Луи дьо Бретан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луи дьо Бретан
Louis de France
френски принц
Duchess de la Ferte with the Duke of Brittany and the Duke of Anjou, de Troy.JPG
Роден
Починал
Погребан Сен Дени, Сен Дени, Франция

Религия Католическа църква
Coat of Arms of the Dauphin of France.svg
Семейство
Баща Луи дьо Бургон
Майка Мария-Аделаида Савойска
Братя/сестри Луи XV
Луи дьо Бретан в Общомедия

Луи, херцог дьо Бретан (на френски: Louis, duc de Bretagne; * 8 януари 1707, † 8 март 1712) е френски принц от династията на Бурбоните.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Луи дьо Бретан през 1710 г. (част от по-голяма картина от Никола Ларжилиер)

Той е правнук на Луи ХІV, внук на Великия дофин и втори син на Луи дьо Бургон, малкия дофин. Баща му е голямата надежда за следващ достоен крал на Франция. Майка му – савойската принцеса Мари Аделаид – е най-забавният човек в двора във Версай, любимка на краля и на всички останали. Двете им момченца, понякога описвани с думите „хубави като картинки“,[1] също предизвикват всеобща радост.

За съжаление това хубаво семейство е сполетяно от внезапно нещастие. В началото на 1712 г. Мари Аделаид се разболява от дребна шарка и умира на 12 февруари. Последвана е на 18 февруари от сломения си съпруг. По този начин за около 20 дни Луи дьо Бретан е наследник на френския престол. Самият той също става жертва на болестта,[2] а след смъртта му на петгодишна възраст престолонаследник става по-малкият му брат Луи, бъдещият Луи ХV. Тази последна надежда за запазването на кралския род оцелява като по чудо, заради което по-късно Луи ХV е наричан Многообичаният.

Драмата със смъртта на семейството на Луи дьо Бургон, както и на малкия херцог на Бретан, кара години по-късно Волтер да напише:

Това печално време остави толкова дълбоко впечатление в сърцата, че аз гледах как през малолетието на Луи ХV много хора говореха за тези кончини, проливайки сълзи.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Vincent Cronin, Louis XIV, Boston 1965, p. 326
  2. Ibid., p. 329
  3. Франсоа Волтер, Векът на Луи ХІV, том 2, София 2015, с. 44