Луиджи Капуана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луиджи Капуана
Луиджи Капуана, 1889 г.
Луиджи Капуана, 1889 г.
Роден 28 май 1839 г.
Починал 29 ноември 1915 г. (76 г.)
Професия писател, драматург, журналист, литературен критик
Националност Флаг на Италия Италия
Активен период 1861 – 1915
Жанр драма, детска литература, научна фантастика, документалистика
Направление реализъм, натурализъм
Течение веризъм


Съпруга Аделаида Бернардини (1908 – 1915)
Уебсайт
Луиджи Капуана в Общомедия

Луиджи Капуана (на италиански: Luigi Capuana) е италиански журналист, литературен критик, драматург и писател на произведения в жанра драма, детска литература, научна фантастика и документалистика. Той е един от най-важните членове на реалистично-натуралистичното течение „веризъм“.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Луиджи Капуана е роден на 28 май 1839 г. в Минео, Италия, в богатото сицилианско семейство на земевладелците Гаетано Капуана и Доротеа Рагуза. През 1851 г. започва да учи право в Кралския колеж в Бронте, но след две години напуска по здравословни причини, продължавайки да се самообучава.

Получавайки лиценз се записва през 1857 г. в Юридическия факултет на Катания. През през 1860 г. напуска университета, за да участва в кампанията на Гарибалди като секретар на подземния въстанически комитет на Минео, а по-късно и като ръководител на оформящия се граждански съвет. През 1861 г. е издадена първата му пиеса посветена на Гарибалди.

В периода 1864 – 1868 г. се установява във Флоренция, за да опита да пише. Там се запознава с произведенията на френските писатели натуралисти и известните италиански писатели от онова време – Алеардо Алеарди, Джино Капони и др. През 1865 г. публикува първите си критически есета, а от 1866 г. работи като театрален критик на вестник „La Nazione“. Първият му разказ „Il dottor Cymbalus“ (Доктор Цимбал) е публикуван през 1867 г. във флорентинския вестник.

През 1868 г. се връща в Сицилия, мислейки да остане там за кратко, но смъртта на баща му и икономическите проблеми го принуждават да остане на острова. Пърнотачално работи като училищен инспектор, след това е общински съветник на Минео и е избран за кмет на селището. В този период той се доближава до идеалистичната философия на Хегел и позитивиста Анджело Камило Де Майс, и връзката ѝ с литературата.

След седемгодишен престой в Минео, през 1875 г. заминава за кратък престой в Рим, а след това по съвет на приятеля си Джовани Верга се премества в Милано. Там работи като театрален критик за вестник „Кориере дела Сера“.

През 1877 г. е издадена първата му сбирка с разкази „Profili di donne“ (Профили на жени), а през 1879 г. излиза първият му роман „Giacinta“, който се счита за манифест на италианския реализъм.

В периода 1890 – 1892 г. публикува два тома „Изследвания по съвременна литература“, с които събира статиите си за Зола, Гонкор, Верга и други писатели от тази епоха.

Връща се в Минео и за кратко време живее в Испика. В периода 1882 – 1883 г. живее в Рим и редактира „Fanfulla della domenica“, в периода 1883 – 1888 г. живее в Катания и Минео, а накрая се връща в Рим, където остава до 1901 г. В тези години литературната му продукция е много богата. През 1882 г. той публикува сборника с приказки „C'era una volta...“ с много фолклорни мотиви, сборниците с разкази Homo (1883), Le passionate (1893), Le Paesane (1894) и най-добрите критически есета, в които, отделяйки се от натурализма, разкрива собствената си естетика на автономията на изкуството. От този период са и известните му романи „Профумо“ (1892) и „Маркиз Рокавердина“ (1901), чието действие се развива в град Рагуза.

През 1900 г. става ръководител на катедрата по италианска литература в Женския институт за магистериум в Рим, където работи с колегите си Д'Анунцио и Пирандело.

През 1902 г. Капуана се завръща в Катания и преподава лексикография и стилистика в местния университет. Сред последните му произведения са томовете от приказки и разкази, „Съвести“ (1905), В страната на Загара (1910), „Американците от Рабато“ (1912 г.). Той допринася и за жанра на научната фантастика с някои от своите фантастични приказки, сред които „На острова на автоматите“ (1906), „В кралството на маймуните, Летящият и подземният град“ (1908), „Живата стомана“ (1913), и др.

Писателят е част от литературното движение, наречено веризъм, и проявява своето виждане както в своята критика, така и в художествените си произведения, давайки ясно предпочитание към натурализма и обективността и избягването на символизма.

