Лудвиг V (Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лудвиг V
херцог на Горна Бавария и маркграф на Бранденбург
Лудвиг V 
Паметник от Ернс Хертер в берлинската „Зигесалее“, 1899 г.
Роден: 1315 г.
Починал: 18 септември 1361 г. (46 г.)

Лудвиг V Бранденбургер (на немски: Ludwig der Brandenburger; * май 1315; † 18 септември 1361 в Цорнединг при Мюнхен) от Вителсбахите е херцог на Херцогство Горна Бавария и маркграф на маркграфство Бранденбург (като Лудвиг I), също граф на Тирол.

Той е най-големият син на император Лудвиг IV Баварски от неговия първи брак с Беатрикс от Силезия-Глогау.

Брат е на пет братя и сестри, между тях на Стефан II Баварски. Полубрат е на Вилхелм I Баварски (от втората съпруга на баща му Маргарета Холандска).

Още през 1323 г. Лудвиг става маркграф на маркграфство Бранденбург (1323 – 1351) и е наричан също Лудвиг Стари. Негов покровител и възпитател тук до 1330 г. е граф Бертхолд VII от Хенеберг († 13 април 1340). От 1329 до 1333 г. се води война между херцогство Померания и Бранденбургското маркграфство. След загуба в битката при Кремер Дам 1332 г. баща му Лудвиг IV го съветва да приеме предложения мир и се откаже от Померания. През 1338 г. Лудвиг участва в Рензенския договор.

От 1342 г. Лудвиг повечето време е в Бавария и Тирол и дава управлението на марката на управители. Един от тях (1345) е Нюрнбергският бург-граф Йохан II, който по-късно е наричан първият Хоенцолерн в Бранденбург. Между 1335/36 и 1346/47 г. Лудвиг предприема пътувания до Прусия (въоръжени благороднически кръстоносци в помощ на Тевтонския орден).

През 1348 г. Фалшивия Валдемар получава Бранденбургското маркграфство от новия император Карл IV Люксембургски, което засилва конфликтите между Вителсбахите и Люксембургите. През 1350 г. Волдемар е признат официално за лъжец. Две години след смъртта на Лудвиг Бавареца († 1347 г.) вителсбахските земи са разделени в Ландсбергския договор между неговите синове.

През декември 1351 г. Лудвиг, който е в конфликти с бранденбургските благородници, чрез Лукауски договор дава марката на по-малките си полубратя Лудвиг VI Римлянина и Ото V, за да може да управлява сам Горна Бавария.

Лудвиг се жени на 30 ноември 1324 г. в Дания за принцеса Маргарета от Дания (1305 – 1340), дъщеря на крал Христоф II и съпругата му принцеса Евфемия от Померания. От този брак той има само една дъщеря, Елизабет (*/† ?).

На 10 феруари 1342 г. Лудвиг се жени в замъка Меран в присъствието на императора за наследницата графиня Маргарета от Тирол (1318 – 1369). Маргарета не била още разведена от първия си съпруг Йохан Хайнрих Люксембургски от Тирол (син на Ян Люксембургски), когото била изгонила през ноември 1341 г. Освен това двамата с Лудвиг били и роднини трети град. Папата Климент VI не признава развода на Маргарета от първия ѝ брак. Този неин брак е обявен за неосъществен през 1341 г. от императора, а папата го анулира през 1359 г.

От този брак Лудвиг има четири деца:

  • Херман (1343 – 1360)
  • Майнхард (1344 – 1363), ∞ 1359 в Пасау херцогиня Маргарета от Австрия (1346 – 1366), дъщеря на херцог Албрехт II и наследницата графиня Йохана фон Пфирт
  • дъщеря (*/† ?)
  • дъщеря (*/† ?).

Херцог Лудвиг V е погребан в църквата Фрауенкирхе в Мюнхен. Неговият син Майнхард става негов наследник в Горна Бавария и Тирол.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Flamin Heinrich Haug: Ludwigs des Fünften des Brandenburgers Regierung in Tirol 1342 – 1361. Innsbruck 1906 (zugleich Dissertation, Universität München 1905; Forschungen und Mitteilungen zur Geschichte Tirols und Vorarlbergs 3,4/4,1).
  • Julia Hörmann: Das Registerwesen unter Markgraf Ludwig von Brandenburg in Tirol und Bayern in den Jahren 1342 bis 1352. Dissertation, Innsbruck 1998.
  • Roland Pauler: Die Rehabilitierung Ludwigs des Brandenburgers im Rahmen der päpstlichen Imperialpolitik. In: Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte. Band 60, 1997, S. 317 – 328 (online).
  • Helmut Schmidbauer: Herzog Ludwig V. von Bayern (1315 – 1361). Anmerkungen zu seiner Biographie. In: Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte. Band 55, 1992, S. 77 – 87 (online).
  • Friedrich Wilhelm Taube: Ludwig der Ältere als Markgraf von Brandenburg 1323 – 1351. Kraus, Vaduz 1965 (Nachdruck der Ausgabe Berlin 1900).