Луковит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луковит
      
Герб
Централната част на Луковит
Централната част на Луковит
Общи данни
Население 9546 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 8964 (НСИ)
Землище 89,115 km²
Надм. височина 171±1 m
Пощ. код 5770
Тел. код 06975
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 44327
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   кмет
Луковит
Иван Грънчаров
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул. „Възраждане“ № 73
п.к. 29
Луковит в Общомедия

Лу̀ковит е град в Северозападна България. Той се намира в област Ловеч, на двата бряга на река Златна Панега по пътя от София за Плевен и Русе, в близост до град Червен бряг. Градът е административен център на община Луковит.

География[редактиране | редактиране на кода]

Поглед към Луковит от височините в южната част на града

Луковит е разположен на двата бряга на река Златна Панега. Цялата община Луковит се намира в преходен район между Дунавската равнина и Предбалкан. През територията ѝ минават три реки: река Искър, река Вит и река Златна Панега.

Климатът е смекчен умереноконтинентален, липсват екстремните летни горещини и зимни студове, които са характерни за рязко изразения умереноконтинентален климат на Дунавската равнина. В резултат на тези и други фактори почвите на територията на общината се характеризират с голямо разнообразие.

В околностите на град Луковит има много красив каньон на р. Златна Панега, местността „Котлен“, уникални скални образувания „Куклите“ в Карлуковското карстово плато. Природни забележителности: циркусът „Котлен“, каменопад „Дайма“, лагуната с кръглото тресавище.

  • Скит – пазвите в каньона: Иглуто, Ларгото, Тепавицата, Лонгоза, Рилско място, Лозето.
  • Скален скит – параклиси пред входовете на естествените пещери, използвани за убежище на монаси отшелници („Глигора“ и „Св. Марина“).
  • Пещера с поток изворна вода: Панежка Темна дупка – забулена в догадки и неизследвана.
  • Скални фигури и циркуса в Котлен: Корабът Радецки, Носът, Делвата, Резето и др., както и скална шахта Въртопа.

Проучени са общо 240 пещери. От тях 6 – феноменът „Проходна“, „Безименна 22“ (Контрабасът), „Задъненка“ и др., както и двата скални феномена – „Струпанец“ и „Провъртеника“ – са обявени за природни забележителности. Пещерите са обект на изследване на Българската федерация по спелеология и Световната спелеоложка общност, която избира района за еталон в международната научноизследователска програма за сравнение на карстовите райони в света „PIGEK“. Някои от пещерите са уникални паметници на човешката култура от палеолита до XIV век.

В близост до Луковит се намира първият в България Геопарк „Искър-Панега“, създаден по програма ФАР на ЕС. Той се състои от два микрорайона – Карлуковски карстов комплекс и Крайпътен ландшафтен парк „Панега“. С подкрепата на Българската академия на науките и Българската асоциация за селски и екологичен туризъм геопаркът е създаден като устойчив туристически продукт от геоложки, геоморфоложки или палеонтоложки обекти с естетическа и културно-историческа стойност. Разположен е непосредствено до главен път Е-83 София-Плевен-Русе, като на входа му има безплатен паркинг с туристически информационен център.

Геопаркът включва:

  • Красив каньон на река Златна Панега с уникалните скални образувания „Куклите“;
  • Пещерата „Проходна“, достъпна и за разходки на неподготвени туристи и впечатляваща с величието на „окната“, известни като „Очите на Бога“. Скалните образувания и пещерите са използвани като естествен декор при заснемането на наши и чужди кинопродукции – филмите „Време разделно“, „Борис I“, „Аспарух“ и др.;
  • Беседки, заслони с осигурени безплатни дърва за барбекю.;
  • Национален пещерен дом „Петър Трантеев“ – с.Карлуково, който е включен в 100-те национални туристически обекта и притежава печат за подпечатване на туристически книжки;
  • В геопарка са налице прекрасни условия за организиране на перфектен тийм-билдинг сред природата, включващ бънджи скокове от северния вход на „Проходна“ и алпийско спускане от „очите“ на пещерата, рафтинг и разходка с лодка по река Златна Панега, тийм-билдинг програми на открито, планинско колоездене, пейнтбол, оф-роуд и скално катерене.

