Лудогорие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Залез над южното Лудогорие

Лудогорие или Делиорман, често членувано Лудогорието, Делиорманът, на турски: Deliorman, в буквален превод Луда гора (до 29 юни 1942 г. Дели орман, Дели-орман, до 23 юли 1942 г. Полесие, до 14 март 1950 г. Делиорман)[1] е историко-географска област в Североизточна България. През 1942 година името на областта е сменено на Полесие – име, което не успява да се наложи. В 1950 г. турското име е преведено в новото официално име – Лудогорие.

География[редактиране | редактиране на кода]

Лудогорието представлява обширно плато из източната част на Дунавската хълмиста равнина. Територията на Лудогорието е 2 637,6 квадратни километра. Включва градовете Каолиново, Исперих, Кубрат, Завет, Дулово, Главиница, Вълчидол, а Разград се намира на западната граница на областта. Намира се на надморска височина мужду 250 и 350 m[2].

На североизток и изток постепено преминава в Добруджа. Северната граница минава по линията Тутракан – северното течение на Суха река при преминаването и на румънска територия като тук граничи с дунавското побрежие, област наречена Елията. На запад достига до долините на реките Бели Лом и Топчийска, а на изток до Франгенското плато. Южната граница започва от Разградските и Самуиловските възвишения до долината на Бресташка река[2].

През Лудогорието преминават реките Война, Царацар, Сенковец, Канагьол, Караман дере и други.

История[редактиране | редактиране на кода]

До 18 век районът е покрит с гъсти гори, които се сливат с тези на Стара планина. Днес много от горите са изсечени и единствената река, която минава оттам е Бели Лом.

Почви и климат[редактиране | редактиране на кода]

Платото е изградено от варовици и мергели, върху тях льос. Почвите са черноземи, лесивирани и файоземи[2]. Климатът е умереноконтинентален.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Районът в миналато е бил покрит от обширни широколистни гори от летен дъб, зимен благун, цер[2]. Днес те са фрагментирани в резултат на изсичането им. Районът е богат на едър и дребен дивеч. Богат е на птичо многообразие. Тук се намират ловните стопанства Воден и Паламара.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

От полезните изкопаеми се добиват каолин, огнеупорни глини, слюда и кварцов пясък[2].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 131.
  2. а б в г д „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 7 (КРУ-МОМ), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-29-6, стр. 2629.