Луковит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луковит
Знаме    Герб
Lukovit-monument.jpg
Централната част на Луковит
Общи данни
Население 9 546 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 8 964 (НСИ)
Землище 89,115 km²
Надм. височина 171 m
Пощ. код 5770
Тел. код 06978
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 44327
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Луковит
Иван Грънчаров
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул. „Възраждане“ № 73
п.к. 29
Луковит в Общомедия

Лу̀ковит е град в Северна България. Той се намира в област Ловеч, на двата бряга на река Златна Панега по пътя от София за Плевен и Русе, в близост до град Червен бряг. Градът е административен център на община Луковит.

География[редактиране | редактиране на кода]

Поглед към Луковит от височините в южната част на града

Луковит е разположен на двата бряга на река Златна Панега. Цялата община Луковит се намира в преходен район между Дунавската равнина и Предбалкан. През територията ѝ минават три реки: река Искър, река Вит и река Златна Панега.

Климатът е смекчен умереноконтинентален, липсват екстремните летни горещини и зимни студове, които са характерни за рязко изразения умереноконтинентален климат на Дунавската равнина. В резултат на тези и други фактори почвите на територията на общината се характеризират с голямо разнообразие.

В околностите на град Луковит има много красив каньон на р. Златна Панега, местността „Котлен“, уникални скални образувания „Куклите“ в Карлуковското карстово плато. Природни забележителности: циркусът „Котлен“, каменопад „Дайма“, лагуната с кръглото тресавище.

  • Скит – пазвите в каньона: Иглуто, Ларгото, Тепавицата, Лонгоза, Рилско място, Лозето.
  • Скален скит – параклиси пред входовете на естествените пещери, използвани за убежище на монаси отшелници („Глигора“ и „Св. Марина“).
  • Пещера с поток изворна вода: Панежка Темна дупка – забулена в догадки и неизследвана.
  • Скални фигури и циркуса в Котлен: Корабът Радецки, Носът, Делвата, Резето и др., както и скална шахта Въртопа.

Проучени са общо 240 пещери. От тях 6 – феноменът „Проходна“, „Безименна 22“ (Контрабасът), „Задъненка“ и др., както и двата скални феномена – „Струпанец“ и „Провъртеника“ – са обявени за природни забележителности. Пещерите са обект на изследване на Българската федерация по спелеология и Световната спелеоложка общност, която избира района за еталон в международната научноизследователска програма за сравнение на карстовите райони в света „PIGEK“. Някои от пещерите са уникални паметници на човешката култура от палеолита до XIV век.

В близост до Луковит се намира първият в България Геопарк „Искър-Панега“, създаден по програма ФАР на ЕС.Той се състои от два микрорайона – Карлуковски карстов комплекс и Крайпътен ландшафтен парк „Панега“. С подкрепата на Българската академия на науките и Българската асоциация за селски и екологичен туризъм геопаркът е създаден като устойчив туристически продукт от геоложки, геоморфоложки или палеонтоложки обекти с естетическа и културно-историческа стойност. Разположен е непосредствено до главен път Е-83 София-Плевен-Русе, като на входа му има безплатен паркинг с туристически информационен център.

Геопаркът включва:

  • Красив каньон на река Златна Панега с уникалните скални образувания „Куклите“;
  • Пещерата „Проходна“, достъпна и за разходки на неподготвени туристи и впечатляваща с величието на „окната“, известни като „Очите на бога“.Скалните образования и пещерите са използвани като естествен декор при заснемането на наши и чужди кинопродукции – филмите „Време разделно“, „Борис I“, „Аспарух“ и др.;
  • Беседки, заслони с осигурени безплатни дърва за барбекю.;
  • Национален пещерен дом „Петър Трантеев“ – с.Карлуково, който е включен в 100-те национални туристически обекта и притежава печат за подпечатване на туристически книжки;
  • В геопарка са на лице прекрасни условия за организиране на перфектен тийм-билдинг сред природата, включващ бънджи скокове от северния вход на „Проходна“ и алпийско спускане от „очите“ на пещерата, рафтинг и разходка с лодка по река Златна Панега, тийм-билдинг програми на открито, планинско колоездене, пейнтбол, оф-роуд и скално катерене.

