Лудвиг Мис ван дер Рое

Лудвиг Мис ван дер Рое Maria Ludwig Michael Mies
германски архитект
Stamps of Germany (Berlin), 1986
Роден	27 март 1886 Аахен, Северен Рейн-Вестфалия, Германия
Починал	17 август 1969 Чикаго, Илинойс, САЩ
Националност	Германия
Архитектура
Стил	модернизъм
Лудвиг Мис ван дер Рое в Общомедия

Лудвиг Мис ван дер Рое (на немски: Ludwig Mies van der Rohe, роден като Maria Ludwig Michael Mies) е германски архитект.

Често е наричан за кратко само „Мис“. Заедно с Валтер Гропиус и Льо Корбюзие е смятан за един от пионерите и най-видни майстори на модернизма. Той е третият и последен ръководител на известната школа Баухаус до закриването ѝ под натиска на нацисткия режим през 1933 г.

Стилът, който създава, се характеризира с „чистота и простота“ на формите и линиите, и добива широка популярност с термина минимализъм. Тази концепция се превръща в едно от най-влиятелните течения в архитектурата на ХХ век. Мис е широко известен с употребата на афоризма: „Малкото е повече“ („Less is more“).

Биография и кариера

Произход и младежки години

Роден е на 27 март 1886 година в Аахен, Северен Рейн-Вестфалия, Германия. Работи в каменоделското ателие на баща си и в няколко локални дизайнерски фирми, преди да се премести в Берлин, където се присъединява към офиса на интериорния дизайнер Бруно Пол. Той започва архитектурната си кариера, чиракувайки заедно с Валтер Гропиус и Корбюзие в ателието на Петер Беренс, където се среща с новите стилови идеи на прогресивната германска култура. Талантът му бързо е забелязан и скоро той започва да поема самостоятелни поръчки, въпреки формалната липса на съответното академично образование. По това време Мис се преименува, добавяйки по-впечатляващата фамилия на майка си – „ван дер Рое“. Частната му практика започва с проектирането на фамилни къщи за горните класови прослойки на германското общество. Проектите си изпълнява в изчистен неокласически стил в традицията на работите на пруският архитект от началото на XIX век – Карл Фридрих Шинкел, отхвърляйки широко разпространените по това време еклектични движения.

Павилионът в Барселона

Продължавайки с неокласическата си продукция, Мис ван дер Рое започва да развива изглеждащи утопично за времето си проекти, които макар и повечето неизпълнени, изстрелват репутацията му на прогресивен архитект. Смело изоставяйки напълно орнаментите, той създава драматичен модернистичен дебют с конкурсния си проект за изцяло стъклен небостъргач за Фридрихщрасе в Берлин през 1921 година. Мис продължава със серия от новаторски проекти с кулминация в двата му изпълнени европейски шедьовъра: Временният германски павилион за световното изложение в Барселона през 1929 година (наричан „павилион Барселона“, възстановен на оригиналното място през 1986 година) и елегантната модерна вила „Тугендхат“ в Бърно, Чехия, завършена през 1930 година.

Кресло „Барселона“

Възможностите за поръчки силно намаляват с настъпването на „световната депресия“ след 1929 година. В периода 1930 – 1933 година, Мис заема поста като последен директор на училището Баухаус, бивайки принуден от нацисткия режим да го закрие. Новосъздаденият от него модерен стил е отхвърлен от нацистите, които го определят като негермански по характер. Разочарован и нещастен той напуска родината си неохотно през 1937 година, невиждайки никакъв шанс за получаване на поръчка в Германия. Мис ван дер Рое приема един проект за жилищна структура в Уайоминг, САЩ, а впоследствие и предложение да оглави архитектурно училище в Чикаго.

Американски период

Мис ван дер Рое се установява в Чикаго, където е назначен за директор на архитектурното училище към „Chicago's Armour Institute of Technology“ по-късно преименуван на „Илинойски технически институт“. Едно от предимствата за приемането на поста е възлагането на проекта за новата сграда на института и изготвянето на Ген Плана за неговия кампус. Всички сгради от тази поръчка проектирани от ван дер Рое още съществуват и се ползват, в това число: „Alumni Hall“, „Капелата“ и шедьовърът „S.R. Crown Hall“, построен да приюти точно архитектурната школа оглавена от Мис. Тази сграда е смятана от мнозина за може би най-добрата му творба, дефинираща напълно т.нар. „Мисова архитектура“.

