Лудвиг принц Баварски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лудвиг принц Баварски
Роден
Герб (1835 – 1918)
Герб (1835 – 1918)
Семейство
Баща Луитполд принц Баварски

Уебсайт

Лудвиг Хайнрих Баварски (на немски: Ludwig Heinrich Prinz von Bayern; * 14 юни 1982 в Ландсберг ам Лех) от фамилията Вителсбахи (линията Пфалц-Биркенфелд-Бишвайлер) е принц на Бавария, немски инженер по информационни технологии и помощник на развиващите се страни.

Той е най-големият син (третото дете) на принц Луитполд Баварски (* 1951) и съпругата му (морг.) Катрин Беатрикс Виганд (* 1951), дъщеря на Герд Виганд и Елен Шумахер. Женитбата им е призната за легитимна на 3 март 1999 г. Пра-правнук е на последния баварски крал Лудвиг III Баварски (1845 – 1921) и ерцхерцогиня Мария Тереза Австрийска-Есте (1849 – 1919). Брат е на две по-големи сестри и на два по-малки братя, Хайнрих Рудолф (* 1986) и Карл Рупрехт (* 1987).

Лудвиг Хайнрих е признат за легитимен чрез документ от 3 март 1999 г.[1]

Понеже днешният шеф на род Вителсбах Франц Баварски (* 1933) е бездетен, и Макс Емануел (* 1937) няма мъжки наследник, позицията им ще бъде наследена от баща му Луитполд; след това на трето место от Лудвиг Хайнрих.

Лудвиг принц Баварски расте в дворец Калтенберг и още малък е изпратен в един бенедиктински манастир в Лондон.[2] На 16 години той основава софтуер-фирма, той програмира интернет-страници и има доста успехи с това.

По-късно той следва право в Бавария. След това той е взет от Франц Баварски, днешният шеф на фамилията Вителсбах в дворец Нимфенбург, за да се подготвя там за бъдещите му задачи. След няколко години той отива в Африка и основава там софтуер-Фирма в Северна Кения с цел да обучава млади хора.[3] По неговите думи, той е ок. десет месеца в Африка и останалите два месеца в Бавария. Освен това той е 1. ръководител на помощното общество „Hilfsvereins Nymphenburg“,[4], което се ангажира със социални проекти за деца, особено в Източна Европа и Източна Африка.

Лудвиг Хайнрих Баварски не съобщава дали е женен и има ли връзка.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Verwaltung des Herzogs von Bayern: Genealogie des Hauses Wittelsbach. München 1996
  • Hans und Marga Rall: Die Wittelsbacher. Von Otto I. bis Elisabeth I. Tosa, Wien 1996, ISBN 3-85001-485-1
  • Hans Rall, Marga Rall: Die Wittelsbacher in Lebensbildern. Friedrich Pustet u. a., Regensburg u. a. 1986, ISBN 3-7917-1035-4, S. 375 – 380
  • Adalbert von Bayern, Die Wittelsbacher. Geschichte unserer Familie. Prestel, München 1980, ISBN 3-7913-0476-3.
  • Oscar Doering: Das Haus Wittelsbach. Verlag Parcus & Co, München 1924. S. 120 – 133.
  • Jirí Louda and Michael MacLagan, Lines of Succession: Heraldry of the Royal Families of Europe, 2nd edition (London, U.K.: Little, Brown and Company, 1999), table 98.
  • ~Genealogisches Handbuch des in Bayern Immatrikulierten Adels Verlag Degener & Co., 1990. 10
  • ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 2007 8.
  • Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser XVI. „Haus Bayern“. C.A. Starke Verlag, 2001, pp. 3, 6 – 7,9. ISBN 978-3-7980-0824-3.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wittelsbach 7, genealogy.euweb.cz
  2. „Ich bin immer froh, wenn ich nicht erkannt werde“, Süddeutsche Zeitung, (2016).
  3. PRINZ LUDWIG VON BAYERN, generationen.de (2016)
  4. Vorstand des Hilfsverein Nymphenburg (2016)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]