Лукреция Медичи (1470 – 1553)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вероятно портрет на Лукреция Медичи?

Лукреция Мария Ромола Медичи (на италиански: Lucrezia di Lorenzo de’ Medici, Lucrezia Maria Romola, * 4 август 1470 във Флоренция, † между 10 ноември и 15 ноември 1553) е благородничка от рода Медичи от Флорентинската република. Тя е баба на папа Лъв XI.

Лукреция е най-възрастната дъщеря на Лоренцо Великолепни (1449 – 1492), владетел на Флоренция, и съпругата му Клариче Орсини (1453 – 1487). Сестра е на Пиеро II Злочестия (1472 – 1503), който управлява от 1492 до 1494 г. във Флоренция, на Джовани Медичи (1475 – 1521), по-късния папа Лъв X, и на Джулиано Медичи (1479 – 1516), херцог на Немур.

През 1474 г. папа Юлий II (1443 – 1513) желае да ожени брат си Джовани дела Ровере (1457 – 1501) за Лукреция. Нейният баща не е съгласен. Тя получава, както братята си, добро образование.

Лукреция се омъжва на 10 септември 1486 г. във Флоренция за Якопо (Джакомо) Салвиати (1461 – 1533), флорентински банкер. Те имат десет деца. През 1509 г. те вземат в дома си Джовани Медичи (1498 – 1526), единадесетгодишния сирак на Джовани Пополано Медичи (1467 – 1498) и Катерина Сфорца (1463 – 1509), който става известният кондотиер Джовани деле Банде Нере и се сгодява през 1515 г., а през 1516 г. се жени за тяхната дъщеря Мария. Джовани и Мария стават през 1519 г. родители на Козимо, по-късният първи велик херцог на Тоскана.

През 1513 г. братът на Лукреция, Джовани, е избран за папа Лъв X (1513 – 1521). Лукреция живее повечето време в Рим и под нейно влияние папа Лъв X номинира на 1 юли 1517 г. най-големия ѝ син Джовани за кардинал.

През 1530 г. Лукреция и Якопо Салвиати напускат Флоренция по политически причини. След смъртта на нейния съпруг († 1533) тя живее самотно и умира на 83 години между 10 и 15 ноември 1553 г.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Лукреция и Якопо Салвиати (* 15 септември 1461, † 6 септември 1533) имат десет деца:

  • Джовани Салвиати (1490 – 1553), от 1517 г. кардинал;
  • Лоренцо Салвиати (1492 – 1539), сенатор и меценат, женен за Констанца Конти;
  • Пиеро Салвиати, патриций;
  • Елена Салвиати (1495 – 1552), омъжена: 1. за маркиз Палавичино Палавичино и 2. за Якопо д’ Апиано (1480 – 1545), господари на Пиомбино (1510 до 1545);
  • Батиста Салвиати (1498 – 1524), женен за Констанца де Барди;
  • Мария Салвиати (1499 – 1543), омъжена за Джовани деле Банде Нере (1498 – 1526) и е майка на първия велик херцог на Тоскана, Козимо I (1519 – 1574);
  • Луиза Салвиати, съпруга на Сигизмондо де Луна и Пералта, граф на Калтабелота;
  • Франческа Салвиати, омъжена: 1. за Пиеро Гвалтероти и от 1533 г. 2. за Отавиано Медичи (1484 – 1546) и е майка на папа Лъв XI (1535 – 1605);
  • Бернардо Салвиати (1508–1568), от 1561 г. кардинал;
  • Аламано Салвиати (1510–1571), патриций, женен за Констанца Серистори.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ingeborg Walter: “Der Prächtige – Lorenzo de’ Medici und seine Zeit”. Piper Verlag GmbH, München 2005, ISBN 3-492-24204-9
  • James Cleugh: „Die Medici – Macht und Glanz einer europäischen Familie“. Genehmigte Lizenzausgabe für Bechtermünz Verlag im Weltbild Verlag GmbH, Augsburg 1996, ISBN 3-86047-155-4
  • Franco Cesati: „Die Medici – Die Geschichte einer europäischen Dynastie“. La Mandragora s.r.l; 1999, ISBN 88-85957-39-0