Луи Жаколио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи Жаколио
JacolliotFoto.jpg
Роден 31 октомври 1837 г.(1837-10-31)
Шарьолe, департамент Сон е Лоар, Франция
Починал 30 октомври 1890 г. (на 52 г.)
Сент Трибо де Вин, департамент Сен е Марн, Франция
Професия писател
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1868-1890
Жанр приключенски роман, пътепис
Тема индийска култура и митове
Съпруга Маргьорит Фей (1867-1884),
Александрин Гросин (1886-1890)
Деца Сузане (1878), Луиз (1879)

Луи Жаколио (на френски: Louis Jacolliot) е френски писател на популярни романи в жанра приключенски роман и пътепис.

Биография и творчество[редактиране | edit source]

Луи Жаколио е роден на 31 октомври 1837 г. в Шарьолe, департамент Сон е Лоар, Франция, в семейството на Жан Клод Жаколио и Франсоаз Рено.

Завършва право и става лицензиран правист. В периода 1865-1869 г. работи за Френската империя, първо като адвокат, а после като съдия в Чанданагор, Индия, а след това и в Таити. По-късно се завръща във Франция, започва да пише и прави различни пътувания до страните в Азия и Америка.

На 30.01.1867 г. в Пондичери, Индия, се жени за Маргьорит Фей. Двамата живеят заедно до смъртта ù през 1884 г. Имат две дъщери – Сузане (1878) и Луиз (1879).

По време на работата си в Индия той се запознава детайлно с историята на региона, с многото легенди, писмени и устни, с живата култура на народите, изучава местните езици. Проучва редица митове описани в текстове на санскрит. Всичко това той влага по-късно в своите произведения.

В някои от произведенията си писателят развива теорията си за изчезналия могъщ континент в района на Индийския океан, наречен “Рутас” (Rutas), и неговата аналогия с тайнствения континент Атлантида, като разказва за непознатото подземно царство в Хималаите, съхранило знанията на тази изчезнала цивилизация. Развива хипотезата, че евагелията от Стария завет са взаимствани от историята на Индия. Също така се прави аналогия с животописа за Христос и този за Кришна. Поради тези негови твърдения той не се приема за надежден автор по отношение на историческите данни в неговите книги.

Освен на приключенски романи и пътеписи, Луи Жаколио е автор на многобройни статии за индийската култура. Работил е и като кмет на Сент Трибо де Вин.

На 16.10.1886 г. в Париж се жени за 20 години по-младата от него Александрин Гросин, с която живее до смъртта си.

Луи Жаколио умира на 30 октомври 1890 г. в Сент Трибо де Вин, департамент Сен е Марн, Франция. Част от произведенията му са общодостъпни по Проект Гутенберг.

Произведения[редактиране | edit source]

Самостоятелни романи и пътеписи[редактиране | edit source]

  • La Devadassi (1868)
  • La Bible dans l'Inde, ou la Vie de Iezeus Christna (1869)
  • Les Fils de Dieu (1873)
  • Christna et le Christ (1874)
  • Histoire des Vierges. Les Peuples et les continents disparus (1874)
  • La Genèse de l'Humanité. Fétichisme, polythéisme, monothéisme (1875)
  • Le Spiritisme dans le monde (1875)
  • Les Traditions indo-asiatiques (1876)
  • Les Traditions indo-européennes et africaines (1876)
  • Le Pariah dans l'Humanité (1876)
  • Les Législateurs religeux : Manou, Moïse, Mahomet (1876)
  • La Femme dans l'Inde (1877)
  • Тъмна Индия : В страната на раджите, Rois, prêtres et castes (1877)
  • L'Olympe brahmanique. La mythologie de Manou (1881)
  • Fakirs et bayadères (1904)
  • Voyage au pays des Bayadères (1873)
  • Voyage au pays des perles I (1874)
  • Voyage au pays des éléphants II (1876)
  • Second voyage au pays des éléphants III (1877)
  • Voyage aux ruines de Golconde et à la cité des morts - Indoustan I (1875)
  • Voyage au pays des brahmes II (1878)
  • Voyage au pays du Hatschisch III (1883)
  • Voyage au pays de la Liberté : la vie communale aux États-Unis (1876)
  • Voyage aux rives du Niger, au Bénin et dans le Borgou I (1879)
  • Voyage aux pays mystérieux. Du Bénin au pays des Yébous ; chez les Yébous - Tchadé II (1880)
  • Voyage au pays des singes III (1883)
  • Южна кръв : Под сянката на Хималаите, Voyage au pays des fakirs charmeurs (1881)
  • Voyage au pays des palmiers (1884)
  • Voyage humoristique au pays des kangourous I (1884)
  • Voyage dans le buisson australien II (1884)
  • Voyage au pays des Jungles. Les Femmes dans l'Inde (1889)
  • Trois mois sur le Gange et le Brahmapoutre. Ecrit par Madame Louis Jacolliot née Marguerite Faye (1875)
  • Taïti, le crime de Pitcairn, souvenirs de voyages en Océanie (1878)
  • La Côte d'Ebène. Le dernier des négriers I (1876)
  • La Côte d'Ivoire. L'homme des déserts II (1877)
  • La Cité des sables. El Temin III (1877)
  • Les Pêcheurs de nacre IV (1883)
  • L'Afrique mystérieuse I, II, III (1877) ; I,II, III, IV (1884)
  • Les Mangeurs de feu (1887)
  • Vengeance de forçats (1888)
  • Les Chasseurs d'esclaves (1888)
Обложка на романа
“Le Coureur des jungles”
  • Le Coureur des jungles (1888)
  • Les Ravageurs de la mer (1890)
  • Les Mouches du coche (1880)
  • Le Crime du moulin d'Usor (1888)
  • L'Affaire de la rue de la Banque. Un mystérieux assassin (1890)
  • Scènes de la vie de mer. Le capitaine de vaisseau (1890)
  • Scènes de la vie de mer. Mémoires d'un lieutenant de vaisseau (1891)
  • L'Affaire de la rue de la Banque. Le Père Lafouine (1892)
  • La vérité sur Taïti. Affaire de la Roncière (1869)
  • Ceylan et les Cinghalais (1883)
  • La Genèse de la terre et de l'humanité I (1884)
  • Le Monde primitif, les lois naturelles, les lois sociales II (1884)
  • Les Animaux sauvages (1884).
  • Un Policier de génie. Le mariage de Galuchon (1890)
  • Perdus sur l'océan (1893)

Част от произведенията на Луи Жаколио са издадени в България в края на 20-те години на миналия век, а някои от тях са преиздадени в началото на 90-те.

Източници[редактиране | edit source]