Сред най-добрите разказвателни произведения на Капуана са романите, вдъхновени от сицилианския живот, героите и гротескните и трагични факти от тяхната провинция, те са забавни и винаги се опитват да подчертаят комичната страна, дори случаят да стане сериозен. Приказките, написани в бърза, опростена проза, пълна с рефрени, каданси и песни, остават може би най-щастливите произведения на писателя.

Луиджи Капуана умира на 29 ноември 1915 г. в Катания, Италия.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Бюст-паметник на писателя в Катания
Паметник на писателя в Минео

Романи и новели[редактиране | редактиране на кода]

  • Giacinta (1879)
  • La Reginotta (1883)
  • Ribrezzo (1885)
  • Homo (1883)
  • Vento e tempesta (1889)
  • Fumando (1889)
  • Profumo (1892)
  • Fanciulli allegri (1894)
  • Il marchese di Roccaverdina (1900 – 1901)
    Маркиз Рокавердина, изд.: „Народна култура“, София (1974), прев. Никола Иванов
  • Rassissione (1900)
  • Coscienze (1905)
  • Un vampiro (1906)
  • State a sentire! (1907)
  • Nel paese della zagara (1910)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Garibaldi. Leggenda drammatica in tre canti (1861)
  • Malìa (1891, 1902)
  • Spera di Sole (1893)
  • Bona genti (1906)
  • Lu cavaleri Pidagna (1909)
  • Ppi lu currivu (1911)
    От упорство, изд. „Casa Sicilia“ (2016), прев. Даниела Илиева
  • Cumparaticu (1911)
  • Riricchia (1911)
  • 'Ntirrugatoriu (1912)
    Разпит, изд. „Casa Sicilia“ (2016), прев. Даниела Илиева
  • I fratelli Ficicchia (1912)
  • Paraninfu (1914)
  • Don Ramunnu Limoli (1915)
  • Quacquarà (1915)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Profili di donne (1877)
  • Un bacio ed altri racconti (1881)
    Любов и други разкази, изд. „Гутенберг“ (1918), прев.
  • Le appassionate (1893)
  • Le paesane (1894)
  • La paura è fatta di nulla ed altre novelle (1906)
  • La prima sigaretta ed altre novelle (1907)

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • C'era una volta... Fiabe (1882)
  • Il regno delle fate (1883)
  • Il pecoro nero (1894)
  • Il drago, novelle, raccontini e altri scritti per fanciulli (1895)
  • Schiaccianoci, novelle e novelline (1897)
  • Scurpiddu (1898)
  • Avarizia (1899)
  • Le prodezze d'Orlando racconto (1899)
  • Gambalesta (1903)
  • Re Bracalone (1905)
  • Chi vuol fiabe, chi vuole? (1908)
  • Cara infanzia, racconti per fanciulli (1908)
  • Tiritituf (1915)

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Il dottor Cymbalus (1867)
  • L'ultima scappata (1899)
  • Pupattolina (1899)
  • Come Berto divenne buono, novellina (1906)
  • Eh! La vita..., Quinteri, Milano, 1913)
  • La primavera di Giorgio (1913)
  • Il diario di Cesare (1914)
  • Buono per inganno (1914)
  • L'omino di mamma (1914)
  • Guerra! Guerra! (1914)
  • Sarta per bambole (1914)
  • Un piccolo fregoli (1914)
  • Istinti e peccati (1914)
  • Prime armi (1915)
  • L'avventura di Liana (1915)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Studi sulla letteratura modernporanea (1880, 1882)
  • Il teatro italiano contemporaneo (1872)
  • Spiritismo? (1884)
  • La Sicilia e il brigantaggio (1892)
  • Mondo occulto (1896)
  • Gli „ismi“ contemporanei (1898)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1912 Malìa
  • 1926 Il cavalier Petagna
  • 1932 Zaganella e il cavaliere – по пиесата „Lu cavaleri Pidagna“
  • 1942 Gelosia – по романа „Il marchese di Roccaverdina“
  • 1946 Malìa
  • 1953 Gelosia – по романа „Il Marchese di Roccaverdina“
  • 1956 I girovaghi – по разказа „Cardello“
  • 1959 Spera di sole – ТВ филм
  • 1972 Il marchese di Roccaverdina – ТВ минисериал, 3 епизода
  • 1980 Giacinta – ТВ минисериал, 3 епизода

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Luigi Capuana“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Италия“         Портал „Италия