Луи Бусенар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луи Бусенар
Louis Henri Boussenard
Луи Бусенар, 1898 г.
Луи Бусенар, 1898 г.
ПсевдонимФрансоа Девин
Роден4 октомври 1847 г.
Починал11 септември 1910 г. (62 г.)
Професияписател, журналист
Националност Франция
Активен период1879 – 1910
Жанрприключенски роман, научна фантастика, детска литература
СъпругаРозали Леш
Албертин Делафуа
Луи Бусенар в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Луи Бусенар (на френски: Louis Boussenard) е френски журналист и писател на произведения в жанра приключенски роман, научна фантастика, пътепис и детска литература.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Луи Анри Бусенар е роден на 4 октомври 1847 г. в село Ескрен, департамент Лоаре, Франция, в семейството на Луи-Антоан Бусинар, управител на замъка Ескрен и събирач на общински данъци, и Елоиз Ленс, прислужница в замъка. В периода 1860 – 1867 г. учи либерални изкуства в град Питивие, след което следва в медицинския факултет на Сорбоната.

По време на френско-пруската война от 1870 – 1871 г. е мобилизиран и служи като полкови лекар. Ранен е при Шампини. След войната известно време продължава медицинското си образование, но скоро прекъсва и се насочва към журналистиката и литературата.

На 1 август 1875 г. неделната притурка на към вестник „Фигаро“ публикува първия му разказ „Лов в Австралия“. През следващите години работи като колумнист, репортер и хроникьор в парижките вестници „Le Corsaire“, „Le Petit Parisien“, „La Justice“, и др. През 1878 г. започва да пише за седмичника „Журнал за пътувания и приключения по суша и море“, чийто водещ автор остава до края на живота си. В него са публикувани неговите екшън приключенски романи наситени с научнопопулярна информация за флората, фауната, обичаите и обичаите на екзотичните страни.

Успехът му идва с романа „Черната стрела“ от поредицата „Околосветското пътешествие на едно хлапе от Париж“. След публикуването на прпоизведенията на страниците на списанието, повечето от романите му са публикувани като отделни книги. С подкрепата на списанието и Министерството на образованието той пътува до Френска Гвиана, Мароко, Сиера Леоне и на други места, където изучава местния живот и фолклор, и открива нови идеи за творчеството си.

През 1880-те той напуска Париж и се установява в провинцията, в родния си департамент Лоаре, живеейки първо в Нанто-сюр-Есон и Вилар, а после в Малсерб.

Има два брака, но няма деца. На 2 юни 1881 г. се жени за 30-годишната Розали Леш, но скоро се разделят, а бракът им е прекратен чак през 1909 г. След фактическата раздяла живее от 1883 г. с Албертин Делафуа, с която се жени официално на 18 август 1909 г.

През 1902 г. се връща към журналистиката и в продължение на осем години, под псевдонима Франсоа Девин, публикува на страниците на регионалния седмичник „Le Gâtinais“ колоната „Писма на един селянин“, в която изразява своите възгледи за политиката, религията и обществото.

Последната година от живота си прекарва в Орлеан. През юни 1910 г. почива съпругата му. Луи Бусенар умира след продължително боледуване и операция на 11 септември 1910 г. в Орлеан. Погребан е в родното си село. Според завещанието му всичките му ръкописи са изгорени.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • À travers l'Australie. Les Dix millions de l'Opossum Rouge (1879)
  • La Chasse à tir mise à la portée de tous (1886)
  • Les Chasseurs de caoutchouc (1887)
    В джунглите на Амазонка, изд. „Световна библиотека“ (2016), прев. Славомир Петров
  • Aux Antipodes (1890)
  • Aventures extraordinaires d'un homme bleu (1891)
  • Le Défilé d'enfer (1891)
  • Chasseurs canadiens (1892)
    Канадски ловци, изд.: „Народна култура“, София (1971), изд. „Параф“ (1992), прев. Алфред Керемидаров
  • Les Français au Pôle nord (1892)
  • Les Mystères de la Guyane (1892)
  • De Paris au Brésil par terre, à la poursuite d'un héritage (1892)
    Долината на въздишките : Приключения в Бразилия, изд. „?“ (1919), прев.
  • Deux Mille Lieues à travers l'Amérique du Sud (1892)
  • Aventures d'un héritier à travers le monde (1892)
  • Aventures, périls et découvertes des voyageurs à travers le monde. Afrique, Pôle nord et Océanie (1894)
  • Le Secret de Germaine (1896)
  • Sans le sou (1897)
  • Juana, la fiancée mexicaine (1903)
  • Le Zouave de Malakoff (1903)
  • Les Aventures de Roule-ta-Bosse (1907)
  • Monsieur... Rien ! Aventures extraordinaires d'un homme invisible (1907)
  • La Terreur en Macédoine (1912)

Серия „Околосветското пътешествие на едно хлапе от Париж“ (Le Tour du monde d'un gamin de Paris)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Les Mangeurs d'hommes (1880)
    Черната стрела. В страната на вечната пролет и на людоедите, изд. „Ст. Атанасов“ (1930), прев. Ст. Атанасов
    Отвъд Ойапока : В страната на вечната пролет и на човекоядците, изд. „Хирон“ (1992), прев. Ст. Атанасов
  2. Les Bandits de la mer (1880)
    Смелите скитници, изд. „Ст. Атанасов“ (1935), изд. „АЛ“ (1992), прев. Ст. Атанасов
  3. Le Vaisseau de proie (1880)

Серия „Робинзоните от Гвиана“ (Les Robinsons de la Guyane)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Le Tigre blanc (1882)
    Белият тигър, изд. „П. Кънчев“ Шумен (1919), прев. Моско Москов
  2. Le Secret de l'or (1882)
  3. Les Mystères de la forêt vierge (1882)

Серия „Приключенията на едно хлапе от Париж през Океания“ (Aventures d'un gamin de Paris à travers l'Océanie)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Les Cannibales de la mer de corail (1883)
  2. Le Sultan de Bornéo (1883)
  3. Les Pirates des Champs d'or (1883)

Серия „Опасни приключения на трима французи в Страната на диамантите“ (Aventures périlleuses de trois Français au Pays des Diamants)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Aventures périlleuses de trois Français au Pays des Diamants (1884)
  2. Le Trésor des rois cafres (1884)
  3. Les Drames de l'Afrique australe (1884)
    Крадци на диаманти – сборник, изд. „Атания“ Русе (1993), прев. Наташа Стоянова, Татяна Иванова

Серия „Приключенията на едно хлапе от Париж“ (Aventures d'un gamin de Paris au pays)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Aventures d'un gamin de Paris au pays des bisons (1886)
  2. Aventures d'un gamin de Paris au pays des lions (1886)
  3. Aventures d'un gamin de Paris au pays des tigres (1886)

Серия „Мосю Синтез“ (Monsieur Synthèse)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Les Secrets de Monsieur Synthèse (1888)
  2. Dix mille ans dans un bloc de glace (1890)

Серия „Пътуванията и приключенията на мадмоазел Фрикет“ (Voyages et aventures de mademoiselle Friquette)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Les Exploits d'une ambulancière (1897)
  2. L’île en feu (1898)

Серия „Жан Грандие“ (Jean Grandier)[редактиране | редактиране на кода]

  1. L'Enfer de glace (1900)
  2. Le Capitaine Casse-Cou (1901)
    Капитан Луда глава, изд. „Паритет“ (2020), прев.

Пътеписи[редактиране | редактиране на кода]

  • Les Étrangleurs du Bengale (1901)
  • Les Gratteurs de ciel (1908)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Louis Henri Boussenard в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​