Луисеньо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Луисеньо (на английски: Louiseño) е Калифорнийско индианско племе живяло в около 50 малки села в басейна на река Сан Луис Рей в южна Калифорния.[1]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Името луисеньо е взето от името на мисията Сан Луис Рей, други които били свързани с мисията Сан Хуан Капистрано са наречени хуаненьо. Двете групи също са наричани „Гечем“ или „Кечем“ по индианското име на мисиите. Самоназванието на луисеньо е „пайомкоуишум“ или „атаксум – хора“. Понякога, заедно с други Калифорнийски индианци свързани с испанските мисии са наричани с общото име Индианци от мисиити или Мисионерски индианци.[2][1]

Език[редактиране | редактиране на кода]

Езика им е тясно свързан с езика на хуненьо, класифициран към подгрупата Купан на групата Такик на Юто-ацтекското езиково семейство.[2]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Спорид предварителни оценки, преди контакта с европейците луисеньо и хуаненьо наброяват общо около 10 000 души. През 1910 г. са регистрирани само 100 луисеньо. До край на 20 век населението им нараства до 1795 души.[2]

Препитание на племето давали различни диви растителни храни. Хората още ловували дребен дивеч, ловяли риба и събирали черупчести мекотели по крайбрежието. Селата им, малки по размер били разположени главно по река Сан Луис Рей. Всяко село било управлявано от „нут“ (наследствен вожд), „паха“ (церемониален лидер) и „пуупулам“ (селски съвет). Основно жилище било конична колиба покрита с тръстика, треви или кора. Всяко село имало още церемониална колиба за потене вкопана в земята и покрита с пръст, както и церемониални открито заграждение.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Още в началото на испанското присъствие някои луисеньо са покръстени и заселени в мисията Сан Диего де Алкала. Малко по-късно са създадени мисиите Сан Луис Рей и Сан Хеан Капистрано. През 1834 г. мисиите са секуларизирани и луисеньо и хуаненьо са оставани да се справят сами. Като цяло двете племена са приятелски настроени към белите заселници по време и след Златната треска. През 1875 г. Правителството създава няколко резервата и племето е заселено в тях. Федералният контрол върху резерватите и асимилационната политика водят до частично прекратяване на федералните услуги през 1950-те. Това стимулира племето да възобнови племенното самоуправление и самоопределение. През 1960-те благодарение на нови федерални програми за подпомагане на местното население, племето влиза в нова по-добра фаза на развитие. Днес луисеньо е едно от важните федерално признати племена в региона. То контролира 8 ранчерии или резервата, 5 в околностите на Сан Диего, 2 в околностите на Ривърсайд и 1 в околността на Сан Бернардино.[1][2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Waldman, Carl. Encyclopedia of Native American Tribes, Third Edition. New York, Infobase Publishing, 2006. с. 145.
  2. а б в г Pritzker, Barry M.. Native Americans: An Encyclopedia of History, Culture, and Peoples. California, ABC CLIO, 1998. с. 174 – 176.