Лукино Висконти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лукино Висконти
Luchino Visconti 1972.jpg
Роден Лукино Висконти ди Модроне
2 ноември 1906 г.(1906-11-02)
Починал
17 март 1976 (на 69 г.)
Националност Флаг на Италия Италия
Активни години 1935-1976
Страница в IMDb
Лукино Висконти в Общомедия

Лукино Висконти (на италиански: Luchino Visconti) е италиански филмов, театрален и оперен режисьор и сценарист, роден през 1906 година, починал през 1976 година.

Произхождащ от знатен благороднически род и самият той носещ титлата граф, Висконти твори в периода на "златните" години на европейското кино през 1950-те и 1960-те, работейки с едни от най-големите европейски звезди сред които София Лорен, Марчело Мастрояни, Ален Делон, Клаудия Кардинале и др. Името му ще остане в историята на световната кинематография като един от инициаторите на направлението Италиански неореализъм, както и с класически произведения от следващите му творчески периоди, като Роко и неговите братя (1960), Гепардът (1963), който е удостоен с награда „Златна палма“ на фестивала в Кан и Смърт във Венеция (1971) получил специален приз отново на фестивала в Кан.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден е като Лукино Висконти ди Модроне на 2 ноември 1906 година в Милано, Италия.[1] Той е едно от седем деца на заможно семейство с аристократичен произход. Баща му Джузепе Висконти ди Модроне е дук на Grazzano.

Още в ранните си години, Лукино е в досег с изкуствата, музиката и театъра. Той се среща с прославения композитор Джакомо Пучини, както и други видни представители на италианската култура като диригента Артуро Тосканини и поета Габриеле д'Анунцио.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

LuchinoVisconti-1.png

Филмовата му кариера започва като асистент режисьор на Жан Реноар за филмите му Toni (1935) и Une partie de campagne (1936). Всичко това се случва благодарение на посредничеството на общата им приятелка Коко Шанел. След това Висконти заминава за кратко време в САЩ, където посещава Холивуд. При завръщането си в Италия, той отново работи като асистент на Реноар за филма La Tosca (1939), продукция която е прекъсната поради началото на втората световна война и завършена по-късно от немския режисьор Карл Кох.

През 1943 година, в сътрудничество с Gianni Puccini, Antonio Pietrangeli и Giuseppe De Santis, Висконти написва сценария за първия си филм като режисьор - Мания (1943), първият филм в течението на италианския неореализъм и неофициална адаптация по новелата Пощальонът винаги звъни два пъти.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Режисьор[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие бележки
1943 Натрапчивост Ossessione
1948 Земята трепери La terra trema
1951 Най-красивата Bellissima
1954 Чувство Senso
1957 Бели Нощи Le Notti Bianche награда „Сребърен лъв
1960 Роко и неговите братя Rocco e i suoi fratelli специална награда - Венеция
1962 Бокачо '70 Boccaccio '70 (Il lavoro) сегмент:(Работата)
1963 Гепардът Il Gattopardo награда „Златна палма
1965 Бледите звезди на Голямата мечка Vaghe stelle dell'Orsa награда „Златен лъв
1967 Чужденецът Lo straniero
1967 Вещиците Le streghe (La strega bruciata viva) сегмент: (Вещицата, изгорена жива)
1969 Залезът на боговете La caduta degli dei
1971 Смърт във Венеция Morte a Venezia специална награда - Кан
1972 Лудвиг Ludwig
1974 Семеен портрет в интериор Gruppo di famiglia in un interno
1976 Невинният L'innocente

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]