Лука Доросиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лука Доросиев
български учител, писател и историк
Роден
Починал

НаградиЗа военна заслуга

Лука Иванов Доросиев е копривщенски дарител, учител, просветен деец и книжовник.

Роден в сравнително заможното семейство на Иван Доросиев и Кунка Моравенова в Копривщица. Бащата рано почива и грижите за шестте му братя и сестри се падат на майка му и него. За начално образование се изучава в родния си град. Завършва VI клас в Пловдивската гимназия през 1884 г., но поради бедност не успява да продължи образованието си по-нагоре и по тази причина с много упорит труд се самообразова. През учебната 1884 – 1885 г. е назначен е за учител в град Панагюрище. След това е директор на копривщенското училище, а през 1889 г. публикува стихосбирката си „Средногорски стихове“.[1]

Като интелигентен човек пише статии по педагогически въпроси и така също привлича внимание. От самото начало на 1894 г. е назначен за чиновник в Министерството на народното просвещение. Упоритият му труд го издига постепенно в йерархията и Лука Доросиев достига до поста началник на отделение на министерството за основните училища в България. На тази си длъжност прави много предложения за преобразования и подобряване на образованието.[1]

През февруари 1907 г. напуска тази длъжност и по собствено желание преминава на служение в Българската екзархия в Цариград като главен инспектор на училищата в Македония. Във времето от 1909 до 22 март 1911 г. е началник на Църковно-административния отдел при Екзархията. За съжаление поради не доброто си здраве отива да живее за две години в Швейцария. От 1 май 1917 до 31 януари 1921 г. работи като чиновник в цензурната секция при Щаба на Българската армия. За отличия и заслуги през войната е награден с народен орден „За военна заслуга“ V-та степен.[2] По-късно през 1924 – 1926 г. се отдава на активна обществено-просветна дейност.[1]

Дарителска дейност[редактиране | редактиране на кода]

На 4 септември 1932 г. Лука Доросиев прави завещание, според което дарява цялото си състояние за благотворителни цели. С образуваният за „вечни времена“ фонд се отпускат стипендии на студенти по философия, педагогика и славянска филология. Отделно дарява значителни средства за училището „Любен Каравелов“, църквата „Св. Николай“ и читалището в града Копривщица.[1]

В изпълнение на завещанието му от 1932 г. при Министерството на народното просвещение се учредяват три фонда на негово име. Според волята на дарителя през 1935 г. с остатъка (в размер от 60 000 лв.) от разпределените за различни благотворителни дейности средства от наследството му се създава и фонд „Лука Ив. Доросиев“ при Безплатната ученическа трапезария „Велика Ив. Личева“ в Копривщица, който да се управлява от МНП. Лихвите от фонда, изпращани редовно на настоятелството на трапезарията от МНП, са между 3 500 – 4 000 лв. годишно. Фондът за трапезарията на Л. Доросиев, както и другите, учредени според неговото завещание фондове, се закриват и средствата от тях се вливат в държавния бюджет през 1948 г.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Сапунджиев, Е. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. София, Изд. „20 априлъ 1876 г.“. 1926 г., Доросиев, Л. „Учебното дело в Копривщица преди освобождението ни“., Том 1, с. 274 – 420.
  • Доросиев, Л. Неофит Рилски – патриарх на българските книжовници и педагози. София. Издава Министерството на Народното п-ние 1932 г.[4]
  • Доросиев, Л. Вестник „Морски сговор“, Статия. „Борис“ – параходът спасител. 1 ноември 1937, бр. 9 183 – 186 с.[5]
  • Доросиев, Л. Нашите класически, средни и специални училища преди освобождението. София, 1925 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Daritelite.bg. Лука Иванов Доросиев. Посетен на 29 януари 2022
  2. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 27
  3. Мухова, Светлана. Дарени документи за един „копривщенски подвиг на човечността“. // gramada.org, 3 юли 2020. Посетен на 22 август 2022.
  4. Knigite.eu. Неофит Рилски – патриарх на българските книжовници и педагози. Посетен на 29 януари 2022
  5. Catalog.libvar.bg. Доросиев, Лука. Посетен на 29 януари 2022