Лукино Висконти (Милано)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лукино Висконти

Лукино Висконти или Лучино Висконти (на италиански: Luchino Visconti, * 1287, † 24 януари 1349) от фамилията Висконти е наемник, кондотиер. Четвърти син на Матео I Висконти и Бонакоса Бори. Между 1339 и 1349 г. заедно с брат си Джовани Висконти е управител на Милано, пост заеман преди това от неговия племенник Ацо Висконти.

Лукино сключва мир с църквата през 1341 г., купува Парма от Обицо III д’Есте и подчинява Пиза. Въпреки че е способен генерал и регент, той е ревнив и жесток.

През 1349 г. съпругата му Изабела Фиеши го отравя. След неговата смърт, брат му Джовани Висконти става единоличен управител на Милано.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Първата му съпруга е Виоланта от Салуцо, дъщеря на Томазо I, маркграф на Салуцо. Втората му съпруга от 1318 г. е Катерина Спинола, дъщеря на Обицо Спинола. Третият му брак е с Изабела Фиеши, дъщеря на Карло Фиеши и племенница на папа Адриан V.

През 1349 година Лукино Висконти заподозира Изабела в измяна, смята да я подложи на жестоко наказание, но скоро умира, вероятно, отровен от нея.

От трите му жени деца му ражда само Изабела - двама близнаци, от които само единият, Лучино, оцелява. Именно подозрението, че Изабела отравя съпруга си, е причина техният син Лучино да бъде изключен като възможен владетел на Милано.

Освен този син Лукино Висконти има и две незаконородени деца:

Отграничения[редактиране | редактиране на кода]

Този Лукино Висконти не трябва да се бърка с филмовия режисьор Лукино Висконти.

Източници[редактиране | редактиране на кода]