Луи дьо Фюнес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луи дьо Фюнес
Louis de Funès
френски актьор
Луи дьо Фюнес като полицай Крюшо. Инспектор Крюшо за пръв път се появява на екран през 1964 г. във филма „Полицаят от Сен Тропе“
Луи дьо Фюнес като полицай Крюшо. Инспектор Крюшо за пръв път се появява на екран през 1964 г. във филма „Полицаят от Сен Тропе

Роден
Починал
27 януари 1983 г. (68 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Професия актьор
Актьорска кариера
Активен период 1960-
Награди Сезар за цялостно творчество (1980)
Семейство
Съпруга Жермен Кароайе
(1936-1942)
Жана Бартелеми
(1943-1983)
Деца Оливие дьо Фюнес
Патрик дьо Фюнес

Уебсайт www.louisdefunes.com
Луи дьо Фюнес в Общомедия

Луи дьо Фюнес (на френски: Louis Germain David de Funès de Galarza, Луѝ Жермѐн Давѝд дьо Фюнѐс дьо Галарза̀, от испански Давид де Фунес де Галарса) е френски филмов и драматичен актьор-комик, киносценарист и кинорежисьор. Роден е на 31 юли 1914 г. в Курбевоа, предградие (град-сателит) на Париж. Починал на 27 януари 1983 г. в Нант. Снимал се е в 152 филма, написал е сценариите на 6 и е режисьор на 1 („Скъперникът“). [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Родителите на Луи дьо Финес са испанци, баща му, Карлос де Фунес де Галарса, е от аристократичен род от град Севиля, където известно време работи като юрист. Майка му, Леонор Сото Регуера, произхожда от богата буржоазна испанска фамилия. След брака си те се установяват във Франция, където се раждат 3-те им деца – дъщеря и 2-ма сина. Луи е най-малкият.

Във Франция баща му се занимава с покупко-продажба на диаманти и семейството живее в един от престижните квартали на Париж. В един момент бизнесът обаче се проваля, той фалира, изоставя семейството и заминава за Венецуела.

Майката и трите деца са принудени да се пренесат в много по-скромно жилище, финансовата им ситуация е доста тежка. Животът на Леонор изведнъж става труден, тя е строга към децата и често избухва. По-късно Луи де Фунес ще каже, че театралните сцени на майка му вкъщи са били неговите първи уроци по театрално майсторство.

Луи започва да взима уроци по пиано на 5-годишна възраст. По време на хитлеристката окупация на Париж през 1940 г. работи като пианист в нощен бар, докато през деня ходи на уроци в театрално училище.

В 1936 г. Луи де Фюнес сключва първия си брак с Жермен Луиз Елоди Карруайе, ражда им се син, Даниел, но през 1942 г. се развеждат и Луи повече няма да има контакт с първородния си син, защото майката се противопоставя на това.

Недълго след развода си, на 22 септември 1943 г. Луи се жени повторно, за Жана Бартелеми дьо Мопасан, която винаги е твърдяла, че е племенница на Ги дьо Мопасан, но това не е твърде достоверно. От брака си имат двама сина – Патрик дьо Фюнес, лекар, и Оливие дьо Фюнес, който по настояване на баща си опитва да е киноактьор, но това не му е присърце и след участие в 6 филма става пилот.

В един момент съпругата му, Жана, наследява от своя леля част от замъка Клермон (Clermont) в Ле Селие (Le Cellier), недалеч от град Нант. След години Луи де Фюнес ще купи целия замък благодарение на огромната сума, която получава за ролята си във филма „Голямата разходка“, в който играе заедно с Бурвил. В имението той се занимава с отглеждането на рози, което е любимото му хоби.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Луи дьо Фюнес отначало започва работа като комик в парижките нощни клубове и в радиото. Същевременно сериозно се занимава и със свирене на пиано. При първите си стъпки в кинематографията се записва на драматически курсове „Симон“ („Simon“). Там играе предимно романтични роли, които обаче не са му присърце. Така отново се връща към свиренето на пиано. Както пише в пресата и по-точно „ТВ Парк“: „Луи дьо Фюнес в живота си е бил тих и тъжен“. Разбираемо. Започва да се занимава със счетоводство, после става кожухар, чистач на обувки, занимавал се е и с търговия. Така, на 27 години, попада в театъра като декоратор. С времето е получил и роли в някои оперети. След 30-ата си годишнина дебютира и на екрана – през 1946 г. във филма „Изкушението на Барбизон“.