История[редактиране | редактиране на кода]

Черквата в центъра на Луковит

Най-ранните следи от човешки живот на територията на община Луковит датират от преди 2 – 3 хиляди години преди новата ера. Траки, римляни и българи са живели по тези земи, като доказателства са откритите гривни и бронзови брадвички, монети, парчета от глинени съдове, накити, части от каменни колони, ръчни мелници и др. В околностите на града е открито през 1953 г. Луковитското тракийско сребърно съкровище, датирано от средата до втората половина на IV век пр.н.е.

От османски регистри от XV век, които се съхраняват в Народната библиотека в София, става известно, че още около 1430 година, а вероятно и по време на Втората българска държава, съществува село Гюрне Лукович (Горни Луковит) влизащо в каза (област) Мроморнича (бълг. Мраморница). В друг регистър от 1495 г. се споменава, че селото, наброяващо 47 къщи, е влизало във вилаета Неделичко заедно с Карлуково – 39 къщи, Долни Луковит – 44 къщи и др.

Според османските архиви, през 1516 г. в Луковит започва да се разпространява исляма. Според изследователя на помаците Васил Миков, Луковит не е бил напълно ислямизиран, тъй като има данни, че през 1860 г. в населеното място е имало 250 помашки и 260 християнски къщи. След Освобождението почти всички помаци се изселват. От този период датира и известната народна песен „Луковитски моми“. Към 1893 година в селото живеят 133 помаци.[1]

През 1889/1890 г. Плевенски окръг се дели на две околии: Плевенска, с 25 общини и 49 села, и Луковитска, с 16 общини и 23 села. През 1898 г. Луковит става град с всички околийски служби: околийско управление и съдилище, околийска болница, данъчно управление, първото училище „Инж. Г. Ив. Вълков“, построено през 1898 г., прогимназия и гимназия, народно читалище.

По време на бомбадировките на София през 1943 г. в сградата на гимназията е евакуирана Александровската болница.

В Луковит е построена една от първите ВЕЦ в България.[2]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Луковит е административен център на община Луковит.

Резултатите от избор за кмет на община Луковит през последните години са:

  • 1995 – Огнян Астарджиев (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 54% срещу Величко Вълов (независим).
  • 1999 – Петър Нинчев (БСП, Бългаска Евролевица) печели на първи тур с 50% срещу Калин Кирков (ОДС плюс).
  • 2003 – Петър Нинчев (независим) печели на втори тур с 55% срещу Иван Иванов (БСП).
  • 2007 – Петър Нинчев (независим) печели на втори тур с 68% срещу Калин Кирков (независим).
  • 2011 – Иван Грънчаров (ГЕРБ) печели на първи тур с 51% срещу Атанас Граждански (БСП).
  • 2015 – Иван Грънчаров (ГЕРБ) печели на първи тур с 58%

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Съзнание“

Националният пещерен дом в Луковит е сред Стоте национални туристически обекта. В града функционира Народно читалище „Съзнание“.

Всяка първа неделя на месец октомври в гр. Луковит се организира традиционният Луковитски панаир.

В околностите на града се намира градския стадион, на който играе местният футболен отбор ФК Ботев. Градът притежава и спортна зала, в която играят ВК Ботев (Луковит) и СКТМ Комета, както и плувен басейн, който се намира в четиризвездния хотел „Дипломат Плаза“. Местни спортисти имат отличия и в лекоатлетически състезания.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • През 2015 г. по предложение на проф. Игнат Игнатов и под егидата на областния управител д-р Мадлена Бояджиева Ловешка област е обявена за Световна зона на планинската вода.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Луковит
Починали в Луковит
Други личности, свързани с Луковит

Други[редактиране | редактиране на кода]

Морският нос Луковит на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на град Луковит.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
  2. Исторически факти за Луковит, сайт на Община Луковит
  3. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Lukovit Point.
  • Васил Симеонов-Чавдар-"Последното робство"-записки издателство БКП 1970 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]