Луи Жаколио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи Жаколио
Роден 31 октомври 1837 г.
Починал 30 октомври 1890 г. (52 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1868–1890
Жанр приключенски роман, пътепис
Тема индийска култура и митове
Съпруга Маргьорит Фей (1867–1884),
Александрин Гросин (1886–1890)
Деца Сузане (1878), Луиз (1879)
Луи Жаколио в Общомедия

Луи Жаколио (на френски: Louis Jacolliot) е френски писател на популярни романи в жанра приключенски роман и пътепис.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Луи Жаколио е роден на 31 октомври 1837 г. в Шарьоле, департамент Сон е Лоар, Франция, в семейството на Жан Клод Жаколио и Франсоаз Рено.

Завършва право и става лицензиран правист. В периода 1865–1869 г. работи за Френската империя, първо като адвокат, а после като съдия в Чанданагор, Индия, а след това и в Таити. По-късно се завръща във Франция, започва да пише и прави различни пътувания до страните в Азия и Америка.

На 30.01.1867 г. в Пондичери, Индия, се жени за Маргьорит Фей. Двамата живеят заедно до смъртта ѝ през 1884 г. Имат две дъщери – Сузане (1878) и Луиз (1879).

По време на работата си в Индия той се запознава детайлно с историята на региона, с многото легенди, писмени и устни, с живата култура на народите, изучава местните езици. Проучва редица митове описани в текстове на санскрит. Всичко това той влага по-късно в своите произведения.

В някои от произведенията си писателят развива теорията си за изчезналия могъщ континент в района на Индийския океан, наречен „Рутас“ (Rutas), и неговата аналогия с тайнствения континент Атлантида, като разказва за непознатото подземно царство в Хималаите, съхранило знанията на тази изчезнала цивилизация. Развива хипотезата, че евагелията от Стария завет са взаимствани от историята на Индия. Също така се прави аналогия с животописа за Христос и този за Кришна. Поради тези негови твърдения той не се приема за надежден автор по отношение на историческите данни в неговите книги.

Освен на приключенски романи и пътеписи, Луи Жаколио е автор на многобройни статии за индийската култура. Работил е и като кмет на Сент Трибо де Вин.

На 16.10.1886 г. в Париж се жени за 20 години по-младата от него Александрин Гросин, с която живее до смъртта си.

Луи Жаколио умира на 30 октомври 1890 г. в Сент Трибо де Вин, департамент Сен е Марн, Франция. Част от произведенията му са общодостъпни по Проект Гутенберг.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи и пътеписи[редактиране | редактиране на кода]

  • La Devadassi (1868)
  • La Bible dans l'Inde, ou la Vie de Iezeus Christna (1869)
  • Les Fils de Dieu (1873)
  • Christna et le Christ (1874)
  • Histoire des Vierges. Les Peuples et les continents disparus (1874)
  • La Genèse de l'Humanité. Fétichisme, polythéisme, monothéisme (1875)
  • Le Spiritisme dans le monde (1875)
  • Les Traditions indo-asiatiques (1876)
  • Les Traditions indo-européennes et africaines (1876)
  • Le Pariah dans l'Humanité (1876)
  • Les Législateurs religeux : Manou, Moïse, Mahomet (1876)
  • La Femme dans l'Inde (1877)
  • Тъмна Индия : В страната на раджите, Rois, prêtres et castes (1877)
  • L'Olympe brahmanique. La mythologie de Manou (1881)
  • Fakirs et bayadères (1904)
  • Voyage au pays des Bayadères (1873)
  • Voyage au pays des perles I (1874)
  • Voyage au pays des éléphants II (1876)
  • Second voyage au pays des éléphants III (1877)
  • Voyage aux ruines de Golconde et à la cité des morts – Indoustan I (1875)
  • Voyage au pays des brahmes II (1878)
  • Voyage au pays du Hatschisch III (1883)
  • Voyage au pays de la Liberté : la vie communale aux États-Unis (1876)
  • Voyage aux rives du Niger, au Bénin et dans le Borgou I (1879)
  • Voyage aux pays mystérieux. Du Bénin au pays des Yébous ; chez les Yébous – Tchadé II (1880)
  • Voyage au pays des singes III (1883)
  • Южна кръв : Под сянката на Хималаите, Voyage au pays des fakirs charmeurs (1881)
  • Voyage au pays des palmiers (1884)
  • Voyage humoristique au pays des kangourous I (1884)
  • Voyage dans le buisson australien II (1884)
  • Voyage au pays des Jungles. Les Femmes dans l'Inde (1889)
  • Trois mois sur le Gange et le Brahmapoutre. Ecrit par Madame Louis Jacolliot née Marguerite Faye (1875)
  • Taïti, le crime de Pitcairn, souvenirs de voyages en Océanie (1878)
  • La Côte d'Ebène. Le dernier des négriers I (1876)
  • La Côte d'Ivoire. L'homme des déserts II (1877)
  • La Cité des sables. El Temin III (1877)
  • Les Pêcheurs de nacre IV (1883)
  • L'Afrique mystérieuse I, II, III (1877) ; I,II, III, IV (1884)
  • Les Mangeurs de feu (1887)
  • Vengeance de forçats (1888)
  • Les Chasseurs d'esclaves (1888)
Обложка на романа
„Le Coureur des jungles“
  • Le Coureur des jungles (1888)
  • Les Ravageurs de la mer (1890)
  • Les Mouches du coche (1880)
  • Le Crime du moulin d'Usor (1888)
  • L'Affaire de la rue de la Banque. Un mystérieux assassin (1890)
  • Scènes de la vie de mer. Le capitaine de vaisseau (1890)
  • Scènes de la vie de mer. Mémoires d'un lieutenant de vaisseau (1891)
  • L'Affaire de la rue de la Banque. Le Père Lafouine (1892)
  • La vérité sur Taïti. Affaire de la Roncière (1869)
  • Ceylan et les Cinghalais (1883)
  • La Genèse de la terre et de l'humanité I (1884)
  • Le Monde primitif, les lois naturelles, les lois sociales II (1884)
  • Les Animaux sauvages (1884).
  • Un Policier de génie. Le mariage de Galuchon (1890)
  • Perdus sur l'océan (1893)

Част от произведенията на Луи Жаколио са издадени в България в края на 20-те години на миналия век, а някои от тях са преиздадени в началото на 90-те.

Източници[редактиране | редактиране на кода]