Луиза Савойска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луиза Савойска
графиня консорт на Ангулем, херцогиня дьо Бурбон, регентка на Франция, херцогиня на Немур
Bemberg fondation Toulouse - Portrait de Louise de Savoie, mère de François Ier - École De Jean Clouet (1475;1485-1540) 22x17 Inv.1013.jpg
Жан Клуе, Портрет на Луиза Савойска, майка на Франсоа I, Музей на Фондация „Бембърг“, Тулуза, Франция
Регент на Франсоа I
Регентство 1515, 1525-1526
Наследила Изабела Баварска
Наследена от Катерина Медичи
Лични данни
Родена
Починала
Погребана в Сен Дени (базилика)
Други титли Принцеса на Савоя
Графиня консорт на Ангулем (1490 - 1496)
Херцогиня на Немур (1524 - 1528)
Херцогиня на Оверн
Семейство
Династия Савойска династия по рождение
Валоа-Ангулем по брак
Баща Филип II Безземни Савойски
Майка Маргарита дьо Бурбон
Потомци Франсоа I
Маргарита Наварска
Герб Armes louise de savoie.png
Луиза Савойска в Общомедия

Луиза Савойска (, на италиански: Luisa di Savoia, на френски:  Louise de Savoie; * 11 септември 1476 Замък на Пон д'Ен в дн. Ен, † 25 септември 1531 Гре сюр Лоен в дн. Сен е Марн) – принцеса на Савоя, съпруга на граф Шарл Ангулем, майка на френския крал Франсоа I. Играе ключова роля в събитията по време на неговото царуване. Два пъти е регентка на Кралство Франция. Освен Франсоа I има и дъщеря - писателката Маргарита Наварска.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Луиза се ражда в семейството на херцог Филип II Савойски, нар. Безземни, и съпругата му Маргарита дьо Бурбон - дъщеря на Шарл I дьо Бурбон от брака му с Агнес Бургундска.

Има трима братя:

Освен това има седем полубратя и седем полусестри от втория брак на баща ѝ с Клодин дьо Брос Бретанска (* ок. 1450, † 13 октомври 1513) и от извънбрачните му връзки с Либера Портонери и Бона ди Романяно.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Понеже майка ѝ умира, когато Луиза е едва на 7 години, тя получава възпитанието си в двора на втората си братовчедка херцогиня Ан дьо Божьо - дъщеря на френския крал Луи XI и регентка на брат си Шарл VIII. В Амбоаз тя се сближава с Маргарита Австрийска - годеница и бъдеща съпруга на дофина Шарл. Впоследствие тяхната дружба помага да се постигне примирие между Испания и Франция.

Брак[редактиране | редактиране на кода]

Луиза Савойска и Шарл Ангулем играят на шахмат

На 16 февруари 1488 г. в Париж 11-годишната Луиза се омъжва за Шарл Ангулемски от Орлеанския клон на управляващата династия Валоа. Тя започва да съжителства със съпруга си на 15-годишна възраст. Въпреки, че той има две любовници, бракът не е нещастен и двамата споделя любовта си към книгите.

Начело на домакинството на Шарл е неговата кастеланка Антоанета дьо Полиняк, дама дьо Комбронде, от която той има две извънбрачни дъщери. Антоанета става компаньонка и довереница на Луиза. Децата им са отгледани заедно. Шарл има още една извънбрачна дъщеря от Жана льо Конт, която също живее в замъка Ангулем. По-късно Луиза урежда бракове за извънбрачните деца на съпруга си.

Първото дете на Луиза и Шарл - Маргарита се ражда на 11 април 1492 г., а второто - Франсоа, на 12 септември 1494 г.

Когато съпругът ѝ се разболява след езда през зимата на 1495 г., тя го гледа и страда много, когато той умира на 1 януари 1496 г. На 19 години тя остава вдовица и през остатъка на живота си носи само черни дрехи.

Вдовица и майка[редактиране | редактиране на кода]

Когато овдовяла Луиза ловко поставя децата си в положение, което да им осигури обещаващо бъдеще. Въпреки че останават в Коняк две години, тя мести семейството си в двора при възкачването на трона на крал Луи XII, братовчед на съпруга ѝ.

Луиза познава тънкостите на политиката и дипломацията и е силно заинтересувана от напредъка на изкуствата и науките в Ренесансова Италия. Тя се уверява, че децата ѝ са образовани в духа на италианския Ренесанс, подпомогнати и от нейния италиански изповедник Кристофоро Нумай от Форли. Тя поръчва книги специално за тях и преподава на Франсоа италиански и испански.

Когато Луи XII се разболява през 1505 г., той решава, че Франсоа трябва да го наследи, а Луиза и съпругата му Жана Френска трябва да бъдат част от регентския съвет. Той се възстановява и Франсоа става любимец на краля, който в крайна сметка му дава за жена дъщеря си Клод Френска на 8 май 1514 г. След брака Луи XII определя Франсоа за свой наследник.

Луиза се обкръжава с италианци и привлича в двора своите братя Геролам и Филиберт (от последния произхожда Савойско-Немурският дом). Тя провежда политика на семейни съюзи, която впоследствие без особен успех се опитва да продължи Екатерина Медичи.

Майка на крал[редактиране | редактиране на кода]

Със смъртта на Луи XII на 1 януари 1515 г. Франсоа става крал на Франция. На 4 февруари 1515 г. Луиза е обявена за херцогиня на Ангулем, а на 15 април 1524 г. - за херцогиня на Анжу.

