Направо към съдържанието

Луи I дьо Бурбон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луи I дьо Бурбон
Louis Ier de Bourbon
1-ви херцог на Бурбон
Роден
1279 г.
Починал
22 януари 1341 г. (62 г.)
ПогребанПариж, Франция
Управление
Период1327 – 1341
НаследникПиер I дьо Бурбон
Герб
Семейство
РодБурбони
БащаРобер дьо Клермон
МайкаБеатрис Бургундска-Бурбон
СъпругаМария д'Авен (22 септември 1310)
ДецаПиер I дьо Бурбон
Жак I Бурбон- Ла марш
Беатрис дьо Бурбон
Луи I дьо Бурбон в Общомедия

Луи I дьо Бурбон Куция (Велики) (на френски: Louis Ier de Bourbon1, dit «le Grand» ou «le Boiteux»; * 1279, Клермон ан Бовези, Кралство Франция; † 22 януари 1341, Париж, Кралство Франция) е господар на Бурбон (1310 – 1327), граф на Клермон ан Бовези (1310 – 1327), Велик камерхер на Франция от 1312 г., граф на Ла Марш от 1327 г., 1-ви херцог на Бурбон и пер на Франция от 1327, господар на Божоле, граф на Л’Ил-Журден, виконт на Карла, на Мюра и Шателро, господар на Шато Шинон, френски принц и военачалник.

Той е най-голям син на Робер дьо Клермон (* 1256, † 1317), граф на Клермон ан Бовези, и на Беатрис Бургундска-Бурбон (* 1257, † 1310), господарка на Бурбон. Има двама братя и три сестри:

Луи I дьо Бурбон

Луи рано започва да участва в различни военни кампании на своето време, където се показва като способен военачалник. Началото на военната му кариера е белязано от дългогодишна конфронтация между Франция и Графство Фландрия. През 1297 г. той участва в нахлуването на френската армия под командването на крал Филип IV Хубави във Фландрия, по време на което участва в битката при Фурн и в превземането на Касел. През 1302 г. участва в битките при Кортрейк и Дам.

През 1300 г. Луи участва в нова френска кампания във Фландрия. На 11 юли френската армия под командването на Роберт II, граф на Артоа, е победена от фламандците в битката при Кортрейк, като самият Роберт и голям брой френски рицари са убити. Луи командва ариергарда на армията и благодарение на спокойствието си спасява остатъците от френската армия.

През 1304 г. френската армия тръгва на нова кампания във Фландрия под командването на крал Филип IV. Луи също участва в тази кампания, където се бие в битките при Витри, Мон ан Певел и участва в обсадата на Лил. По-късно Луи на два пъти е назначен за главнокомандващ в планираните кръстоносни походи, които обаче така и не се провеждат.

След смъртта на майка си през 1310 г. той наследява нейните владения – Сеньория Бурбон. През 1312 г. крал Филип IV го назначава за Велик камерхер на Франция.

След смъртта на баща си през 1317 г. Луи окончателно получава Графство Клермо ан Бовези.

През 1324 г. взема участие в поход в Гиен против англичаните, където командва армия при завземане на Монсегюр, Ажан и Советер.

През 1327 г. кралят на Франция Шарл IV отнема от Луи Графство Клермон, а в замяна му дава Графство Ла Марш и титлата на херцог и пер на Франция. През 1331 г. Филип VI Валоа връща графството на Луи.

След началото на Стогодишната война през 1339 г. Луи командва армия, превзела Тюн л'Евек, а през 1340 г. успява да защити от англичаните Турне.

Мария, съпруга на Луи

∞ септември 1310 за Мария д'Авен (* 1280, † 1354), дъщеря на Жан II д'Авен, граф на Холандия и Ено, от която има:

От извънбрачна връзка с Жана дьо Бурбон-Ланси Луи има двама сина и две дъщери:

  • Жан (* пр. 1297, † 1375), кавалер, господар на Рошфор, Ебрьой, Беке льо Геран, Белнав, Жанза, Серан и на Бюр, съветник на херцозите на Бери и на Бурбон, наместник във Форез; ∞ 1. за неизв. ∞ 2. 1352 за Лора дьо Бордо; ∞ 3. 1362 за Агнес Шале
  • дъщеря; ∞ 1317 за Жирар дьо Шатийон ан Базоа
  • Гиг (* ок. 1299, † 1349), господар на Клеси, на Ла Ферте-Шодрон, дьо Монпансие; ∞ 1. за Агнес дьо Шастелю; ∞ 2. 1330/33 за Изабел де Шастелперон
  • Жанета; ∞ 1310 за Гишар дьо Шастелю
  • Семёнов И. С. Христианские династии Европы. Династии, сохранившие статус владетельных. Генеалогический справочник / Научный редактор Е. И. Куксина. Предисловие О. Н. Наумов. – М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002. – 494 ст
  • Устинов В. Г. Столетняя война и Войны Роз. – М.: АСТ: Астрель, Хранитель, 2007. – 637 с. – (Историческая библиотека).
  • Henri Louis de Coiffier Demoret, Histoire du Bourbonnais et des Bourbons qui l'ont possédé, 1816
  • Jean François Michaud, , vol. 5, Paris, Ch Delagrave et Cie,‎ 1843
  • Marie-Nicolas Bouillet et Alexis Chassang (dir.), „Louis Ier de Bourbon“ dans ,‎ 1878 (Wikisource)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Людовик I де Бурбон“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​