История[редактиране | редактиране на кода]

Надгробна плоча с кръстове от сив точилен камък из гробищата на Луковит. Женски паметник, работен между 1870 – 1877 г. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1929 г.
Черквата в центъра на Луковит

Най-ранните следи от човешки живот на територията на община Луковит датират от преди 2 – 3 хиляди години преди новата ера. Траки, римляни и българи са живели по тези земи, като доказателства са откритите гривни и бронзови брадвички, монети, парчета от глинени съдове, накити, части от каменни колони, ръчни мелници и др. В околностите на града е открито през 1953 г. Луковитското тракийско сребърно съкровище, датирано от средата до втората половина на IV век пр.н.е.

От османски регистри от XV век, които се съхраняват в Народната библиотека в София, става известно, че още около 1430 година, а вероятно и по време на Втората българска държава, съществува село Гюрне Лукович (Горни Луковит) влизащо в каза (област) Мроморнича (бълг. Мраморница). В друг регистър от 1495 г. се споменава, че селото, наброяващо 47 къщи, е влизало във вилаета Неделичко заедно с Карлуково – 39 къщи, Долни Луковит – 44 къщи и др.

Според османските архиви, през 1516 г. в Луковит започва да се разпространява исляма. Според изследователя на помаците Васил Миков, Луковит не е бил напълно ислямизиран, тъй като има данни, че през 1860 г. в населеното място е имало 250 помашки и 260 християнски къщи. След Освобождението почти всички помаци се изселват. От този период датира и известната народна песен „Луковитски моми“. Към 1893 година в селото живеят 133 помаци.[1]

През 1889/1890 г. Плевенски окръг се дели на две околии: Плевенска, с 25 общини и 49 села, и Луковитска, с 16 общини и 23 села. През 1898 г. Луковит става град с всички околийски служби: околийско управление и съдилище, околийска болница, данъчно управление, първото училище „Инж. Г. Ив. Вълков“, построено през 1898 г., прогимназия и гимназия, народно читалище.

По време на бомбадировките на София през 1943 г. в сградата на гимназията е евакуирана Александровската болница.

В Луковит е построена една от първите ВЕЦ в България.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 7343
1946 7751
1956 8795
1965 9682
1975 10 399
1985 10 668
1992 10 505
2001 10 027
2011 8964

Етническият състав включва 6171 българи, 158 турци и 1971 цигани.[3]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Луковит е административен център на община Луковит.

Резултатите от избор за кмет на община Луковит през последните години са:

  • 1995 – Огнян Астарджиев (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 54% срещу Величко Вълов (независим).
  • 1999 – Петър Нинчев (БСП, Бългаска Евролевица) печели на първи тур с 50% срещу Калин Кирков (ОДС плюс).
  • 2003 – Петър Нинчев (независим) печели на втори тур с 55% срещу Иван Иванов (БСП).
  • 2007 – Петър Нинчев (независим) печели на втори тур с 68% срещу Калин Кирков (независим).
  • 2011 – Иван Грънчаров (ГЕРБ) печели на първи тур с 51% срещу Атанас Граждански (БСП).
  • 2015 – Иван Грънчаров (ГЕРБ) печели на първи тур с 58%

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Съзнание“

Националният пещерен дом в Луковит е сред Стоте национални туристически обекта. В града функционира Народно читалище „Съзнание“.

Всяка първа неделя на месец октомври в гр. Луковит се организира традиционният Луковитски панаир.

В околностите на града се намира градският стадион, на който играе местният футболен отбор ФК Ботев. Градът притежава и спортна зала, в която играят ВК Ботев (Луковит) и СКТМ Комета, както и плувен басейн, който се намира в четиризвездния хотел „Дипломат Плаза“. Местни спортисти имат отличия и в лекоатлетически състезания.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • През 2015 г. по предложение на проф. Игнат Игнатов и под егидата на областния управител д-р Мадлена Бояджиева Ловешка област е обявена за Световна зона на планинската вода.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Луковит
Починали в Луковит
Други личности, свързани с Луковит

Петя Генчева, учител по Биология и ЗО в Езикова гимназия „Пейо Яворов“ гр. Силистра

Други[редактиране | редактиране на кода]

Морският нос Луковит на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на град Луковит.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
  2. Исторически факти за Луковит, сайт на Община Луковит
  3. Ethnic composition of Bulgaria 2011
  4. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Lukovit Point.
  • Васил Симеонов-Чавдар-„Последното робство“-записки издателство БКП 1970 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България