Лудвиг I (Баден)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лудвиг I
Ludwig I. von Baden
велик херцог на Баден

Роден
Починал
30 март 1830 г. (67 г.)
Погребан Карлсруе, Федерална република Германия

Религия лутеранство
Награди Орден Черен орел
Управление
Период 1818 – 1830
Coat of Arms of the Grand Duchy of Baden 1877-1918.svg
Семейство
Род Церинги
Баща Карл Фридрих
Майка Каролина Луиза фон Хесен-Дармщат
Братя/сестри Амалия фон Баден
Карл Лудвиг фон Баден
Вилхелм фон Баден (1792–1859)
Леополд фон Баден
Лудвиг I в Общомедия

Лудвиг I фон Баден (на немски: Ludwig I von Baden; * 9 февруари 1763, Карлсруе; † 30 март 1830, Карлсруе) е велик херцог на Великото херцогство Баден от 8 декември 1818 г. до смъртта си. Той произлиза от протестантската „Ернестинска линия“ на Баден-Дурлах от фамилията Дом Баден (Церинги).

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Той е третият син на велик херцог Карл Фридрих фон Баден (1728 – 1811) и първата му съпруга Каролина Луиза фон Хесен-Дармщат (1723 – 1783), дъщеря на ландграф Лудвиг VIII от Хесен-Дармщат. Брат е на Карл Лудвиг и полубрат на Леополд.

Лудвиг влиза в пруската войска и от 1793 до 1795 г. е генерал-майор. След смъртта на най-големия му брат наследствения принц Карл Лудвиг през 1801 г. баща му го изпраща през 1802 г. с дипломатическа мисия в царския двор в Москва и след това в Париж, за да преговаря с Наполеон Бонапарт.[1] През 1803 г. е военен министър, през 1804 г. е отговорен за финансовото и горско управление на младото велико херцогство.

През 1818 г. той последва племенника си без мъжки наследник Карл Лудвиг Фридрих, който от 1806 г. е женен за Стефани дьо Боарне, осиновената дъщеря на Наполеон Бонапарт, като велик херцог на Баден. През май 1806 г. Наполеон го кара да напусне отговорността за финансите и горите. През началото на 1808 г., след голяма критика на Наполеон, той се отказва и от отговорността за войската на Баден и през 1810 г. се оттегля в дворец Салем. На 29 януари 1819 г. крал Фридрих Вилхелм III повишава Лудвиг на генерал на инфантерията. Той има право да влезе в Карлсруе едва през 1812 г., след смъртта на баща му.

Лудвиг помага на университета в Хайделберг. От 1817 г. той се ангажира с университета във Фрайбург, който е наречен на него от Албертина на Албертина-Лудовициана и до днес носи неговото име Алберт-Лудвиг-Университет. Също основава университет Карлсруе (днес Технологически институт Карлсруе) през 1825 г.

Умира бездетен през 1830 г. Наследен е от полубрат му Леополд.


Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Лудвиг живее заедно с Катарина Вернер (1799 – 1850). През 1826 г., след женитбата (морганатичен брак), я издига на графиня Катарина фон Лангенщайн и Гонделсхайм, с която има три деца.[2]

Лудвиг има няколко деца, които нямат право да са наследници, заради майка им:

  • Лудвиг Вилхелм фон Щайнберг (1797 – 1871), няма сведения за майка му
  • Луиза Вернер (1817 – 1821); майка: Катарина Вернер (1799 – 1850)
  • Лудвиг Вилхелм Август (1820 – 1872), граф фон Лангенщайн и Гонделсхайм; майка: Катарина Вернер; Лудвиг Вилхелм Август е бездетен.
  • Луиза (1825 – 1900), графиня фон Лангенщайн и Гонделсхайм; майка: Катарина Вернер. Тя се омъжва 1848 г. за шведския благородник Карл Израел, граф Дуглас (1824 – 1898).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Willy Andreas: Geschichte der badischen Verwaltungsorganisation und Verfassung in den Jahren 1802 – 1818. Erster Band: Der Aufbau des Staates im Zusammenhang der allgemeinen Politik. Quelle & Meyer, Leipzig 1913.
  • Annette Borchardt-Wenzel: Die Frauen am badischen Hof. Piper, München 2003, ISBN 3-492-23696-0.
  • Uwe A. Oster: Die Großherzöge von Baden (1806 – 1918). Pustet, Regensburg 2007, ISBN 978-3-7917-2084-5.
  • Uwe A. Oster: Großherzog Ludwig I. Casimir Katz Verlag, Gernsbach 2012, ISBN 978-3-938047-62-0.
  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 2, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, ohne Jahr, S. 362 – 364.
  • Friedrich von Weech: Ludwig Wilhelm August, Großherzog. In: Friedrich von Weech (Hrsg.): Badische Biographien. Erster Theil. Heidelberg 1875, S. 22 f. (Digitalisat S. 22, 23)
  • Friedrich von Weech: Ludwig I. (Großherzog von Baden). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 19, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 491 – 493.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Uwe A. Oster: Großherzog Ludwig I. 2012, S. 46, 52.
  2. Ludwig I, Großherzog von Baden, geneall.net