Лудвиг Кюблер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лудвиг Кюблер
германски генерал
Ludwig Kubler.jpg

ЗваниеГенерал от планинските войски
Години на служба1908 – 1918; 1919 – 1945 г.
Служи наFlag of Germany (1867–1918).svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войскиWar Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1921–1933).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Военно формированиепланински войски
Командвания4-та армия
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиРицарски кръст
Сребърни пластинки към ордена Железен кръст
Кръст на честта
Източен фронт

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
18 август 1947 г. (57 г.)
РодстваБаща: Вилиам Кюблер
ПодписKübler Unterschrift.jpg
Лудвиг Кюблер в Общомедия

Лудвиг Кюблер (на немски: Ludwig Kübler) (1889 – 1947) е немски офицер изгубил и тримата си братя през Първата световна война, кавалер на отличието Рицарски кръст през Втора световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и постъпване в армията[редактиране | редактиране на кода]

Лудвиг Кюблер е роден на 2 септември 1889 г. в Мюнхен, провинция Бавария, Германска империя.[1] Син е на градски лекар.

През 1908 г. се присъединява към армията като офицерски кадет и служи в пехотни подразделения. През октомври 1910 г. е повишен в чин лейтенант и е преместен в щаба на Баварския 15 пехотен полк Фридрих-Август.

Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Участва с полка си в Първа световна война, в боевете на германо-френския фронт, като част от артилерийска рота. Бива сериозно ранен. След възстановяването си се издига до полкови адютант, а през средата на август 1918 г. до командир на батальон и в същото време до чин капитан.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

През 1919 г. се присъединява към Райхсвера, където от 1932 г. е подполковник и командир на 98 планински полк, а до началото на войната и на 1-ва планинска дивизия.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втора световна война е удостоен с отличието Рицарски кръст (1939). Участва в операция „Барбароса“ през 1941 г. като командир на 49 планински корпус, част от група армии „Юг“. След това последователно е командир на 4-та армия (1941), 97 армейски корпус (1943) и военните части на Вермахта в района на адриатическото крайбрежие (1944).

Пленяване и смърт[редактиране | редактиране на кода]

През 1945 г., в края на войната, е заловен от съюзниците. Предаден е на югославските власти, чийто съд го осъжда на смърт. Екзекутиран е на 18 август 1947 г. в Любляна, Югославия.

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

  • Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II (16 септември 1914) и I степен (17 ноември 1914)
  • Германска „Значка за раняване“ (1914) – черна (7 юни 1918)
  • Германски орден „Кръст на честта“ (15 декември 1934)
  • Германско отличие „За заслуга във Вермахта“ (?) – IV и I степен

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((fr)) Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935 – 1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.
  • ((ru)) Залесский К. А. Кто был кто в Третьем Рейхе.- М.: АСТ, 2002. ISBN 5-17-015753-3

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lannoy 2001, стр. 33

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]