Конфликт за наследството на Бурбоните[редактиране | редактиране на кода]

Майката на Луиза е една от сестрите на последните херцози на главния клон на Бурбон и след смъртта на Сузана, херцогиня на Бурбон през 1521 г., Луиза, въз основа на кръвното родство, предявява претенции към Херцогство Оверн и други владенията на Бурбоните. Това я води (с подкрепата на сина ѝ) до съперничество с Шарл III, херцог на Бурбон, вдовец на Сузана. Тя му предлага брак през 1523 г., за да уреди въпроса за наследството на Бурбоните. Когато предложението ѝ е отхвърлено от Шарл, Луиза полага усилия да го подкопае. Това води до изгнанието на херцога и опита му да възвърне изгубения си статус, като води война срещу краля. Шарл умира през 1527 г., след като не успява да си върне изгубените земи и титли. Луиза възстановява Оверн от конфискации и става херцогиня от името на сина си. В нейни ръце се съсредоточава огромен феодален домен, включващ Бурбон, БожолеОвернМаршАнгумоаМен и Анжу. Тя отстъпва Херцогство Немур на брат си Филиберт.

Регентка[редактиране | редактиране на кода]

Луиза Савойска символично поема „кормилото“ (символ на регенството) през 1525 г. и моли за помощ Сюлейман Великолепни, тук показан лежащ в краката ѝ.

Луиза Савойска остава политически активна от името на сина си, особено в първите години на неговото управление. По време на отсъствията му тя действа като регентка от негово име. Тя е и регентка на Франция през 1515 г. по време на войната на краля в Италия, и през 1525 - 1526 г., когато кралят е на война и по времето на затворничеството му в Испания.

През 1524 г. тя изпраща един от слугите си Жан-Йоахим де Пасано в Лондон, за да започне неофициални преговори с кардинал Томас Уолси за мирен договор. Преговорите са неуспешни, макар че навярно подготвят почвата за Договора от Мор следващата година между Хенри VIII и Луиза.

Луиза стартира приятелски отношения с Османската империя, като изпраща мисия до Сюлейман Великолепни с молба за помощ, но мисията е загубена по пътя си в Босна. През декември 1525 г. е изпратена втора мисия начело с Йоан Франджипани, която успява да достигне до Константинопол с тайни писма с молба за освобождението на крал Франсоа I и нападение срещу Хабсбургите. Франджипани се връща с положителен отговор от Сюлейман на 6 февруари 1526 г., с което започва първите стъпки към френско-османския съюз.

Тя е основният преговарящ за Договора от Камбре между Франция и Свещената Римска империя, сключен на 3 август 1529 г. Този договорр, наречен „Мир на дамите“, слага край на Втората италианска война между главата на династията Валоа Франсоа I Френски и главата на династията на Хабсбургите Карл V - император на Свещената Римска империя. Договорът временно потвърждава хабсбургската хегемония в Италия. Договорът е подписан от Луиза Савойска за Франция и Маргарита Австрийска за Свещената Римска империя.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Луиза Савойска умира на 55-годишна възраст на 22 септември 1531 г. в Гре сюр Лоен. Според легендата тя умира от страх, когато вижда комета. Тленните ѝ останки са погребани в базиликата „Сен Дени“ в Париж.

След нейната смърт земите ѝ, включително Оверн, се вливат в короната. Чрез дъщеря си Маргарита (кралица на Навара) и внучката си Жана д'Албре Луиза е прародителка на френските крале Бурбони, тъй като нейният правнук Анри Наварски е наследник на краля на Франция Анри IV.

След смъртта на Луиза Савойска нейният син Франсоа I предявява своите претенции спрямо Савойския трон към херцог Карл III Савойски, който му се пада чичо.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

От брака си има две деца:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Paule Henry-Bordeaux: Louise de Savoie, roi de France. Perrin, Paris 1971.
  • Gilbert Jacqueton: La politique extérieure de Louise de Savoie. Relations diplomatiques de la France et de l’Angleterre, pendant la captivité de François Ier. 1525—1526. Bouillon, Paris 1892 (online).
  • René Maulde-La-Clavière: Louise de Savoie et François Ier. Trente ans de jeunesse (1485—1515). Perrin, Paris 1895 (PDF; 16 MB).
  • Claude-Bernard Petitot (Ed.):Collection complète des mémoires relatifs à l’histoire de France. Band 16., S. 385—408 (online).
  • Ernest Quentin-Bauchart: Les femmes bibliophiles de France (XVIe, XVIIe, & XVIIIe siècles). Band 1. Damascène Morgand, Paris 1886, S. 11-23 (PDF; 15 MB).
  • Edith Helen Sichel: Women and Men of the French Renaissance. Archibald Constable & Co., Westminster 1903, S. 77-95 (PDF; 10,5 MB)
  • Hacket, Francis (1937). Francis the First. Garden City, New York: Doubleday, Doran and Company, Inc. ASIN B001DW6NR8.
  • Jansen, Sharon L. (2002). The monstrous regiment of women: female rulers in early modern Europe. Palgrave Macmillan. p. 182.
  • Knecht, R. J. (1994). Renaissance Warrior and Patron: The Reign of Francis I. Tuckwell Press. p. 1.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Luisa di Savoia“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „История“         Портал „История