Направо към съдържанието

Луис ван Гаал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луис ван Гаал
Лична информация
Роден
Алойсийос Паульос Мария ван Гаал
8 август 1951 г. (74 г.)
Ръст185 см
Постполузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1972 – 1973
1973 – 1977
1977 – 1978
1978 – 1986
1986 – 1987
Общо:
Аякс
Антверпен
Телстар
Спарта Ротердам
АЗ Алкмар
0
43
25
248
17
333
(0)
(7)
(1)
(26)
(0)
(34)
Треньор
1986 – 1988
1988 – 1991
1991 – 1997
1997 – 2000
2000 – 2002
2002 – 2003
2005 – 2009
2009 – 2011
2012 – 2014
2014 – 2016
2021 – 2022
АЗ Алкмар (помощник)
Аякс (помощник)
Аякс
Барселона
Нидерландия
Барселона
АЗ Алкмар
Байерн Мюнхен
Нидерландия
Манчестър Юнайтед
Нидерландия
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Луис ван Гаал в Общомедия

Алойсийос Паульос Мария „Луис“ ван Гаал (на нидерландски: Aloysius Paulus Maria (Louis) van Gaal, произношение:[luˈwi vɑŋˈxaːɫ] – Лу'и ван Хаал), роден на 8 август 1951 година в Амстердам, е бивш нидерландски футболист и настоящ футболен треньор и функционер.

Под негово ръководство са били отборите на Аякс, Барселона, АЗ Алкмар и Байерн Мюнхен, като след световното първенство по футбол през 2014 г. поема Манчестър Юнайтед.

След края на състезателната си кариера като футболист на ФК Антверпен, Спарта Ротердам и АЗ Алкмаар, става помощник-треньор през 1986 година. След кратка кариера в АЗ, отива в Аякс и става асистент на Лео Беенхакер. През 1991 г. Беенхакер е уволнен и амбициозният ван Гаал е назначен за главен мениджър.

Ръководи Аякс от 1991 до 1997 г. с който завоюва три шампионски титли в Ередивизие – 1994, 1995 и 1996, и на три Суперкупи на Холандия през 1993, 1994 и 1995 година. На Европейската сцена триумфира с Купата на УЕФА през 1992 г. и Шампионската лига през 1995 г., след победа във финала над Милан. Същата година Аякс побеждава и бразилския Гремио в мач за Междуконтиненталната купа. През 1996 г. Аякс отново играят финал в Шампионската лига, но този път губят от Ювентус на Стадио Олимпико в Рим след продължения и изпълнение на дузпи. През този период в състава на холандския гранд присъстват футболисти като Патрик Клуйверт, Марк Овермарс, Франк де Бур и Роналд де Бур, Едгар Давидс, Уинстън Богарт, Михаел Райзигер и Едвин ван дер Сар.

През 1997 г. поема ФК Барселона. Въпреки че печели на два пъти Примера Дивисион, ван Гаал е засипан от критики и напуска след тригодишен престой в клуба. Завръща се в Холандия и става селекционер на Националния отбор, когото води в квалификациите за Световно първенство по футбол 2002.

С националния отбор се проваля в квалификациите и не успява да ги класира за финалите на Световното първенство, и след кампанията е заменен от Дик Адвокаат. Същата година се завръща в Испания и поема за кратко Барселона, но напуска само след шест месеца, заменен от Радомир Антич. През 2004 г. става технически директор в Аякс, но подава оставка същата година.

През 2005 г. заменя Ко Адриансе като мениджър на кормилото на АЗ Алкмаар. Завършва сезон 2006/2007 на 3-то място в Ередивизие, 3 точки зад шампиона ПСВ Айндховен и подгласниците от Аякс Амстердам. В края следващия сезон е напът да напусне поради слабото представяне на отбора (завършва 12-и) [1]. Но след като някои от играчите заявяват, че искат той да остане, Луис ван Гаал решава да им даде шанс за изява под негово ръководство и остава. През сезон 2008/2009 спечелва титлата с Алкмаар 3 кръга преди края на първенството [2]. Като през сезона записва поредица от 28 мача без загуба и завършва с най-голяма голова разлика. Още в средата на май 2009 г. става ясно, че ван Гаал няма да продължи да е треньор на Алкмаар и подписва 2-годишен договор с Байерн Мюнхен [3].

От 1 юли 2009 г. Луис ван Гаал започва тренировки с Байерн. Като за новия си работодател се изказва, че е „клуб мечта“ [4]. Сезонът започва тежко, отборът не е на първо място в Бундеслигата и също така е на крачка от отпадане още в групите на Шампионската лига. Започва да се говори, че ван Гаал ще си тръгне по-рано от предшественика си Юрген Клинсман. В кадрови план той успява да привлече Арен Робен от Реал Мадрид, който по-късно през сезона се оказва важен играч за отбора. От друга страна Лука Тони, един от ключовите играчи при постигнатия от Байерн дубъл през 2007/08, е пратен под наем в Рома в средата на сезона. Също така дава възможност за изява на млади футболисти от школата на Байерн.

Малко преди Коледа настъпва обрат, чийто най-ярък символ е победата над Ювентус в Торино с 4:1. Отборът подобрява играта си и се изкачва на първа позиция в шампионата, а след драматичен четвърт финален мач на Олд Трафорд срещу Манчестър Юнайтед стига и до финал в Шампионската лига. Още в първия си сезон в Мюнхен Луис ван Гаал успява да спечели Бундеслигата и Купата на Германия. А на финала в Шампионската лига се изправя срещу Интер Милано на бившия си помощник от Барселона Жозе Моуриньо. Байерн губи финала с 2:0 и не успява да направи исторически требъл. И все пак в края на сезона ван Гаал е избран за треньор на годината след анкета направена от списание „Кикер“ и съюза на професионалните играчи в Германия.

В началото на сезон 2010/11 Луис ван Гаал спечелва с отбора Суперкупата на Германия. След серия разочароващи резултати, застрашаващи третото място в класирането, даващо право на участие в Шампионската лига, Байерн уволнява Ван Гаал преди края на сезон 2010/2011. До края на сезона отборът е воден от помощника му Андреас Йонкер.

Ван Гаал в АЗ Алкмаар

Аякс

ФК Барселона

АЗ Алкмаар

Байерн Мюнхен

Индивидуални

  • Награда Ринус Микелс (за най-добър треньор) (2) – 2007, 2009
  • Холандски спортен треньор на годината – 2009
  • Die Sprachwahrer des Jahres – 2009
  • Германски футболен треньор на годината – 2010
  1. Soccer-Van Gaal to step down as AZ Alkmaar coach – report // Reuters UK, 28 март 2008. Архивиран от оригинала на 27 октомври 2020. Посетен на 13 май 2009.
  2. ПСВ Айндховен вкара 6 на Аякс и направи АЗ Алкмаар шампион // Sportal.bg, 19 април 2009. Архивиран от оригинала на 11 януари 2012. Посетен на 13 май 2009.
  3. Ван Гаал официално пое Байерн // Sportal.bg, 13 май 2009. Архивиран от оригинала на 12 януари 2012. Посетен на 13 май 2009.
  4. Technique and discipline to the fore // Bundesliga.de, 14 май 2009. Посетен на 27 юли 2009.[неработеща препратка]