Луи дьо Боналд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луи Габриел Амбруаз дьо Боналд
Louis Gabriel Ambroise de Bonald
Луи Боналд
Луи Боналд

Роден
Починал

Религия Католическа църква
Луи Габриел Амбруаз дьо Боналд в Общомедия

Луи Габриел Амбруаз дьо Боналд (на френски: Louis de Bonald) е френски публицист, виконт и политически деец, борещ се за реставрация на френската монархия.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Боналд е роден на 2 октомври 1754 година в Мана, Франция. На млади години служи в корпуса на кралските мускетари. Противник на принципите на революциатя, той напуска Франция и се присъединява към войските на принц Конде, срещу френските войски. Скоро след това той напуска военния живот и се оттегля в Хайделберг, където се отдава на писмени занимания, плод на които е съчинението му Théorie du pouvoir politique et religieux dans la société civilisée (Теория на политическата и религиозната власт в гражданското общество, 1796). Авторът се опитва тайно да вмъкне няколко екземпляра от това съчинение във Франция, но те биват конфискувани и унищожени по заповед на Директорията. През 1802 г. се появява отново в духа на традиционализма другото му основно съчинение Législation primitive (Първобитно законодателство), което прославя името на автора между привържениците на старата наредба и в което, според автора, истината стои на първо място, тъй както краля стои начело на войските си във военно време. Това съчинение много се харесва на Наполеон и той назначава автора за съветник в същия този имперски университет, който Боналд често атакува. Освен посочените две съчинения, той написва в 1818 г. Recherches philosophiques (Философски изследвания). Реставрацията дава въцможност на Луи дьо Боналд да приложи на практика своите съчинения и той става един от най-ярките и крепители. Като депутат, член на Камарата (1815 – 1822), той гласува за всички реставрационни мерки. През 1822 той е назначен за министър на държавата и председателства цензурната комисия. Произнася се особено в полза на министерството на народната просвета, защото според него това министерство по-лесно може да спъва разпространението на образованието, което не е толкова нужно на народа, на който правителството трябва да осигури по-добър и щастлив живот. Неговите изказвания са силно консервативни и той препоръчва литературна цензура. през 1825 той говори в полза на закона за борба със светотатството, включително смъртното наказание прилагано при определени обстоятелства. Когато става ясно, че всички реакционни мерки за закрепване на престола са напразни, и когато новото либерално движение добива израз в полската революция, Боналд отказва да даде клетва на новото правителство, което е плод на тази революция, през 1830 г. се оттегля от обществения живот и прекарва остатъка от живота си в родното си място до 1840 г. когато умира на 86-годишна възраст.

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Боналд е един от водещите автори на теократичната школа. Неговите съчинения са главно за социалната и политическа философия, и в крайна сметка се основават на един велик принцип, божествения произход на езика. Учението за говора е основата на Боналдовата философия и това учение обяснява най-важните страни на тази философия. Говорът е първобитен факт, общ за всички хора. Говорът не е основен знак, не е изкуствен продукт на човешкия ум, човек не е измислил говора, защото измислянето предполага предварително съществуване на мисълта, която би трябвало да създаде говора. А мисълта не може да предхожда говора, защото човек не може да мисли без да говори (ако не външно, то поне вътрешно), без да свързва мислите с думи, макар и да не произнася тези думи, мисълта има нужда от думи. От това следва, че говорът не може да бъде продукт на мисълта. ще рече, че говорът е нещо естествено, нещо божествено, божи дар. По един чуден начин Бог внушава на човека говора и известни идеи, той сетне ги предава от поколение на поколение чрез традиция и обучение, така щото човек е „обучено животно и се обучава в обществото“. Човекът според Боналд е по природа лош, зъл и само обществото го прави добър. Общественото състояние не може да се създаде изкуствено чрез договор, защото моралното единение не можа да бъде резултат от спогодба. Но тъкмо обществото е природно състояние на човека. Човекът само тогава е човек, когато е в общество. Затова истинска философия не е онази, която се занимава с индивидуалния човек, ами онази, която се занимава с човека в обществото, защото индивидуалния човек не е природен човек. Той различава три общества: семейно, политическо и религиозно. Всяко общество се състои от по три елемента: семейното общество се състои от баща, майка и деца. Бащата е първата причина на това общество. Бащата упражнява тази върховна власт чрез посредничеството на майката, която представлява министерството (посредника) в това общество. Детето - действието, резултатът от това общество. Властта в това общество е единна, защото я притежава бащата, тя е постоянна, защото не може да му се отнеме. Политическото общество бива или монархическо, или „полиандрическо“. В монархическото можем да различим пак три форми: кралска монархия, деспотическа монархия и изборна монархия. Най-добрата монахрия е кралската монархия, съществуваща във Франция от древни времена. Покрай монархията в която властта е причината, благородното съсловие е средството, а поданиците са резултатът съществува и демократическото управление, където трите обществени елемента са слети в един. За Боналд между монархическото и демократическото управление стои аристократическото, където има само два елемента: благородни и народ. Боналд е против представителното управление, в което „кралят притежава само сянка от власт“. „В такова управление кралят не може да има никаква инициатива за извършване на велики дела“. при религиозното общество за суверенитет се има Бог и неговите поданици съставляват цялото човечество. Суверенитетът е единен само ако принадлежи на бога, който притежава неограничената власт над всичко. Кралят ще пази клетвата пред народа само ако чувства над себе си по-висша власт, която го наблюдава. Посредникът на бога е главата на църквата, за това и църквата (католическата) е съобразена с най-добрата политическа наредба – монархическата. Според Боналд Бог е необходим за обяснение на света, който е създаден от него самия. „Този Бог е присъщ навсякъде в света“. Света е божествено творение и човешкия говор и човешкото общество и законодателството, всичко е с божия промисъл, а не продукт на човешката дейност.

Основни съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Теория на политическата и религиозната власт“ (1796)
  • „Първичното законодателство“ (1802)

Справки[редактиране | редактиране на кода]

  • Тази статия включва текст от „ЛЕКЦИИ ПО ИСТОРИЯ НА ФИЛОСОФИЯТА“, Иван Геров, 2008 г.