Появява се в епизодични роли в 75 филма преди да бъде забелязан за първи път. Това се случва с комедията „Ни чул, ни видял“ през 1958 г., когато дьо Фюнес вече е на 44 години, но показва качества на уникален комик. След премиерата на „Ни чул, ни видял“ влиятелният френски вестник „Франс Диманш“ провъзгласява Луи дьо Фюнес за „най-смешния актьор на Франция, който нито е млад, нито е романтичен, нито е хубав, нито има коса... Но жена му още не се е развела с него, даже напротив – винаги присъства на снимачната площадка. Изглежда мосю Фюнес не може да се снима без нея.“

В интервю за „Телевизия 7 дни“ („Tele 7 jours“) през 1971 г. Фюнес описва своята кариера: „Не съжалявам за късното развитие на кариерата си. Този факт ми помага да разбера по-добре професията си. Когато бях още неизвестен, боядисвах декори, играех малките роли, които ми възлагаха. Получавах такива образи, които нямаха нищо комично в себе си, без което аз не бих могъл да направя кариера. Затова предпочетох да започна отначало и не бих се отказал от този път“.

През 60-те години на XX век дьо Фюнес се снима в знаменитата трилогия „Фантомас“ на Андре Юнбел и в „Голямата разходка“ и „Глупакът“ на Жерар Ури. Тези два филма били гледани в Париж от повече от 2 милиона зрители. Още повече, че в тях на Фюнес партнира другият знаменит комик – Бурвил.

Луи дьо Фюнес по време на снимките на „Полицаят и извънземните“ през 1978 г.

През 1964 г. Луи дьо Фюнес се снима в „Полицаят от Сен Тропе“, който положил началото на поредицата от филми с полицая Крюшо и неговата бригада. Почти двадесет години – от 1964 до 1982 г., Фюнес радва публиката в шест серии с приключенията на полицая Крюшо. Историята за появата на инспектор Крюшо на екрана е следната: през 1963 г. Ришар Балдучи, сценарист, който прекарва ваканцията си в Сен Тропе, станал жертва на кражба, като му откраднали камерата. За да подаде жалба, той се отправя в местната жандармерия, където обаче не могли да му помогнат. И така Балдучи, заедно с режисьора Жан Жиро, пише сценарий за жандармерията на Крюшо от Сен Тропе. Фюнес често снима с Жиро.

Освен поредицата за Сен Тропе, Жиро снима с Луи дьо Фюнес още „Голямата ваканция“ (1968), „Скъперникът“ (1980) и „Зелева супа“ (1981). През 1982 г. дьо Фюнес и Мишел Галабрю в ролята на адютанта Жербер, се снимат в последния филм на Жан Жиро „Полицаят и полицайките“. По време на снимките на филма Жан Жиро умира. Филма завършва помощник-режисьорът Тони Абоянц.

В самото начало на 70-те години Луи дьо Фюнес се снима много активно. Известни филми от този период са „Човекът оркестър“ (1970), „Полицаят се пенсионира“ (1970), „Лудостта на величията“ (1972), „Приключенията на равина Жакоб“ (1973).

Дворецът на Луи дьо Фюнес „Дьо Клермон“ в Льо Селие

На 15 март 1973 г. в ресторант „При Максим“ удостояват Луи дьо Фюнес със званието Рицар на почетния легион, с което обаче започва черният период в живота на актьора. Той практически спира да се снима, разболява се тежко. Получава два инфаркта през март 1975 г. В това време Жерар Ури планира да снима филм с участието на Луи „Крокодил“, но проектът така и не се осъществява. Популярността на Фюнес започва да угасва. „Tv Park“ пише: „Тъкмо когато Луи окончателно реши да изостави киното, да продаде къщата си в Париж, да замине завинаги в имението си в Нант и да отглежда цветя и пише мемоари, Клод Зиди кани актьора за участие в „Крилце или кълка“. Отначало дьо Фюнес отказва, но скоро, по време на кардиографско изследване, му хрумнало, че докато сърдечната линия все още е крива, значи нищо не е свършено. Връща се в Париж и се възвръща към комичния си образ. През цялото време на снимките на филма Луи дьо Фюнес остава под лекарско наблюдение. Получава много предложения от театъра, но когато го попитали желае ли да се занимава с театър, дьо Фюнес отговаря: Това не е моето амплоа. Самият Луи дьо Фюнес казва: „Не обичам шумотевицата, имам малко приятели. През цялото си свободно време почивам от празниците и хората, обичам да почивам със семейството си“.

Гробът на Луи дьо Фюнес в Льо Селие

В личния си живот е по-скоро тих и скромен. Като аристократ, който обожава жена си и къщата си в Нант, Луи дьо Фюнес живее не като в 60-те години, а като през 19 век. Не обичал да шофира, но често ходел на риболов и отглеждал рози. Заедно с Луи дьо Фюнес се снима и неговият син Оливие. Трябва да се отбележи, че Оливие не обичал особено това занимание, но заради волята на баща си той продължава да се занимава с кино още известно време. В резултат Оливие се снима в шест филма, след което започва да се занимава с авиация и впоследствие става летец. Луи дьо Фюнес е сценарист на филмите „Зелева супа“ (1981), „Замразеният“ (1969), „Оскар“ (1967) и „Големият ресторант“ (1967). Режисьор е на „Скъперникът“, (който има награда „Сезар“ през 1979 г. за творчество), където изиграва незабравимата роля на скъперника Арпагон.

