Лукино Висконти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лукино Висконти
Luchino Visconti 1972.jpg
Роден Лукино Висконти ди Модроне
2 ноември 1906 г.(1906-11-02)
Починал
17 март 1976 (на 69 г.)
Националност Флаг на Италия Италия
Активни години 1935-1976
Страница в IMDb
Лукино Висконти в Общомедия

Лукино Висконти (на италиански: Luchino Visconti) е италиански филмов, театрален и оперен режисьор и сценарист, роден през 1906 година, починал през 1976 година.

Произхождащ от знатен благороднически род и самият той носещ титлата граф, Висконти твори в периода на "златните" години на европейското кино през 1950-те и 1960-те, работейки с едни от най-големите европейски звезди сред които София Лорен, Марчело Мастрояни, Ален Делон, Клаудия Кардинале и др. Името му ще остане в историята на световната кинематография като един от инициаторите на направлението Италиански неореализъм, както и с класически произведения от следващите му творчески периоди, като Роко и неговите братя (1960), Гепардът (1963), който е удостоен с награда „Златна палма“ на фестивала в Кан и Смърт във Венеция (1971) получил специален приз отново на фестивала в Кан.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден е като Лукино Висконти ди Модроне на 2 ноември 1906 година в Милано, Италия.[1] Той е едно от седем деца на заможно семейство с аристократичен произход. Баща му Джузепе Висконти ди Модроне е дук на Grazzano.

Още в ранните си години, Лукино е в досег с изкуствата, музиката и театъра. Той се среща с прославения композитор Джакомо Пучини, както и други видни представители на италианската култура като диригента Артуро Тосканини и поета Габриеле д'Анунцио.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

LuchinoVisconti-1.png

Филмовата му кариера започва като асистент режисьор на Жан Реноар за филмите му Toni (1935) и Une partie de campagne (1936). Всичко това се случва благодарение на посредничеството на общата им приятелка Коко Шанел. След това Висконти заминава за кратко време в САЩ, където посещава Холивуд. При завръщането си в Италия, той отново работи като асистент на Реноар за филма La Tosca (1939), продукция която е прекъсната поради началото на втората световна война и завършена по-късно от немския режисьор Карл Кох.

През 1943 година, в сътрудничество с Gianni Puccini, Antonio Pietrangeli и Giuseppe De Santis, Висконти написва сценария за първия си филм като режисьор - Мания (1943), първият филм в течението на италианския неореализъм и неофициална адаптация по новелата Пощальонът винаги звъни два пъти.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Режисьор[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие бележки
1943 Натрапчивост Ossessione
1948 Земята трепери La terra trema
1951 Най-красивата Bellissima
1954 Чувство Senso
1957 Бели Нощи Le Notti Bianche награда „Сребърен лъв
1960 Роко и неговите братя Rocco e i suoi fratelli специална награда - Венеция
1962 Бокачо '70 Boccaccio '70 сегмент:"Il lavoro" (Работата)
1963 Гепардът Il Gattopardo награда „Златна палма
1965 Бледите звезди на Голямата мечка Vaghe stelle dell'Orsa награда „Златен лъв
1967 Чужденецът Lo straniero
1967 Вещиците Le streghe сегмент:"La strega bruciata viva"
(Вещицата, изгорена жива)
1969 Залезът на боговете La caduta degli dei
1971 Смърт във Венеция Morte a Venezia специална награда - Кан
1972 Лудвиг Ludwig
1974 Семеен портрет в интериор Gruppo di famiglia in un interno
1976 Невинният L'innocente

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]