг Кюблер | |
---|---|
германски генерал | |
![]() | |
Звание | Генерал от планинските войски |
Години на служба | 1908 – 1918; 1919 – 1945 г. |
Служи на | ![]() ![]() ![]() |
Род войски | ![]() ![]() ![]() |
Военно формирование | планински войски |
Командвания | 4-та армия |
Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
Награди | Рицарски кръст Сребърни пластинки към ордена Железен кръст Кръст на честта Източен фронт |
Дата и място на раждане | 2 септември 1889 г.
|
Дата и място на смърт | |
Родства | Баща: Вилиам Кюблер |
Подпис | ![]() |
Лудвиг Кюблер в Общомедия |
Лудвиг Кюблер (на немски: Ludwig Kübler) (1889 – 1947) е немски офицер изгубил и тримата си братя през Първата световна война, кавалер на отличието Рицарски кръст през Втора световна война.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранен живот и постъпване в армията[редактиране | редактиране на кода]
Лудвиг Кюблер е роден на 2 септември 1889 г. в Мюнхен, провинция Бавария, Германска империя.[1] Син е на градски лекар.
През 1908 г. се присъединява към армията като офицерски кадет и служи в пехотни подразделения. През октомври 1910 г. е повишен в чин лейтенант и е преместен в щаба на Баварския 15-и пехотен полк Фридрих-Август.
Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
Участва с полка си в Първа световна война, в боевете на германо-френския фронт, като част от артилерийска рота. Бива сериозно ранен. След възстановяването си се издига до полкови адютант, а през средата на август 1918 г. до командир на батальон и в същото време до чин капитан.
Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]
През 1919 г. се присъединява към Райхсвера, където от 1932 г. е подполковник и командир на 98-и планински полк, а до началото на войната и на 1-ва планинска дивизия.
Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]
В началото на Втора световна война е удостоен с отличието Рицарски кръст (1939). Участва в операция „Барбароса“ през 1941 г. като командир на 49-и планински корпус, част от група армии „Юг“. След това последователно е командир на 4-та армия (1941), 97-и армейски корпус (1943) и военните части на Вермахта в района на адриатическото крайбрежие (1944).
Пленяване и смърт[редактиране | редактиране на кода]
През 1945 г., в края на войната, е заловен от съюзниците. Предаден е на югославските власти, чийто съд го осъжда на смърт. Екзекутиран е на 18 август 1947 г. в Любляна, Югославия.
Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- ((fr)) Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935 – 1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.
- ((ru)) Залесский К. А. Кто был кто в Третьем Рейхе.- М.: АСТ, 2002. ISBN 5-17-015753-3
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Lannoy 2001, стр. 33
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((de)) Ген. Л. Кюблер в немския сайт – Lexikon der Wehrmacht
|