Луиза Пруска (1838–1923)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луиза Пруска
Luise von Preußen
велика херцогиня на Баден
Louise Grand Duchess of Baden.jpg
Родена
Починала
23 април 1923 г. (84 г.)
ПогребанаКарлсруе, Федерална република Германия

Религиялутеранство
Управление
Период1856 – 1907
Други титли принцеса от Прусия
Wappen Hohenzollern.svg
Семейство
РодХоенцолерн
БащаВилхелм I
МайкаАвгуста Сакс-Ваймарска
Братя/сестриФридрих III
СъпругФридрих I (Баден, велик херцог) (20 септември 1856 – 28 септември 1907)
Деца3 Фридрих II (Баден, велик херцог), Виктория Баденска, Лудвиг Вилхелм фон Баден (1865–1888)
Луиза Пруска в Общомедия

Луиза Мария Елизабет Пруска (на немски: Luise Marie Elisabeth von Preußen); * 3 декември 1838, Берлин; † 23 април 1923, Баден-Баден) от династията Хоенцолерн, е принцеса от Прусия и чрез женитба велика херцогиня на Велико херцогство Баден (20 септември 1856 – 28 септември 1907).

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Тя е единствената дъщеря на германския кайзер Вилхелм I от Прусия (1797 – 1888) и съпругата му принцеса Августа Сакс-Ваймарска (1811 – 1890), дъщеря на велик херцог Карл Фридрих фон Саксония-Ваймар-Айзенах и на Мария Павловна.

Заедно с брат си Фридрих III (1831 – 1888) тя расте в Берлин и след това от пролетта на 1850 г. в Кобленц. През 1855 г. тя сгодена за принц Фридрих I фон Баден (1826 – 1907), вторият син на велик херцог Леополд I фон Баден и принцеса София Шведска. На 20 септември 1856 г. в Берлин те се женят.

Луиза умира на 84 години на 23 април 1923 г.


Деца[редактиране | редактиране на кода]

Луиза и Фридриох имат три деца:[1]

  • Фридрих (II) Вилхелм Лудвиг Леополд Август, наричан Фриц (1857 – 1928), велик херцог на Баден
  • София Мария Виктория, наричана Вики (1862 – 1930), шведска кралица, съпруга на крал Густав V
  • Лудвиг Вилхелм Карл Фридрих Бертхолд (1865 – 1888), принц на Великото херцогство Баден

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Luise Großherzogin von Baden: Ich weiß, daß mein Erlöser lebt! Glaubensworte für Tage der Prüfung. Velhagen & Klasing, Bielefeld / Leipzig 1910

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hans v. Pezold: Großherzogin Luise von Baden. In: Deutsches Adelsblatt. 1933.
  • Leonhard Müller: Über die Reform der Töchtererziehung. Eine Denkschrift der Großherzogin Luise von Baden. In: Zeitschrift für die Geschichte des Oberrheins. Nr. 153, 2005, S. 531 – 543.
  • Ilona Scheidle: Queering biography. Methodologische Überlegungen am Beispiel der Biografie von Großherzogin Luise von Baden (1838 – 1923). In: Susanne Blumesberger, Ilse Korotin: Biografieforschung. Theoretische Diskurse und methodologische Konzepte. Wien 2012, S. 488 – 513.
  • Ilona Scheidle: Emanzipation zu Pflicht – Großherzogin Luise von Baden. In: Zeitschrift für die Geschichte des Oberrheins, 152 Jahrgang, 2004, S. 371 – 395.
  • Clemens Siebler: Baden-Württembergische Portraits.: Elisabeth Noelle-Neumann. Deutsche Verlags-Anstalt, Stuttgart 1999, ISBN 3-421-05271-9, S. 137 – 144.
  • Ueber die Wirksamkeit des Badischen Frauenvereins, 1878

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]