Луи Алтюсер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи Алтюсер
Louis Althusser
френски философ
Портрет с химикал от Артуро Еспиноза, 2013 г.
Портрет с химикал от Артуро Еспиноза, 2013 г.

Роден
Починал
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Школа марксизъм, структурализъм
Интереси политика, икономика, идеология
Образование Екол Нормал Сюпериор
Повлиян
Повлиял
Луи Алтюсер в Общомедия

Луи Пиер Алтюсер (на френски: Louis Pierre Althusser, произношение: [altyˡseʁ]; 16 октомври 1918 - 22 октомври 1990) е френски философ марксист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е роден в Алжир и е учил в Екол Нормал Сюпериор в Париж, където по-късно става професор по философия.

Алтюсер е през целия си живот член, а понякога и силен критик, на Френската комунистическа партия. Неговите аргументи и тезиси са положени срещу заплахите, които той вижда като атакуващи теоретичните основи на марксизма. Това включва както на влиянието на емпиризма върху марксистката теория, и хуманистчните и реформистки социалистически ориентации, които се проявяват като девиации в Европейските комунистическите партии, както и на проблема с "култа към личността" и този на идеологията сама по себе си.

Алтюсер обикновено се посочва като структурален марксист, въпреки че отношенията му с другите школи на френския структурализъм не са на опростена принадлежност, той е критичен към много аспекти на структурализма.

Последните години на Алтюсер са белязани от силно падение, след като удушава и убива съпругата си, за което пледира за понижено чувство за отговорност (временна невменяемост) и е хоспитализиран в психиатрия за известно време.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Montesquieu, la politique et l'histoire, PUF, 1959 (rééd.)
  • Pour Marx, Maspero, coll. „Théorie“, 1965 ; (rééd. avec un avant-propos d'Étienne Balibar et postface de Louis Althusser, coll. „La Découverte / Poche“, 1996).
  • Lire le Capital (1965 ), в съавторство с Жак Рансиер, Етиен Балибар и др. PUF, coll. „Quadrige“, 1996.
  • Philosophie et philosophie spontanée des savants (1967), Maspero, coll. „Théorie“, 1974.
  • Éléments d'autocritique, Hachette, coll. „Analyse“, 1974.
  • Positions, Éditions Sociales, 1976; réédition coll. „Essentiel“, 1982.
  • Écrits sur la psychanalyse. Freud et Lacan, Stock / IMEC, 1993; rééd. Le Livre de poche, coll. „Biblio-essais“, 1996.
  • Sur la philosophie, Gallimard, coll. „L'infini“, 1994.
  • Philosophie et marxisme : entretiens avec Fernanda Navarro (1984-1987)
  • La Transformation de la philosophie: conférence de Grenade (1976).
  • Écrits philosophiques et politiques vol.1, vol.2, textes réunis par François Matheron, Stock / IMEC, 1994-5.
  • Le Retour à Hegel (1950)
  • Marx dans ses limites (1978)
  • Machiavel et nous (1962-1986), Stock/Imec 1994; Tallandier 2009.
  • Sur Lévi Strauss (1966)
  • Sur Feuerbach (1967)
  • Sur Brecht et Marx (1968)
  • Cremonini, peintre de l'abstrait (1977)
  • Lam (1977)
  • Politique et Histoire de Machiavel à Marx - Cours à l'École normale supérieure 1955-1972, Seuil, coll. „Traces écrites“, 2006
  • Lettres à Hélène, préface de Bernard-Henri Lévy, Grasset/IMEC, 2011
На български език
  • За Материалистическата диалектика в сб. Практиката, София: СУ, 1990, с. 133-172
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Louis Althusser“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.