Лудвиг Кюблер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лудвиг Кюблер
Ludwig Kubler.jpg

Звание Генерал от планинските войски
Години на служба 1908 – 1918; 1919 – 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1922–1933).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Военно формирование планински войски
Командвания 4-та армия
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война

Роден
Починал
Родства Баща: Вилиам Кюблер
Подпис Kübler Unterschrift.jpg
Лудвиг Кюблер в Общомедия

Лудвиг Кюблер (на немски: Ludwig Kübler) (1889 – 1947) е немски офицер изгубил и тримата си братя през Първата световна война, кавалер на отличието Рицарски кръст през Втора световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и постъпване в армията[редактиране | редактиране на кода]

Лудвиг Кюблер е роден на 2 септември 1889 г. в Мюнхен, провинция Бавария, Германска империя.[1] Син е на градски лекар.

През 1908 г. се присъединява към армията като офицерски кадет и служи в пехотни подразделения. През октомври 1910 г. е повишен в чин лейтенант и е преместен в щаба на Баварския 15-ти пехотен полк Фридрих-Август.

Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Участва с полка си в Първа световна война, в боевете на германо-френския фронт, като част от артилерийска рота. Бива сериозно ранен. След възстановяването си се издига до полкови адютант, а през средата на август 1918 г. до командир на батальон и в същото време до чин капитан.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

През 1919 г. се присъединява към Райхсвера, където от 1932 г. е подполковник и командир на 98-ми планински полк, а до началото на войната и на 1-ва планинска дивизия.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втора световна война е удостоен с отличието Рицарски кръст (1939). Участва в операция „Барбароса“ през 1941 г. като командир на 49-ти планински корпус, част от група армии „Юг“. След това последователно е командир на 4-та армия (1941), 97-ми армейски корпус (1943) и военните части на Вермахта в района на адриатическото крайбрежие (1944).

Пленяване и смърт[редактиране | редактиране на кода]

През 1945 г., в края на войната, е заловен от съюзниците. Предаден е на югославските власти, чийто съд го осъжда на смърт. Екзекутиран е на 18 август 1947 г. в Любляна, Югославия.

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

  • Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II-ра (16 септември 1914) и I-ва степен (17 ноември 1914)
  • Германска „Значка за раняване“ (1914) – черна (7 юни 1918)
  • Германски орден „Кръст на честта“ (15 декември 1934)
  • Германско отличие „За заслуга във Вермахта“ (?) – IV-та и I-ва степен

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((fr)) Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935 – 1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.
  • ((ru)) Залесский К. А. Кто был кто в Третьем Рейхе.- М.: АСТ, 2002. ISBN 5-17-015753-3

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lannoy 2001, стр. 33

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]