Луиз Буржоа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луиз Буржоа
Louise Bourgeois
Портрет на Луиз Буржоа от Артуро Еспиноза
Портрет на Луиз Буржоа от Артуро Еспиноза
Рождено име Луиз Жозефин Буржоа
Родена
Починала
31 май 2010 г. (98 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Флаг на САЩ САЩ
Академия Сорбона
Учители Фернан Леже, Андре Лот, Касандра и Пол Колен
Направление Сюрреализъм
Награди Императорска награда (1999)
Съпруга Робърт Голдуотър
Луиз Буржоа в Общомедия

Луиз Буржоа (на френски: Louise Bourgeois) е американска скулпторка и художничка от френски произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 25 декември 1911 г. в Париж.[1] Родителите ѝ развиват бизнес, свързан с реставрация и търговия на старинни гоблени. В продължение на 10 години заедно със семейството живее и гувернантката ѝ, която не крие, че е любовница на бащата.

През 20-те години на 20 век започва да се занимава с изкуство. Следва за кратко математика в Сорбоната и посещава школите по рисуване на Фернан Леже, Андре Лот, Касандра и Пол Колен.

През 1937 г. се омъжва за американския изкуствовед Робърт Голдуотър, на следващата година заминава за Съединените щати, установява се в Ню Йорк, където живее до смъртта си. Двамата имат три деца.

Става известна със своите абстрактни скулптури и инсталации, както и с поредицата от големи скулптори на паяци, поставени пред някои от най-големите музеи за изкуство в различни краища на света.[2]

Умира на 31 май 2010 г. на 98-годишна възраст.[1][2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Смятана в продължение на десетилетия за един от символите на феминизма, в последните години Луиз Буржоа казва, че е уморена от прекалено опростените и еднопланови трактовки на творбите ѝ. В различни периоди от творчеството ѝ тя е била близо и до експресионистите, и до сюрреалистите, и до модернистите, изпитвала е влиянието на Макс Ернст и Константин Брънкуш и самата тя е повлияла на Ева Хесе, Джонатан Боровски, Анет Месаже. Била е част от кръга на Льо Корбюзие, Миро и Танги и спокойно можеше да се нареди до Пабло Пикасо и Анди Уорхол. Но творчеството ѝ е дълбоко индивидуално – фигуративността е основният ѝ белег, неразделно съчетана с абстрактното и изпълнена с много геометрия, в която експресионизмът е екзистенциализъм, а индивидуалното е митологизирано.

„Maman“ до Музея Гугенхайм в Билбао

Въпреки че Буржоа е световноизвестна със своите скулптури-паяци, които дори ѝ печелят прозвището жената-паяк, творчеството ѝ е опряно на личния ѝ опит и личното преживяване. Отворено е за всякакви материали – гипс, пластмаса, тъкани, дърво, цимент, латекс, каучук, бронз, мрамор. Повтарящите се форми съществуват в клетки, пещери и леговища и внушават дълбока сексуалност на произведенията ѝ. Техниките също са неограничени – от живописта и рисунката до гравюрата, от скулптурата до архитектурата. Стилът ѝ може да се определи като „емоционален индивидуализъм“ и както правилно отбелязва един изкуствовед: „Луиз Буржоа не е от творците, които тичат след модата, точно обратното – чакат модата да ги настигне.“

Сред най-прочутите ѝ скулптури е често излаганата „Изследване на природата“ (1984), сфинкс без глава, с мощни нокти и множество гърди. Най-провокативната ѝ творба пък е „Fillette“ (1968), огромен свободно стоящ в пространството латексов фалос.[1]

„Семейни произшествия“ в Тейт Модърн в Лондон, 2006.

Нейните многобройни фигури от бели гипсови мъжки фалоси, изложени в нюйоркския музей Гугенхайм през 2008 г. не шокират, а привличат и предизвикват усмивки. На нейния най-известен портрет от 1982 година, направен от фотографа Робърт Мейпълторп, топло усмихнатото сбръчкано лице на художничката стои редом с огромни мъжки гениталии и излъчва женственост, уязвимост и твърдост едновременно и една неподправена сексуалност. Аскетичните „Женски небостъргачи“, изложени в лондонската Тейт Модърн през 2007 г. излъчват всъщност разкош и лукс – този духовен разкош и творчески лукс, които са характерните черти на изкуството на най-голямото дамско име в съвременното изобразително изкуство.

В един толкова доминиран от мъжкото начало свят, дори да се казваш Луиз Буржоа и да носиш в сърцето си фантазия и творчески размах с мощта на ядрена централа, успехът не идва лесно. Първата си ретроспективна изложба тя прави на... 71 години не къде да е, а в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк през 1982 г., чака още 5 години до първата си изложба в Европа, още 10, за да получи първата си награда „Златен лъв“. За да стигнем до 2008 г., когато лично френският президент Никола Саркози ѝ връчва Ордена на Френския легион в собствения ѝ дом. За щастие освен с огромен талант, съдбата я е дарила и с дълголетие. До самата си смърт на почти 99 години тя продължава да живее в дома си на Западна 20-та улица в Ню Йорк и продължава да е вдъхновение за милиони жени по света в стремежа им към творческа свобода.

„Всеки ден трябва да се отказваш от миналото си, тоест да го приемаш; когато човек не успее да го приеме, става скулптор“. Тези думи на Луиз Буржоа всъщност са ключът към тълкуването на цялото ѝ творчество – едно непрекъснато връщане към миналото, към травмите от детството, към освобождението от тях, едно непрекъснато възпроизводство на борческия ѝ дух.

„Пейки очи“ (1996 – 1997), черен зимбабвийски гранит, Скулптурен парк Умедален в Умео, Швеция.

Закъснелият триумф на Луиз Буржоа докосва и Атина. До 12 септември 2010 г. в Музея на кикладското изкуство в гръцката столица може да се види по-старата ѝ серия „Персонажи“. Създадени в периода 1947 – 1953 година, издължените ръбести фигури първоначално са изваяни от дърво с идеята да се направят и в бронз. С размерите на живи хора фигурите стоят на групи, един вид социални групи от изправени фигури. Комбинирани със стройните платнени колони, цикълът „Персонажи“ е едно от произведенията на скулпторката, които са оказали най-голямо влияние върху модерното изкуство на 20 век. Той ще бъде в компанията на внушителната скулптура „Avenza Revisited II“, върху която художничката работи в периода 1968 – 1969 година. Луиз Буржоа определя фигурата като част от серията „Антропоморфни пейзажи“ и е вдъхновена от едноименното италианско градче, известно с мраморните си кариери. В стилната сграда на ъгъла на улиците „Василисис Софияс“ и „Неофитос Дукас“ е изложена още и по-новата ѝ серия червени гваши – поредното свидетелство колко обсебена е Буржоа от идеята за връзките, семейството, сексуалния акт, бременността и отглеждането на децата. Куратор на изложбата е Грегор Мюир, директор на лондонската Hauser & Wirth.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

„Maman“ (1999) пред Националната галерия на Канада в Отава

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Holland Cotter, „Louise Bourgeois, Artist and Sculptor, Is Dead“, Ню Йорк Таймс, 31 май 2010 г.
  2. а б Richard Dorment, „Louise Bourgeois: The shape of a child's torment“, The Telegraph, 9 октомври 2007 г.
  3. Book of Members, 1780 – 2010: Chapter B. // American Academy of Arts and Sciences. Посетен на July 25, 2014.
  4. http://www.nationalacademy.org/academy/national-academicians/
  5. Reply to a parliamentary question (pdf). // с. 1709. Посетен на 3 януари 2013.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]