Лукия Девица
| Лукия Девица | |
|---|---|
 | |
| Родена |
около 283 г.
|
| Починала | 304 г.
|
| Погребана | Венеция, Италия |
| Религия | Католическа църква |
| Канонизация | |
| Празник | 13 декември |
| Лукия Девица в Общомедия | |
Света Луция, според православната традиция св. мчца Лукия девица, е християнска светица.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е около 283 г. в Сицилия (дн. Италия) и умира като мъченица през 304 г. по време на преследванията на християните в Римската империя при император Диоклециан.
Луция произхожда от богато римско семейство от Сиракуза. След ранната смърт на нейния баща тя е отгледана само от майка си.
Още като млада девойка Луция приема християнската вяра и дава таен обет за безбрачие. Като навършва пълнолетие, нейната майка я сгодява за богат младеж, но Луция отхвърля този брак. Отхвърленият годеник си отмъщава, като донася на властите, че Луция е християнка.
Луция е арестувана и измъчвана, за да се откаже от вярата си. Присъдата над нея е да бъде затворена в публичен дом и принудена да проституира. Тогава тя, за да се спаси от проституция, си избожда очите. Заради това е обезглавена през 304 г.
Мощи на Луция[редактиране | редактиране на кода]
Мощите на светицата са укривани дълго от мюсюлманските владетели на Сицилия. По време на владичеството на Византия те са открити и пренесени в Константинопол, а в Сицилия е оставено само нейно ребро и лявото рамо.
През 1204 г., по време на Четвърти кръстоносен поход, мощите на света Луция са пренесени от Константинопол във Венеция, където са поставени в новоизградената църква на нейно име.
През 1861 г. църквата е разрушена, за да се построи железопътната гара на Венеция, която днес също носи нейното име. Мощите на светицата са пренесени в съседната църква „San Geremia“, където са и до днес. През 1955 г. тогавашния епископ на Венеция Анджело Ронкали, по-късно папа Йоан XXIII, покрива мумифицираното лице на светицата със сребърна маска.
Ден на света Луция[редактиране | редактиране на кода]
Денят в памет на света Луция е на 13 декември. По Юлианския календар това е най-късият ден с най-дългата нощ в годината, поради което от миналото са останали поверията, че света Луция „прехвърля дните“ и „носи светлина“.
Света Луция е патрон на писателите, на болните от очни болести и на болните от дизентерия. Тя е патрон на острова Сейнт Лусия, където денят се чества като общонароден празник.
Денят на Света Луция се чества като ден на светлината във всички страни в Северна Европа – Дания, Норвегия, Швеция, Финландия.
Света Луция е патрон на нейния роден град Сиракуза, както и на други градове в Италия.