Малко след приключването на снимките на „Полицаят и полицайките“, на 27 януари 1983 г. Луи дьо Фюнес умира в дома си в Нант от инфаркт. Погребан е в съседното на Нант градче Льо Селие (Le Cellier).

Съпругата му Жана де Фюнес умира на 7 март 2015 г. на 101-годишна възраст и е погребана до съпруга си в Льо Селие.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор бележки
1946 Изкушението на Барбизон
1951 Бонифас сомнамбула
1953 Животът на един почтен човек
1953 Мъжете мислят само за това
1954 Ах, тези прекрасни вакханки
1954 Татко, мама, прислужницата и аз
1955 Татко, мама, моята жена и аз
1956 Добър ден, усмивка
1956 Децата на глупците
1956 Преминаване през Париж
1957 Шило в торба
1958 Ни чул, ни видял Ni vu... Ni connu... Блеро Ив Робер
1958 Такси, циганска количка и корида Taxi, Trailer and Bullfight Морис Бергер Андре Юнебел
1959 Тото, Ева и забранената четка Un coup fumant професор Франсиско Монтиел Стено
1959 Данъчният дълг Fripouillard et Cie Еторе Курто Стено
1960 Някои го предпочитат... студено Certains l'aiment... froide Анже Галопен Жан Бастиа, Ги Лионел
1960 Железницата
1961 Капитан Фракас Le Capitaine Fracasse Скапен Пиер Гаспар-Юи
1961 Прекрасната американка La Belle Américaine братя-близнаци Виралие Робер Дери
1961 Нещо във водата Dans l'eau qui fait des bulles Пол Ернзе Морис Делбез
1962 Дяволът и десетте божи заповеди Le Diable et les Dix Commandements Антуан Вайян Жулиен Дювивие
1962 Един великолепен господин или Бонвиваните
1962 Отиваме в Дювил Nous Irons A Deauville Людовик Ламберсак Франсис Риго
1963 Щастливците Les Veinards Антуан Борпер Жак Пиното
1963 Женихът Pouic-Pouic Леонар Монестие Жан Жиро
1963 Верижна реакция
1963 Игра в сандък
1964 Големият банков обир Faites sauter la banque! Виктор Гарние Жан Жиро
1964 Мишка сред мъже Une souris chez les hommes Марсел Равелай Жак Потрено
1964 Полицаят от Сен Тропе Faites sauter la banque! Людовик Крюшо Жан Жиро
1964 Фантомас Fantômas комисар Жув Андре Юнбел
1965 Глупакът Le Corniaud Леопол Сароян Жерар Ури
1965 Важни персони Les Bons Vivants Леон Аудепем Жорж Лотнер, Жил Гранжие
1965 Полицаят в Ню Йорк Le Gendarme à New York Людовик Крюшо Жан Жиро
1965 Фантомас се развихря Fantômas se déchaîne комисар Жув Андре Юнбел
1966 Големият ресторант Le Grand Restaurant Септим Жак Бенар
1966 Голямата разходка La Grande Vadrouille Станислас Льофор Жерар Ури
1967 Фантомас срещу Скотланд Ярд Fantômas contre Scotland Yard комисар Жув Андре Юнбел
1967 Голямата ваканция Les grandes vacances Шарл Боске Жан Жиро
1967 Оскар Oscar Бертран Барние Едуар Молинаро
1968 Малкият гмурец Le Petit Baigneur Луи-Филип Фуршом Робер Дери
1968 Татуираният Le Tatoué Фелисиен Мезре Дени дьо Ла Пателиер
1968 Полицаят се жени Le Gendarme se marie Людовик Крюшо Жан Жиро
1969 Замразеният Hibernatus Юбер дьо Тартас Едуар Молинаро
1970 Човекът оркестър L'Homme orchestre Еван Еванс Серж Корбер
1970 Полицаят се пенсионира Le Gendarme en Balade Людовик Крюшо Жан Жиро
1971 Кацнал на едно дърво Sur un arbre perché Анри Рубие Серж Корбер
1971 Джо Jo Антоан Бризбар Жан Жиро
1971 Лудостта на величията La Folie des grandeurs Дон Салюст Жерар Ури
1973 Приключенията на равина Жакоб Les aventures de Rabbi Jacob Виктор Пивер Жерар Ури
1976 Крилце или кълка L'Aile ou la cuisse Шарл Дюшмен Клод Зиди
1978 Раздорът La zizanie Гийом Добре-Лаказ Клод Зиди
1979 Полицаят и извънземните Le Gendarme Et Les Extra-Terrestres Людовик Крюшо Жан Жиро
1980 Скъперникът L'Avare Арпагон Жан Жиро, Луи дьо Фюнес
1981 Зелева супа La Soupe aux choux Клод Ратиние Жан Жиро
1982 Полицаят и полицайките Le Gendarme et les gendarmettes Людовик Крюшо Жан Жиро, Тони Абоянц

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за