Лудвиг фон Зигмаринген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дворец Зигмаринген
Дворец Зигмаринген (ок. 1750)

Лудвиг фон Зигмаринген Стари (на немски: Ludwig von Sigmaringen; † 1092) е господар на Зигмаринген на Дунав в Баден-Вюртемберг, създава линията Зигмаринген-Шпитценберг-Хелфенщайн.

Той е син на фон Зигмаринген и брат на Манеголд фон Зигмаринген († сл. 1083). Лудвиг фон Зигмаринген и брат му Манеголд фон Зигмаринген са споменати през 1083 г. в Хератскирх (при Заулгау) като свидетели на документ за манастир Кьонигзегвалд.

Лудвиг фон Зигмаринген се жени пр. 1092 г. за Рихинца фон Шпитценберг († сл. 1110), от род Церинги от Швабия, вдовица на Рудолф фон Фрикинген († пр. 1092), дъщеря на Бертхолд I фон Церинген († 1078), херцог на Каринтия, маркграф на Верона, и първата му съпруга Рихвара фон Цулфрихгау († пр. 1056/1073), дъщеря на херцог Херман IV от Швабия († 1038) и маркграфиня Аделхайд от Суза († 1091).[1][2][3] Нейната полусестра Аделхайд Торинска-Савойска († 1079) е омъжена 1066 г. за херцог Рудолф фон Райнфелден († 1080), геген-крал на Хайнрих IV, който е женен 1066 г. за другата ѝ полусестра Берта Савойска († 1087), императрица на Свещената Римска империя (1084 – 1087).

Рихинца фон Шпитценберг наследява замък Шпитценберг и околната територия и така се основава линията Зигмаринген-Шпитценберг-Хелфенщайн. Лудвиг построява през края на 11 век замък Шпитценберг при Кухен в областа на Гьопинген, на територията на наследството на Рихинца, и се нарича на него. От замъка са останали малко останки от стените.

Рихинца фон Шпитценберг е погребана сл. 1110 г. в църквата Всички Светии в Шафхаузен, Швейцария.[4] Синовте му Улрих, Лудвиг и Манголд фон Зигмаринген правят дарения на манастир Санкт Георген в Шварцвалд.

Неговият внук Готфрид фон Шпитценберг е епископ на Регенсбург (1185 – 1186) и на Вюрцбург (1186 – 1190) и близък довереник на император Фридрих I Барбароса фон Хоенщауфен.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Лудвиг фон Зигмаринген и Рихинца фон Шпитценберг имат четири деца:[5]

  • Матилда фон Шпитценберг († 1116), омъжена за Арибо фон Гайзлинген/Арибо фон Вертинген
  • Улрих фон Зигмаринген († 1110), духовник
  • Лудвиг фон Зигмаринген-Шпитценберг († сл. 1110), господар на Зигмаринген-Шпитценберг, баща на Рудолф I фон Зигмаринген-Шпитценберг († сл. 1147)
  • Манголд фон Зигмаринген († 1110)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Heinz Bühler: Richinza von Spitzenberg und ihr Verwandtenkreis. Ein Beitrag zur Geschichte der Grafen von Helfenstein. In: Württembergisch Franken, Heft 58, 1974
  • Rainer Schreg, Aline Kottmann: Archäologie und Geschichte der Burg Spitzenberg (Gemeinde Kuchen, Kreis Göppingen). In: Hohenstaufen, Helfenstein. Nr. 8, 1998, ISBN 3-87437-410-6, S. 9 – 54.
  • Allgemeine deutsche Real-Enzyklopädie für die gebildeten Stände: Conversations-Lexikon, Band 10, F. A. Brockhaus, 1867, S. 579 (Digitalisat)
  • Oswald Gabelkover: Historia und Beschreibung des uralten Geschlechts der Grafen von Helfenstein von 860 bis 1604. In: Württembergische Geschichte. Württ. Landesbibliothek Stuttgart, Cod. Donaueschingen 591, Bl. 109v, 1539 – 1616
  • Heinrich Friedrich Kerler: Geschichte der Grafen von Helfenstein – nach den Quellen dargestellt. Ulm, 1840 (digital)
  • Heinrich Friedrich Kerler: Urkunden zur Geschichte der Grafen von Helfenstein. Ulm 1840. (digital)
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 265.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 61.
  • Dr. H. F. Kerler, Counts von Helfenstein, p. 15.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Heinz Bühler: vidua de Spitzenberg
  2. RICHINZA von Spitzenburg, fmg.ac
  3. Babenberg, genealogy.euweb.cz
  4. Ludwig von Sigmaringen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  5. Ludwig v.Sigmaringen, ww-person.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]