Луиджи Бокерини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Луиджи Бокерини
Luigi Boccherini
италиански композитор

Роден
Ridolfo Luigi Boccherini
Починал
28 май 1805 г. (62 г.)
Националност Флаг на Италия Италия
Семейство
Баща Леополдо Бокерини

Подпис Boccherini-signature-1776.png
Уебсайт Страница в IMDb
Луиджи Бокерини в Общомедия

Луиджи Бокерини (на италиански: Luigi (Ridolfo Luigi)[1] Boccherini), (1743 – 1805) е класически композитор и виолончелист, роден в Италия, работил главно в Испания. Музиката му е с изящен и галантен стил, макар че се развива и твори далеч от главните европейски музикални центрове. Най-известните му произведения са Менуетът в ла мажор от струнния квинтет оп. 11(13)[2], № 5, G. 275 и Концертът за виолончело и оркестър № 9 в си бемол мажор, G. 482. Този концерт дълго време се изпълнява в силно изменената редакция на немския челист и известен аранжор Фридрих Грюцмахер (на немски: Friedrich Grützmacher), но в последните години се изпълнява по-често оригиналната му версия[3].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Луиджи Бокерини е роден в Лука, Италия, в семейството на италиански музикант от епохата на барока. Баща му е бил професионален виолончелист и контрабасист. Той изпраща младия Луиджи да учи в Рим.

През 1757 отива с баща си във Виена, където и двамата са приети за придворни музиканти в Бургтеатер (на немски: Burgtheater). През 1761 Бокерини отива в Мадрид, Испания, където е ангажиран от Дон Луис, по-малкия брат на крал Карлос III. Там е в разцвета си под кралското покровителство, докато един ден кралят изразява несъгласието си с един пасаж от ново трио, композирано от Бокерини и нарежда да го промени. Композиторът, несъмнено раздразнен от тази намеса в изкуството му, повтаря същия пасаж, вместо да го промени, след което следва неговото незабавно уволнение. Заедно с Дон Луис Бокерини прекарва повече от 15 години (1769 – 1785) в Боадиля дел Монте (Мадрид) и Аренас де Сан Педро в Кастилия, в подножието на планината Гредос, където ръководи и свири в оркестъра на принца. Там и в близкия град Канделеда Бокерини написва много от най-брилянтните си творби.

Сред по-късните му покровители са френският консул Люсиен Бонапарт, а също и Фридрих Вилхелм II, крал на Прусия, сам любител виолончелист, флейтист и щедър поддръжник на изкуствата. За Бокерини настъпват трудни времена след смъртта на неговия испански покровител Дон Луис, двете му съпруги и двете му дъщери и той умира от туберкулоза през 1805 г. Надживяват го само двамата му сина. Родословието му продължава в Испания и до наши дни.

През 1929 г. тленните останки на Бокерини са пренесени в родния му град Лука, Италия. На надгробната му плоча има следния текст на испански:

Luis Boccherini: tuvo conciencia de su dignidad y fue pura alma de artista. Abrió una era nueva a la música instrumental de cámara. Honró a Italia fuera de Italia.[4]

Луиджи Бокерини: той съзнаваше достойнството си и притежаваше чистата душа на артист. Той отвори една нова ера на инструменталната камерна музика. Уважаван в Италия и извън Италия.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Стилът на Бокерини се характеризира с галантния чар на рококо[5], лекота и оптимизъм, показва много мелодични и ритмични инвенции, свързани с честото влияние на традиционните изпълнения на китара, характерни за второто му отечество Испания. Забравени след смъртта му през XIX век, неговите произведения придобиват по-голямо признание по-късно с преиздаване на нотните текстове на произведенията му, записи и в концертните зали.

Много от неговите камерни произведения следват традициите, установени от Йозеф Хайдн; все пак често се признава, че Бокерини е развил модела на Хайдн за струнен квартет, като е предоставил водеща роля на виолончелото, докато Хайдн му предоставя само роля на акомпанимент. По-скоро някои източници на стила на Бокерини се откриват в произведенията на известния италиански виолончелист Джовани Батиста Чири, който е творил преди Бокерини и Хайдн.

Бокерини е бил виртуозен виолончелист, може би най-съвършеният в историята на музиката. Той често е изпълнявал цигулков репертоар на виолончело, умение, което е придобил при заместване на заболели цигулари при концертни турнета. Това съвършено владеене на инструмента му донася високо признание от съвременниците му (особено от цигуларите Пиер Байо, Пиер Роде и виолончелиста Бернхард Ромберг) и се доказва от партиите на виолончелото в неговите произведения, особено в квинтетите за две виолончела, често разглеждани като концерти за виолончело със съпровод на струнен квартет.

Творчеството на Бокерини обхваща много камерни произведения:

  • 29 сонати за виолончело
  • над 10 сонати за цигулка със съпровод на клавесин или пиано
  • над 10 дуети за 2 цигулки
  • над 30 произведения за 3 инструмента
  • над 100 струнни квартета
  • 113 квинтета за 2 цигулки, виола и 2 виолончела; този вид квинтети за пръв път е въведен от Бокерини.

Освен това той е автор на:

  • над 30 симфонии
  • 12 концерта за виолончело и оркестър
  • религиозна музика: Стабат матер оп. 61 (Stabat Mater op. 61), Празнична меса (Missa Solemnis, партитурата е изгубена), мотети, оратории, кантати
  • опери: Ла Клементина (La Clementina), партитурата на която също е изгубена, арии.

Произведенията на Бокерини са каталогизирани от френския музиколог Ив Жерар (род. 1932)[6].

При позоваване на каталога на Жерар, пред каталожния номер се поставя буквата G., по името на съставителя му.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биографичен речник (ит.)
  2. Има разногласия относно опусния номер на това произведение. Известен е и с опусен № 13. В каталога на Жерар под № G. 275 е отбелязан този менует, но с опус 11 № 5. Тези разногласия са породени от факта, че в опус 13 има менует в същата тоналност, но е под № 6. Освен това менуетът е в тоналност ла мажор, а триото към него – в ре мажор. Това поражда и различни означения на тоналността му – както ла мажор, така и ре мажор.
  3. В редакцията на Грюцмахер втората част на G. 482 – Andante grazioso, е заменена с втората част на концерта в сол мажор, G.480 – Adagio (non troppo). Изменения има и в първата и третата част на концерта, като са вмъкнати фрагменти от концертите му в до мажор, G. 477 и ре мажор, G. 478. Освен това Грюцмахер пише и собствени каденци за този концерт – Gramophone The Archive
  4. Цитат от биографията му в страницата на гр. Боадиля дел Монте
  5. Heartz, Daniel. Music in European Capitals: the Galant Style, 1720–1780. London – New York, Norton edition, 2003. ISBN 0-393-05080-7
  6. Gérard, Yves: Thematic, Bibliographical and Critical Catalogue of the Works of Luigi Boccherini (London, Oxford University Press, 1969, 716p.) ISBN 0-19-711616-7

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Luigi Boccherini“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.