Лукас Кранах Стари

Лукас Кранах Стари Lucas Cranach der Ältere
	Автопортрет от 1550 г.
Роден	4 октомври 1472 г.
Починал	16 октомври 1553 г. (81 г.)
Направление	немски живописец и график от епохата на Ренесанса
	Лукас Кранах Стари в Общомедия

Портрет на Лукас Кранах от Албрехт Дюрер (1524)

Лукас Кранах Стари (на немски: Lucas Cranach der Ältere, 1475 в Кронах, Горна Франкония, † 16 октомври 1553 във Ваймар) е известен немски художник и график от Ренесанса през ранния 16 век в Германия.

Неговата стилистична дъга варира от експресионизма на ранните му творби до интелектуален и елегантен, почти абстрактен, графичен стил в по-късната му фаза. Неговият син Лукас Кранах Млади също е художник и поема ателието му през 1550 (1552?) г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лукас Кранах Стари е първо пътуващ художник. Започва кариерата си с чиракуване в гравьорската работилница на баща си, с когото си сътрудничи до 1498 г. Между 1501 и 1504 г. пътува по долината на река Дунав до Виена, където се движи в хуманистични среди. През тези години рисува картини с религиозно вдъхновение: Свети Йероним (1502), Разпятие (1503), Почивка при бягство в Египет (1504) и портрета на виенски хуманист доктор Куспиниан и съпругата му (1504). През този период неговият стил, близък до тази на Албрехт Дюрер, Албрехт Алтдорфер и Дунавската школа (на която той освен това е един от главните герои), се характеризира с преобладаването на анимирани, почти сюрреалистични пейзажи, с вниманието към детайлите и символите, изострена лиричност, в която психологическото напрежение е осезаемо, с пространства, в които хармонично се вписват загадъчни герои.

През 1505 г. е назначен във Витенберг като дворцов художник при курфюрст Фридрих Мъдри от Саксония. На 6 януари 1508 г. Кранах получава от Фридрих Мъдри емблема с крилата змия с рубин-пръстен в муцуната като фамилен герб. Същата година е изпратен от него на дипломатическа мисия в Мехелен в Нидерландия, където рисува портретите на други фамилни членове и на император Максимилиян I и на по-късния император Карл V. От тази дата нататък неговото изкуство се насочва към стил, подобен на Маниеризма: формите се удължават, стават по-фини, героите придобиват значение във връзка с пейзажа, който се е превърнал почти в проста декорация, а различните им пози стават по-сложни, с голямо внимание за фините дрехи. Във Витенберг по това време той се запознава с Мартин Лутер, с когото установява приятелски отношения, доказани от множеството негови портрети, както и с Филип Меланхтон. Става кръстник заедно със съпругата си на Мартин Лутер и Катарина фон Бора и кръщелник на най-големия син на Лутер. Втората съпруга на син му Лукас Кранах Млади, Магдалена Шурф, е племеница на Филип Меланхтон.

След като преминава към реформистки идеи, Кранах участва в създаването на протестантска иконография, представяща скъпи за Реформацията теми, взети от Стария и Новия завет. Той също така рисува множество портрети и религиозни сцени, които му осигуряват слава в цяла Европа и, започвайки от 1525 г., засилва производството си благодарение на помощта на синовете си Ханс и Лукас, активни в добре организираната работилница. Именно той илюстрира с гравюри немското издание на Библията, преведено от Лутер (т. нар. „Библия на Лутер“).

През 1520 г. успява да си купи аптека във Витенберг. След няколко години е също и счетоводител, търговец на хартия и издател, и кмет (1519/1520, 1528/1529). През 1524 г. среща Албрехт Дюрер в Нюрнберг, който му рисува портрет със сребърен молив. Собственик на аптека и печатница, той е избиран три пъти за кмет на Витенберг и запазва живописната си длъжност и при курфюрстите Йоан-Констанс и Йохан Фридрих I от Саксония, за които рисува библейски и митологични голи тела с алюзивна еротика. От 1537 до 1544 г. отново е кмет на Витенбергската община.

Гробът на Лукас Кранах във Ваймар

На 24 април 1547 г. неговият трети господар херцог Йохан Фридрих I губи битката при Мюлберг и е пленен от имперската войска. Той му нарежда след три години да го последва в пленничеството му. Кранах го придружава в плен от 1550 до 1552 г. Така той отива в Аугсбург, след това в Инсбрук и служи на херцога и посетителите му. В Аугсбург се запознава с Тициан. След две години той отива с херцога в новата му резиденция във Ваймар.

Лукас Кранах Стари умира на 16 октомври 1553 г. в дома на дъщеря му Барбара във Ваймар („Дом „Кранах“). Гробът му се намира на външната стена на Якобскирхе. На гроба си е наречен Бързият художник. Неговите почетни дни са при протестантите в Германия на 10 октомври, в Америка на 6 април.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

Домът на Кранах във Ваймар (вляво)

Кранах се жени вероятно през 1512 г. за Барбара Бренгебир († 25 декември 1540), дъщеря на Йобст Бренгебир, кмет на Гота, от която има пет деца:

Ханс (* 1512, † 1537), художник
Лукас Кранах Млади (* 1515, † 1586), художник, поема ателието на баща си 1550 (52?) и става кмет на Витенберг
Барбара, омъжена за саксонския канцлер Християн Брюк; от тази линия произлиза майката на Гьоте
Урсула, омъжена I. на 3 май 1537 за неизвестен и от есента на 1544 г. за кмета на Гота Георг Даш
Анна († 30 юни 1577), омъжена за витенбергския аптекар и кмет Каспар Пфройнд

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Венера и Амур (1509)
Кардинал Албрехт Бранденбургски (1520)
Юдит с главата на Холоферн (ок. 1530)
Мадоната с Младенеца (ок. 1520)
Адам и Ева (1526)
Адам и Ева в Ррайската градина (1530)
Разпятие на Христос (1503)
Съдът на Парис (1528)
Мартин Лутер (1529)
Герб и подпис на Кранах, 1529

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Cranach und die Kunst der Renaissance unter den Hohenzollern: Kirche, Hof und Stadtkultur, Deutscher Kunstverlag 2009, ISBN 978-3-422-06910-7, Stiftung preußische Gärten und Schlösser Berlin-Brandenburg.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Лукас Кранах Стари.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]