„S.R. Crown Hall“ – „Илинойски технически институт“, Чикаго

През 1944 година, Мис ван дер Рое става гражданин на САЩ. През 30-годишната си кариера като „американски“ архитект, Мис фокусира усилията си върху развитието на идеята за затвореното-отворено пространство – адаптивно и универсално, изпълнено от предварително заготвени структурни елементи. Още първите му проекти, разкриват пред американското общество стилът, който изглежда естествена еволюция на почти забравения стил на Чикагската школа от XIX век. Неговата архитектура с произход от германския „Баухаус“ и западноевропейския „Интернационален стил“ се превръща в изключително приемлив модел за американските културни и образователни институции, предприемачи, публични агенции и големи корпорации. Мис проектира и ръководи работите от студиото си в центъра на Чикаго през всичките 31 години в САЩ. Сред забележителните проекти от американския му период освен сградите за „Илинойския Технологичен Институт“ са: жилищните кули „860-880 Лейк Шор Драйв“ в Чикаго; „Фарнсуорт Хаус“ в Плейноу (Илинойс); небостъргачът „Сигрем Билдинг“ в Ню Йорк.

Мис ван дер Рое умира на 17 август 1969 година в Чикаго на 83-годишна възраст.

Избрани творби

„Сигрем Билдинг“, Ню Йорк

Канада

• Toronto-Dominion Centre – Office Tower Complex, Торонто
• Westmount Square – Office & Residential Tower Complex, Уестмонт
• Nuns' Island – 3 Residential towers and a filling station (closed), Монреал (c.1969)

Чехия

• Tugendhat House – Residential Home, Бърно

Германия

• Riehl House – Residential Home, Потсдам (1907)
• Peris House – Residential Home, Zehlendorf (1911)
• Werner House – Residential Home, Zehlendorf (1913)
• Urbig House – Residential Home, Потсдам (1917)
• Kempner House – Residential Home, Charlottenburg (1922)
• Eichstaedt House – Residential Home, Wannsee (1922)
• Feldmann House – Residential Home, Wilmersdorf (1922)
• Mosler House – Residential Home, Бабелсберг (1926)
• Weissenhof Estate – Housing Exhibition coordinated by Mies and with a contribution by him, Щутгарт (1927)
• Lemke House – Residential Home, Weissensee (1932)
• Haus Lange/Haus Ester – Residential Home and an art museum, Крефелд
• New National Gallery – Modern Art Museum, Берлин

Мексико

• Bacardi Office Building – Office Building, Мексико

Испания

• Barcelona Pavilion – World's Fair Pavilion, Барселона

САЩ

• Cullinan Hall – Museum of Fine Arts, Хюстън
• The Promontory Apartments – Residential Apartment Complex, Чикаго
• Martin Luther King, Jr. Memorial Library – District of Columbia Public Library, Вашингтон
• Richard King Mellon Hall of Science – Duquesne University, Питсбърг (1968)
• IBM Plaza – Office Tower, Чикаго
• Lake Shore Drive Apartments – Residential Apartment Towers, Чикаго
• „Сигрем Билдинг“ – административна кула (небостъргач), Ню Йорк
• Crown Hall – College of Architecture, and other buildings, Илинойски технически институт
• University of Chicago School of Social Service Administration – Чикаго (1965)
• Фарнсуорт Хаус – вилна сграда, Плейноу (Илинойс)
• Chicago Federal Center
  • Dirksen Federal Building – Office Tower, Чикаго
  • Kluczynski Federal Building – Office Tower, Чикаго
  • United States Post Office Loop Station – General Post Office, Чикаго
• One Illinois Center – Office Tower, Чикаго
• One Charles Center – Office Tower, Балтимор
• Highfield House Condominium – 4000 North Charles – Condominium Apartments, Балтимор
• Colonnade and Pavilion Apartments – Residential Apartment Complex, Нюарк (1959)
• Lafayette Park – Residential Apartment Complex, Детройт (1963).
• Commonwealth Promenade Apartments – Residential Apartment Complex, Чикаго (1956)
• Caroline Weiss Law Building, Cullinan Hall (1958) and Brown Pavilion (1974) additions, Museum of Fine Art, Хюстън
• American Life BuildingЛуисвил, Кентъки (1973; завършен след смъртта на Мис от Бруно Контерато)

Външни препратки

• Mies van der Rohe Society
• Mies van der Rohe Foundation