Луис Сепулведа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луис Сепулведа
Luis Sepúlveda
чилийски писател, журналист и политически деец
През 2009 г.
През 2009 г.

Роден
Овале, Чили
Починал
16 април 2020 г. (70 г.)

Националност  Чили
Учил в Чилийски университет
Работил в журналист
Литература
Жанрове роман
Известни творби Старецът, който четеше любовни романи (1989)
Деца 1

Уебсайт
Луис Сепулведа в Общомедия

Луис Сепулведа (на испански: Luis Sepúlveda) е чилийски писател, режисьор, журналист и политически деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Овале, Чили на 4 октомври 1949 г. Баща му е член на Комунистическата партия, собственик на ресторант, а майка му е индианка, медицинска сестра.

Израства в столицата, където завършва средно образование и прописва, окуражаван от учителя му по история.[1] Член е на Комунистическата младеж на Чили от 15-годишен. Учи театрална режисура в Националния университет, активист е в студентското движение.

През 1969 г. получава стипендия за 5 години, за да продължи театралното си обучение в Московския университет, но след 5 месеца я спират поради „лошо поведение“ (сприятелява се с дисиденти).

Връща се в Чили. Член е на Армията за национално освобождение (на Социалистическата партия).

Работи в администрацията на тогавашния премиер Салвадор Алиенде (лидер на Социалистическата партия) в отдела по култура, където отговаря за издаването на евтина поредица с класическа литература за широката аудитория. Действа и като посредник между правителството и чилийски компании.

След преврата в Чили от 1973 г., чрез който на власт идва ген. Аугусто Пиночет (начело на военната хунта, управлявала до 1990 г.), е задържан за 2,5 години, като е подлаган на мъчения. Освободен е условно благодарение на германския филиал на „Амнести интернешънъл“ (международна неправителствена организация за защита на човешките права със седалище в Лондон, Великобритания) и остава под домашен арест.

Успява да избяга и почти за година е в неизвестност. С помощта на негов приятел, ръководил „Алианс Франсез“ (организация за разпространение на френския език и култура извън Франция) във Валпараисо, създава театрална трупа, която става първата проява на съпротива в културата. След година е арестуван повторно и получава доживотна присъда (по-късно намалена до 28 години) за измяна и подривна дейност. Германският филиал на „Амнести интернешънъл“ отново се намесва и присъдата му е намалена до 8 години изгнание.

През 1977 г. напуска Чили и заминава в изгнание да преподава испанска литература в Швеция. Но още на първата спирка в Буенос Айрес се отклонява и отива в Уругвай. Тъй като много от неговите уругвайски и аржентински приятели са мъртви или в затвора заради техни диктаторски режими, отива първо в Сао Пауло в Бразилия, а след това в Парагвай. Отново трябва да замине заради местния режим.

Накрая се установява в Кито, Еквадор като гост на приятеля си Хорхе Енрике Адум (еквадорски поет и писател). Сепулведа ръководи театъра при „Алианс Франсез“, основава театрална трупа и участва в проучването на ЮНЕСКО на въздействието от заселването на индианците шуари. По време на експедицията живее сред шуарите в продължение на 7 месеца и осъзнава, че Латинска Америка е мултикултурен и многоезичен континент, където марксизъм-ленинизмът, който е учил, е неприложим за изостаналото икономически селско население. Работи в тесен контакт с индиански организации, изработва първия учебен план по грамотност за сдружението на селяните в еквадорската провинция Имамбура в Андите.

През 1979 г. се присъединява към международната революционна бригада „Симон Боливар“ (Brigada Simón Bolívar) – латиноамерикански аналог на интернационалните бригади, с която се сражава в Никарагуа. След победата на Сандинистката революция Сепулведа започва да работи като журналист и година по-късно поема към Европа.

Отива в Хамбург, Германия заради своето възхищение към германската литература (научава немски в затвора) и особено към романтици като Новалис и Фридрих Хьолдерлин. Там работи като журналист и пътува често до Латинска Америка и Африка.

През 1982 г. се свързва с природозащитната организация „Грийнпийс“ и работи като член на екипажа на неин кораб до 1987 г. След това работи като координатор между филиали на организацията.

Живее в Хихон, Астурия, Испания от 1996 г. Умира на 70 години в Централната университетска болница на Астурия в Овиедо от COVID-19 по време на световната пандемия на 16 април 2020 г.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Cronica de Pedro Nadie (Хрониката на някой си Педро), 1969
  • Los miedos, las vidas, las muertes y otras alucinationes (Страхът, животът, смъртта и други халюцинации), 1986
  • Cuaderno de viaje (Пътен дневник), 1987
  • Mundo del fin del mundo (Свят на края на света), 1989
  • Un viejo que leía novelas de amor (Старецът, който четеше любовни романи), 1989
  • La frontera extraviada (Изгубената граница), 1994
  • Nombre de torero (Името на тореадора), 1994
  • Al andar se bace el camino se bace el camino al andar. Patagonia Express (Патагония експрес), 1995
  • Historias marginales (Отритнати истории), 2000
  • Hot line (Гореща линия), 2002
  • La locura de Pinochet y otros artículos (Лудостта на Пиночет и други статии), 2002
  • Diario de un killer sentimental seguido de Yacaré (Дневникът на един сантиментален убиец. Якарè)
  • Komplot: Primera parte de una antologia irresponsable (Заговор: Първата част на една объркана антология)
  • Los peores cuentos de los hermanos Grim (Най-лошите приказки на братята Грим), 2004
  • Historia de una gaviota y del gato que le enseño a volar (Историята на една чайка и на котарака, който я научи да лети), 1996

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • Vivir a los 17, 1986 (режисьор и сценарист)
  • Tierra del fuego, 2000 (сценарист)
  • Nowhere, 2002 (режисьор и сценарист)
  • Corazón verde, 2002 (сценарист)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Marcia Scantlebury. Luis Sepúlveda: No soy un mitómano Архив на оригинала от 2016-08-17 в Wayback Machine. Архив на оригинала от 2016-03-11 в Wayback Machine., El Sábado, septiembre de 2002; reproducido en el archivo Letras.s5; acceso 14.07.2012
  2. Aguilar, Andrea. El escritor chileno Luis Sepúlveda muere con coronavirus en Oviedo. // El País, 16.04.2020 г. (на испански)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]